ИЗСЛЕДВАНЕ И СТРАТЕГИЧЕСКА ОЦЕНКА НА РЕГИОНАЛНАТА ДЕМОГРАФИЯ НА РАБОТНАТА СИЛА В БЪЛГАРИЯ ПО СЕКТОРИ
Настоящото проучване от експертен екип на БСК на тема „Изследване и стратегическа оценка на регионалната демография на работната сила в България по сектори“ е в изпълнение на партньорския проект на БСК и КНСБ BG05M9OP001-1.051-0006 „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“.
За основа на изследването е използвана информация от масиви, поддържани от Националния осигурителен институт (НОИ) с данни за осигурените лица в България с предефинирани параметри. На тази база са формирани вторични масиви, съдържащи допълнителни разрези, двумерни и многомерни разпределения, които позволяват да се обхване и анализира цялостно състоянието и протичащите процеси на пазара на труда.
Понастоящем изследванията на пазара на труда, базирани на данни от НОИ, се разработват от институции, министерства, организации, консултантски компании и други, използващи основно данните от Регистъра на осигурените лица. За съпоставимост с изнесените резултати, настоящото изследване съдържа преглед на демографската структура на пазара на труда, като разглежда различни разрези на масивите от този регистър.
Настоящото изследване включва също обзор и стратегическа оценка на регионалната, секторната и демографската структура на местния пазар на труда. За разлика от други анализи по тази тема, в рамките на настоящото изследване за пръв път в България се обработват, оценяват и анализират данните, предоставяни от работодателите към Регистъра на трудовите договори за регионалното разпределение на заетите лица според местоработата на заетите. Направен е сравнителен анализ на тяхната структура с разпределението на заетите според регистрацията на работодателя.
Резултатите от изследването показват, че като цяло пазарът на труда следва общата демографска тенденция в България към застаряване на населението, изразяваща се най-вече в увеличаване на броя на лицата, осигурени по трудови правоотношения на възраст над 55 г.
Измененията в структурата на икономически активното население в България през периода 2014-2018 г. показват, че на фона на умерения икономически растеж пазарът на труда е устойчив, но демонстрира всички белези на засилващите се структурни малформации, възникнали вследствие на неблагоприятните демографски процеси в условията на нарастваща заетост. През целия период на наблюдение, икономическата активност при населението в трудоспособна възраст (от 15 до 64 години) се увеличава.
Анализът на заетите лица по отделни икономически дейности показва, че например при търговията над 2/3 от прираста, отчетен за периода на наблюдение, се пада на жените. Секторът заема второ място по брой на заетите (след преработващата промишленост) и е един от изпъкващите с най-голям потенциал за интензивно включване на възрастното население.
Аналогични констатации могат да бъдат направени и по отношение на хотелиерството и ресторантьорството, осигуряващи работа на около 5% от общия брой на заетите в страната. Жените имат най-голям принос за нарастването на броя на заетите също и в сектора на професионалните дейности и научните изследвания, където броят им се увеличава, докато този на мъжете намалява.
Оценката на способността за абсорбция, т. е. потенциалът на определен тип дейност за активно включване на лицата над 55 г. на пазара на труда показва, че добра реализация на този потенциал има сектор „хуманно здравеопазване и социална работа“. Делът на заетите в сектора е малко над 5% от всички заети в страната, докато работещите в сектора лица на възраст над 55 г., съставляват почти 9% от общия брой на заетите в тази възрастова група в страната. Подобна е и картината в сектор „образование“. Делът на заетите над 55 г. за посочените сектори нараства устойчиво и в края на периода на наблюдение при тях се отчитат най-високите дялове на възрастните лица.
Успоредно с позитивните констатации за активно включване на лицата над 55 г., тук трябва да се отчете обстоятелството че един от обуславящите фактори за наблюдаваната тенденция е слабата привлекателност на посочените сектори за по-младите участници на пазара на труда. Активното включване на по-възрастните може да се обясни с действието на различни фактори, но най-вече с непривлекателното възнаграждение в споменатите сектори, което отблъсква по-младите. Завършилите релевантни специалности се насочват към други сектори или предпочитат да емигрират. Същевременно дългогодишните педагози, административни и държавни служители и медицински лица преминават в по-горните възрастови кохорти.
По отношение на наличието на потенциал за осигуряване на работни места на лицата над 55 години, интерес представляват три дейности, които имат сравнително малък дял на заетите в тази възрастова група, но за периода на наблюдение отчитат интензивен растеж, а именно „транспорт, складиране и пощи“, „производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия“ и „държавното управление“.
Разпределението на осигурените лица по видове правоотношения според данните от Регистъра на осигурените, показва, че най-голяма е числеността на ангажираните по трудови правоотношения, а втората по големина група е тази, на самоосигуряващите се. При анализа на структурата прави впечатление при почти всички видове правоотношения балансът между половете е изместен към мъжете.
С оглед осигуряване на съпоставимост с данните в Регистъра на трудовите договори основната част от анализа обхваща само социалноосигурени лица на трудов договор. Техният брой нараства със слаби темпове, като прирастът на лицата над 55 години е по-бърз от средния. Броят на лицата в групата 45-54 г., също нараства, макар и по-бавно, докато осигурените лица в останалите възрастови групи отбелязват спад. Показателите за динамика ясно очертават тенденцията на застаряване на работната сила в страната. Съществен прираст по другите видове правоотношения не се наблюдава, което дава основание да се предположи, че измененията при заетите на трудов договор не се дължат на предпочитане към друг вид правоотношение.
Разпределението по квалификационни група показва, че лицата на възраст над 55 г. заемат най-ниски дялове при групите „административен персонал“, „техници и други приложни специалисти“ и „персонал зает с услуги за населението, охрана и търговия“. В същите групи се отчитат и най-големи дялове на лицата под 35 г. Най-големи дялове на лицата над 55 г. се наблюдават в групите „професии, неизискващи специална квалификация“, „квалифицирани работници в селското, горското, рибното и ловното стопанство“ и „ръководни служители“. Съответно при тях се наблюдават и най-ниски дялове на лицата под 35 г.
Агрегирането на секторите в България по номенклатура А21 показва, че сектори като „хуманно здравеопазване и социална работа“, „образование“ и „държавно управление“ се открояват с изключително висок дял на осигурените над 55 г. Към тях могат да се добавят също „селско, горско и рибно стопанство“ и „административни и спомагателни дейности“. Добър потенциал за активно включване на по-възрастните лица имат секторите „финансови и застрахователни дейности“, „търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „хотелиерство и ресторантьорство“, в които делът на лицата над 55 г. е сравнително нисък.
Вижте цялото изследване ТУК
