БЪЛГАРСКИЯТ ВНОС И ИЗНОС НА МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

Важен и интересен пример за България е секторът, свързан с производството и преработката, вноса и износа на млечни продукти. Благодарение на безплатния достъп заради КОВИД-19 през последните месеци до световните външнотърговски данни и тяхното сравнение с български данни за производство се получава следната картина с ключови въпроси, от дълги години без ясен национален стратегически отговор.

Първият въпрос произтича от числата за вноса в тона на прясно мляко, сухо мляко и палмово масло в България, сравнени с тези например на Северна Македония, Сърбия, Румъния, Гърция при използване като референтни числа, например тези на Швейцария за 2019 г. В България са внесени повече от 108 хиляди тона миналата година от тези три продукта, а в една Швейцария три пъти по-малко.

Внос на прясно мляко, сухо мляко и палмово масло в тона за 2019 година

Данните за вноса са на UN/COMTRADE, систематизирани от ITC/UNCTAD/WTO - Geneva - www.trademap.org - Юли 202, Борислав Георгиев

Средногодишното българско производство на всички видове прясно мляко от 2000 до 2017 г. според МЗХГ е 1,200,000 тона. Млечните продукти произвеждани в България, са кисело мляко 130,000 тона, 50,000 тона от всички видове сирене и 25,000 тона от всички видове кашкавал.

Вносът на прясно мляко от митническата тарифна позиция (мтп) 040120 в България за времето от 2001 г. до 2019 г. се характеризира с устойчив средногодишен растеж, започвайки от 416 тона в началото, достигайки близо 61 хиляди тона през 2016 г. и приключвайки с малко повече от 42 хиляди тона за 2019 г.

Вносът на сухо мляко от мтп 040210 в България за времето от 2001 до 2019 г. също се характеризира с устойчив средногодишен растеж, започвайки с близо хиляда тона, достигайки повече от 36 хиляди тона през 2013 и приключвайки с повече от 22 хиляди тона за 2019 г. (на 34-та позиция в света и на 10-та позиция в ЕС-28) – балкански рекорд, който е само с хиляда тона по малък от сумарния внос на Румъния, Сърбия, Гърция и Северна Македония – взети заедно за 2019 г.

Вносът на палмово масло от мтп 151190 в България за времето 2001 до 2019 г. започва с близо 6,5 хиляди тона, преминава един връх от повече от 50 хиляди тона за 2017 г. и достигайки близо 44 хиляди тона за 2019 г. (на 51-ва позиция в света и на 14-та позиция в ЕС-28).

Има и въпроси, свързани с износа. Основен пазар е ЕС-28 с дял от близо 62% в стойностно отношение и близо 64% в натура за 2019 г. За периода 2001 – 2019 г. делът на ЕС се изменя от 16,7% до 67,6% за 2015 г. в евро. Важен дял имат страни извън Европа, дългогодишни български пазари, които не бива да бъдат забравяни. За ефективността на този износ има какво да научим от нашия южен съсед.

Износ на сиренe и кисело мляко в тона за 2019 година

Данните за износа са на UN/COMTRADE, систематизирани от ITC/UNCTAD/WTO - Geneva - www.trademap.org - Юли 202, Борислав Георгиев

Средногодишният български износ на всички видове сирена за последните десет години е 19,800 тона на стойност 54,9 милиона евро и 3,500 тона кашкавал на стойност 15,3 милиона евро или общо сирене и кашкавал 23,300 тона на обща стойност 70,2 милиона евро.

В българския износ по мтп 040690 има устойчив многогодишен проблем (потвърден от числата за времето от 2001 до 2019 г. включително). Има устойчива огледална разлика в числата между Българи и Гърция. В стойностно отношение те са между 318 хиляди евро и повече от 13 милиона евро за 2019 г., което прави между 4% и 153%. В натура има също устойчива огледална разлика от 315 до 2,800 тона за 2019 г. или между 12% и 120%. Всичко това, без да има промяна преди или след членството ни в ЕС.

Общо казано, въпроси, оставащи някак си в страни от общественото внимание, са:

1. Недостиг/несъответствие в производството на българско прясно мляко. Сравнението на производството и вноса на суровина формулира недостиг по отношение на числата за производството на кисело мляко, сирене и кашкавал продавани в България. Тези факти трябва професионално да бъдат постоянно анализирани и постоянно препроверявани от водещи експерти в млекопреработването. Ако при не се използват поизтърканите калъпи, прилагани при усвояването на средства и/или стратегии/визии, всички можем да спечелим. Какво обикновено се пропуска? При прилагане на класически норми за съотношението за добив на един килограм млечен продукт от няколко килограма прясно мляко не излиза сметката. Трябва да има яснота дали сухото мляко и палмово масло могат да бъдат решение при този недостиг и стратегия за стабилност и развитие и/или здравословно хранене на българина;
2. Необходимост от узряване на сектора и всички нас. В самото начало на 90-те години, кооператив от САЩ инвестира средства, знания и опит, за да и беше създадена една национална българска асоциация на млекопреработвателите. Целта беше след това да има национална секторна стратегия за продукти с вековни български традиции в производството и износа. Мина се малко време и се появи още една нова национална структура. Дали и колко от членовете на тези две структури са водещите вносители на сухо мляко и палмово масло у нас е лесно да бъде проверено и оповестено. Добре би било да се използват за справка числата на Швейцария, без да бъдат обилно телевизионно замъглявани и/или тълкувани и/или просто пропускани.
3. Трябва да се провери/изясни „жълтият картон“ на съществената огледална разлика в евро и в тона при износа на България за Гърция на сирене и кашкавал от мтп 040690 за времето от 2001 до 2019 г. включително. Интересно е как премълчаването/ пропускането й допринася за развитието на сектора?

Автор: Борислав Георгиев, експерт по външна търговия