ДА ОСТАНЕМ НА ИНАТ В БЪЛГАРИЯ
Да останем на инат - под това мото на софийското летище се проведе една необичайна акция. Група млади хора имитираха спонтанно събиране, за да опровергаят убеждението, че за българите има само два изхода: терминал 1 и 2. Върху някои причини за акцията се спира Георги Папакочев:
По данни на Евростат от началото на април безработицата в България през февуари е скочила на 12,4 на сто. Оценките на европейската статистическа служба се разминават с изчисленията на българската Агенция по заетостта, която е премерила процент по-малко.
През май се очакват оценките на НСИ, но те едва ли ще се различават драстично, особено в раздела за младежката безработица, която през февруари беше почти 33 на сто.
Според изследване на агенция „Медиана” реалната младежка безработица в България е дори два пъти по-висока от статистически регистрираната, темповете на нейното нарастване са едни от най-високите в Европа, а над 90 хиляди млади безработни са декларирали намерението си да напуснат страната още през тази година, за да търсят препитание в чужбина.
Ще строим живота нов
В края на март „24 часа” публикува мнения на свои читатели-емигранти. "Нямаше хляб за мен в България, затова тръгнах да го търся зад граница. И го намерих тук, в Германия. Не само хляб, а и масълце има. Разликата е, че в България всичките ти сили отиват да се бориш за залъка, а тук можеш да си позволиш да имаш мечти", пише до вестника един от участниците в интернет-допитването.
Друг отбелязва: “Искам да живея в уредена държава, каквато нашата не е.” Читателка, която живее в чужбина, уверява, че там не се чувства като емигрантка и уточнява: ”Така се чувствам, когато отида за малко в България. Живея на прекрасно място и съм щастлива. Тук няма емигранти, а хора, които за държавата са приоритет."
През март ГЕРБ предложи да започне изработването на Закон за младежта. От своя страна социалното министерство обяви, че е разработило 13 програми за справяне с младежката безработица, като най-новата - работа за младите хора в България 2012-2013 година - предстои да бъде одобрена от Министерския съвет. Стана известно, че по програмата за развитие на човешките ресурси държавата ще отпусне почти 5 милиона евро за младежите в държавната администрация и кандидатите за работа в бизнеса.
Къде си, доктор Охболи?
На дискусия, организирана в началото на месеца в пленарната зала на българското Народно събрание с участието на 150 млади медици, председателката на парламента Цецка Цачева отправи страстния призив: „Скъпи лекари, останете в България, ние имаме нужда от вас - лекарите, на които вярваме!”.
А само преди седмица на кръгла маса във Варна по въпроса за емиграцията на българските лекари бяха огласени данни от проучване, според което близо 70 на сто от младите медици, завършващи образованието си, са декларирали, че целта им е работа в чужбина. Оказало се дори, че основната причина за тези нагласи е не толкова ниското заплащане (в България млад лекар започва кариерата си със заплата 250 евро, а в Европа - с почти 4000 евро), колкото липсата на възможност за специализация.
Пито платено?
В кампанията за задържане на образованите млади българи в страната участва и Българската стопанска камара. В началото на годината тя за пореден път лансира своята стара идея (подкрепена отчасти и от премиера Борисов) всички специалисти, които са се обучавали по държавна поръчка и след това са заминали да практикуват навън, да връщат парите за образованието си на държавата.
Сега в България дипломираните вишисти са малко над един милион, което прави около 22 на сто от работоспособното население. След 5 години в ЕС, по изчисления на камарата, се очертава дефицит от близо 700 хиляди инженери, математици, компютърни специалисти. Което означава, че младежката емиграция от България болезнено ще обезкърви местния трудов пазар.
Умоляват се пътниците на полет...
Тези дни ЕК представи мерки за борба срещу безработицата, като посочи големия неусвоен потенциал в отделните държави за по-активно разкриване на работни места. И понеже младежката безработица не може да се разглежда отделно от общата безработица, логично е да се запитаме: дали европейските практики се прилагат в България, какъв вид икономика ще развива страната в средна и дългосрочна перспектива и какво е мястото на младите хора в нея?
Ако подобни въпроси не получат своевременен отговор, твърде вероятно е дори организираните „флаш моб” ентусиасти на софийското летище да започнат да притичват тайничко към гейтовете за излитане на терминал 1 и 2.
