РЕПОРТЕРСКИ ПОГЛЕД: ИМА ЛИ ДВОЕН СТАНДАРТ В ХРАНИТЕ У НАС?
България подготвя списък с храни, производство на мултинационални компании, за да установим дали има различия в качеството в сравнение със страните от западна Европа. От Вишеградската четворка Словакия доказва с пълноценно изследване двоен стандарт на храните. Докато чакаме резултатите на нашето проучване, екипът ни направи собствено проучване с известна марка Течен шоколад. Какви разлики открихме и може ли да се приеме, че продуктът за нашия пазар е по-некачествен - вижте в репортеския поглед на Мария Чернева.
Имаме голям късмет. Международна верига е извадила на промоция известна марка течен шоколад. Произведен във Франкфурт, шоколадът вероятно е дошъл от дъщерен магазин в Германия. Защото същата марка тук, най-често се среща произведена в Полша. А ние пък имаме възможност да сравним двата продукта.
Мария Чернева - Освен че има видима разлика - едното е по-мазно и меко, то е и с по-силен аромат на лешници.
За разликите във вкуса, обаче, се налага да направим разширено допитване сред колегите. Те пък се включват с удоволствие.
Благой Цицелков - Тук усещам повече лешници, които са по-типични за този вид течен шоколад. Наистина не знам кое какво е но има разлика във вкуса определено не е един и същи продукт.
Пролет Иванова - Не усещам да има някаква разлика честно казано, няма разлика
Петър Симов - Аз разлика не усещам.
М. Ч. - Не усещаш?
Петър Симов - Трябва ли да има
Иво Никодимов - Този е леко по-шоколадов вкус. Има разлика и във вкуса, и в консистенцията
Тези разлики или двойния стандарт в храните от една марка предизвика гнева на Вишеградската четворка. Полша, Чехия, Унгария и Словакия настояха пред еврокомисията, да принуди мултинационалните компании да предлагат продукти от дадена марка навсякъде с едно и също качество.
Габриела Матич - министър на земеделието в Словакия - В различните държави членки на ЕС купуваме храни в едни и същи опаковки, но с различно съдържание. Което е недопустимо за потребителите. Имаме единен европейски пазар и потребителят очаква храните които са с еднакви опаковки да имат еднакво съдържание
Към този натиск се присъедини и България. Настояваме да се създаде общ орган, който да следи за спазване на качеството на храните, така че те да бъдат еднакви в Западна и Източна Европа. Германия опонира светкавично - това означава поне още 700 чиновници, към и без това тежката бюрокрация. Но само разлюти още повече обидата на източноевропейците.
Шандор Фазекаш, министър на земеделието на Унгария - Изследвахме качеството на храната през последните години и осъзнахме, че в повечето случаи съществува разлика в сравнение с продуктите в Централна и Западна Европа. Това може да се нарече хранителна дискриминация. Не сме хора втора ръка, унгарците очакват да могат да си купуват качествена храна от мултинационалните компании.
Извън емоциите, обаче, нов европейски регламент, който да се намеси в свещените пазарни механизми изглежда нереалистичен. Още повече, че компаниите не правят нищо незаконно. Важното е съдържанието да отговаря на изписаното на етикета. Извън емоциите, остава логиката единствено и само на конкуренцията.
Александър Йоцев - Българска стопанска камара - Мотивът на тези компании да го правят е само и единствено цената и пазара. Нищо друго няма, нищо друго. Нито ни смятат за втора ръка хора, нито нищо. Просто на база на анализи на продажбите на конкуренцията те са изчислили, че този продукт трябва да се движи в тия границите на цените. След като се движи в тия граници на цените, той трябва да се произвежда от тия и тия суровини, за да може да се измъкне и да има печалба.
И така след като отхвърлим дискриминацията като причина за двойния стандарт, остава цената и качеството. Въпреки че и качеството е въпрос на гледна точка.
Иво Никодимов - Да де, но това, което на мен ми прави впечатление - прочетох какво съдържа - и двете бурканчета съдържат палмово масло
Мария Чернева - От всички заместващи съставки, палмовото масло е това, което може да се каже, че е по-евтино и по-некачествено. Тук присъства и в двата продукта. То е по-нездравословния заместител на маслото, но пък дава по-добри качества на продуктите. Хидрогенираните масла дават по-добър вкус, по-добра консистенция и по-голяма трайност. Обърках ли ви ... палмовото масло сега броим ли го за качествен продукт или не
То ако следваме студената логика на пазара - евтино също не е равносилно на некачествено. В Унгария, например, забелязали че едни и същи напитки на техния пазар се продават с глюкозофруктозен сироп, за разлика от същите в Германия, които са със захар. Нищо лично, както се казва. Нищо срещу тях, нищо в полза на немците. Захарта в Германия просто е по-евтиното сладко, защото страната субсидира производството й. Както впрочем и сухото мляко.
