УЧЕНИЦИТЕ У НАС ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СА ФУНКЦИОНАЛНО НЕГРАМОТНИ, ПОКАЗВА PISA 2015
Близо 40% от деветокласниците у нас са функционално неграмотни т.е. не могат да осмислят информацията и да решават практически проблеми, показва PISA 2015.
България е на 45 място от 72 страни, участвали в международното изследване PISA 2015 за оценяване на постиженията на 15-16-годишните ученици в три познавателни области - природни науки, математика и четене, като акцентът е върху природните науки.
Резултатите от PISA за 2015 г. са по-добри от резултатите ни от 2006 г., но въпреки това съдържат изключително притеснителни заключени. Делът на българските ученици с най-високи постижения остава пренебрежимо малък в сравнение с дела на учениците в държавите от ОИСР. В същото време, процентът на българските ученици под критичния праг на постижения е тревожно голям и е почти два пъти по-голям от съответния дял на учениците от държавите в ОИСР.
PISA е дългосрочен проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за изработване на индикатори за качеството на образованието, началото на който е поставено през 1997 г. Целта на проекта е да се изследват процесите в образованието, като се оценяват постиженията на учениците в три основни познавателни области според обща международна рамка – четивна, математическа и природонаучна грамотност.
Терминът грамотност, така както се използва в PISA, е свързан с уменията на учениците да намират, осмислят, преобразуват и представят информация; да решават проблеми в ситуации, близки до реалните. Тълкуването на грамотността в PISA е много по-широко от общоприетото разбиране за способността да се чете и пише.
PISA оценява 15 – 16-годишните ученици (в България това са предимно ученици в ІХ клас). Основната ѝ цел е да определи доколко учениците в края на задължителното училищно образова- ние са придобили познанията и уменията, които биха им позволили успешно да се конкурират на трудовия пазар и биха били основа за пълноценна личностна и професионална реализация.
Ключов елемент в PISA е разбирането, че компетентноститe, които младите хора формират в училището, се отразяват върху способността им да продължат обучението си и да се интегрират успешно в обществото. Една от важните специфики на програмата е, че оценяваните знания и умения имат междупредметен характер.
PISA се осъществява ритмично през 3-годишни периоди, което позволява да се проследят промените в подготовката на учениците и да се анализират тенденциите в развитието на образователните системи. Независимо че тя започва като инициатива на ОИСР, днес в нея участват държави и региони от цял свят.
Целта на PISA е да определи доколко учениците могат да използват знанията и уменията си в реални ситуации, свързани с техния живот. Подобно на предишните оценявания и през 2015 г. знанията и уменията на учениците се измерват чрез тестове, които съдържат въпроси с избираем и свободен отговор. Използвани са 184 въпроса по природни науки, 81 въпроса по математика и 103 въпроса по четене. Нагласите, ценностите и отношението на учениците към изучаването на природните науки в училище се проучват чрез въпросници. Българските ученици попълват няколко въпросника: за своята семейна среда, за отношението си към ученето и в частност изучаването на природните науки; за образователната си кариера; за компютърната си грамотност и уменията си да използват цифрови устройства.
Основното изследване на PISA 2015 в България се проведе през периода от 14 април до 15 май 2015 г. В него участваха 6363 ученици, родени през 1999 г., от 180 училища в цялата страна.
Според общоприетото разбиране компетентностите представляват сложно единство от знания, умения, разбирания, ценности, нагласи и мотивация, която поражда ефективно и ангажирано действие в конкретен контекст. Прилагането на компетентностният подход в обучението води до съществени промени в съдържанието и технологията на образователния процес, във взаимодействието между преподавателите и обучаемите. Обръщането на фокуса от обучението към ученето означава, че определящо е не само какво учениците трябва да знаят и какво предметно съдържание да бъде усвоено в клас, а и какви умения, ценности и нагласи да бъдат формирани. Компетентностният подход в обучението е несъвместим с все още съществуващата в образователната ни система практика да се акцентира предимно върху придобиването на знания и използването им за формиране на когнитивни умения, но те да се възприемат отделно и независимо от личностното развитие на ученика.
Вижте още:
- Резюме на доклада „PISA 2015“
- Пълен доклад: ЧАСТ 1 и ЧАСТ 2
- Интерактивна карта на света с класация на държавите по качество на образованието
- БАЗИ ДАННИ с резултати от проведените до момента проучвания