Мария Чернева - И това може би обяснява и по-високото му съдържание в шоколада, произведен в Германия - 7,6 или с процент повече, отколкото в шоколада от Полша. Който пък за разлика от Германския, съдържа суроватка - по-добрата съставка, макар и по-евтина в Полша
Бизнесът припомня и друг пример от близкото минало. Един хранително-вкусов скандал в Съединените щати.
Александър Йоцев - Българска стопанска камара - Където мексиканската кока кола идваща от Мексико уж като внос за емигрантите беше по-предпочитана от оригиналната кока-кола. Първоначално от компанията майка обясниха, че това е било заради стъклените бутилки и носталгията нали по стъклените бутилки, но не.
Обратно на очакванията, мексиканската кола се оказва по-вкусна, защото там бутилиращата компания използва захар, за разлика от американския продукт с глюкозофруктозен сироп. Обратно на очакванията, защото американския пазар е уж по-платежоспособен. Но икономическата логика диктува друго - захарта е по-скъпа в щатите отколкото в Мексико.
Александър Йоцев - Българска стопанска камара - Американското правителство силно субсидираше производството на царевица. Тази царевица нямаше какво да се прави, освен под формата на изоглюкоза и съответно затова се смени тя по-евтиния много. Има само и единствено интерес, който се гони и това е причината за тези диспропорции в предлагането на един или друг продукт
Дали нашият пазар страда от подобни диспропорции и в какви мащаби - е рано да се каже. От Агенцията за безопасност на храните все още чертаят конструкцията на бъдещо изследване. Изчакват да видят и опита на колегите си от Вишеградската четворка.
д-р Александрина Борисова - нач. отдел "Контрол на храните", БАБХ - Най-подробна информация, с която разполагаме в момента е от колегите в Словакия.
Габриела Матич - министър на земеделието в Словакия - Словашката република отдели значителни средства, за да провери дали това е така в сертифицирана лаборатория. Там бяха тествани 22 храни и при почти половината от тях имаше разлики в съдържанието. Еднаква опаковка, различно съдържание.
д-р Александрина Борисова - нач. отдел "Контрол на храните", БАБХ - Предстои да получим информация от останалите страни-членки. Разбира се, тяхното е правото, в какъв обем и с какъв е подробности ще ни предоставят. Но все пак това на нас не ние пречка да си създадем и си създаваме собствен план за действие това върху какви групи храни ще се съсредоточим, от кои страни Ние сме се насочили ... месни продукти, млечни продукти, шоколадови изделия, напитки, подправки вероятно е риба консерви Хлебни изделия също така споменаваните френски кроасани например дали са с масло или растителни мазнини. Въпросът е да се реши с коя страна ще се съпоставяме Говорим за качествени различия на храните. Не говорим за опасни храни на пазара, това е много важно за потребителите да го знаят и словаците може би през три изречения четвъртото им е, че всъщност храните, които са изпитвани наред с качествените показатели за които са изпитвани, са изпитвания за критериите за безопасност и е установено, че храните съответстват на изискванията за безопасност.
Още първият продукт, към който посегнахме, открихме видими различия. Подробно изследване в лаборатория, без съмнение ще извади още разлики. Но със сигурност няма да открие конфликт със законите. Законно, но не особено етично - казва бизнеса. Защото потребителят е заблуден, че купува същото, равнопоставен на западноевропееца. И ако постигането на общоевропейски икономически натиск върху производителите изглежда утопично, тогава какво?
Александър Йоцев - Българска стопанска камара - Принудителните мерки към производители или по-специално към търговците. Защото когато търговците, принудата производителите те ще се нагласят. Към търговците са следните - аз бих въдворил тези стоки в щандове, на които ясно пише, че са произведени са заместващи продукти. Когато спрат клиентите да ги купуват, ще трябва да се купуват ... други да се доставят продукти и други стоки. Нещо повече аз бих принудил съответната компания да даде право на информиран избор. т.е. до стоката със заместващи съставки да има стоки с не заместващи съставки
Информираният избор е друго нещо. И потреблението естествено ще моделира производителите. Не че и сега етикетите не са подробни. Въпреки че тези в Германия са значително по-четливи. Остава да разчитаме на по-висока потребителска култура. Но.... това е друга тема
