БЪЛГАРИЯ Е СРЕД 10-ТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ИЗНОСИТЕЛИ В СВЕТА НА БЛАГОРОДНИ МЕТАЛИ (ЗЛАТО), НЕРАФИНИРАНА МЕД, БИОДИЗЕЛ И ПШЕНИЦА

Автор: Борислав Георгиев – експерт по външна търговия

За вида, структурата, обема и ефекта на българския износ за развитието на икономиката липсват задълбочени публични изследвания основани на световни данни. Те могат да се превърнат в основа за разработване и устойчиво провеждане на дългосрочна национална политика по отношение ползването на основни национални ресурси, като земя, суровини, работна сила и т.н. България е изправена пред срочната необходимост от преструктуриране на националната си икономика. Това може да започне например с оптимизиране на износа на суровини към производства създаващи по-висока добавена стойност. В този процес е необходимо да се използват максимално ефективно, както всички собствени ресурси, така и финансирането от ЕС. Анализът на представените тук данни показва, че България е сред 10-те най-големи износители в на злато (№3 в света), нерафинирана мед (№4), биодизел (№8) и пшеница (№10).

Представените тук данни включват водещите позиции в българския износ за последните десет години. Включени са всички 12 групи стоки, които реализират повече от 1 млрд. лв годишно - рафинирана мед, пшеница, газьол, бензин, златна руда, царевица, биодизел, кабелни снопове за МПС, електроенергия.

 Топ 12 Стокови групи в износа на България (2010-2019)

 Източник: ITC calculaltions based on UN/COMTRADE data

Данните могат да бъдат повод и начало за национално отговорно обсъждане със съответните изводи и предложения за следващите поне 20 - 50 години.

Очевидно е необходимо преосмисляна на концесионната политика на българската държава при наличието на тези сериозни разлики в стойността на реализирания износ на подземни богатства и размера на приходи от концесии, отчетени по държавния (републикански) бюджет, които съгласно закона са основни приходоизточници на Сребърния фонд.

Приходи от концесии, отчетени по държавния (републикански) бюджет (2010-2019)

 Източник: МФ - Годишен доклад и отчет за дейността на Сребърен фонд за 2019 г.

Съществените огледални разлики във вноса на Бъгария от Русия се дължат на енергоресурсите. За последните десет години българската статистика отчита годишно внос между 240 – 3 500 млн.евро, а само за 2019 – близо 940 млн евро повече отколкото Русия декларира, че изнася за България. Подобни огледални отрицателни разлики съществуват между Русия и Гърция, Румъния, Северна Македония и Сърбия, които заедно с българската се изменят в границите между - 1,7 и - 8,6 млрд евро годишно, като за 2019 тя е - 2,67 млрд евро. Българският дял в тази огледална разлика е между 9 % и 40 %, като за 2019 е 35 % от балканската разлика на изброените държави.

По отношение продуктите свързани с отбраната, който безспорно е един от стратегическите и структуроопределящите отрасли на българската икономика, има съществени национални въпроси без стратегически отговор:

• Има ли български посланици в ключовите пазари и какъв е техния принос за запазване и развитие на българските интереси. Сегашните успехи са свързани с дългогодишно присъствие и доверие, изграждано с десетилетия. Например без професионалисти- арабисти (не ПР глобалисти) няма да можем да очакваме успехи;
• Коя международно призната българска банка, би мога активно да обслужва този сектор. Тези доставки са свързани например с акредитиви, банкови гаранции за добро изпълнение, значителни оборотни средства и др. Нашите банки обикновено имат забрана от чуждестранните си собственици да финансират дейности свързани с оръжия и боеприпаси;
• ЕС последните три години търси европейски решения за своята отбрана. Става дума например за EDIDP – 2019 и 2020 с бюджет от 500 милиона евро и EDF от 2021 с бюджет 13 милиарда евро. Страни членки на ЕС, сравними с България, приемат и работят по национални програми в тази област с хоризонт поне два три правителствени мандата. Засега липсва ясно изразен национален български интерес и/или активно българско участие в този процес. Тук не става дума само за присъствие на срещи на представители на МО, а за национална стратегия за развитие на отбранителна промишленост.

Друг стратегически въпрос е разбира се електроенергията, за която по аналогия с КОВИД -19 би могло образно да се каже, че нейното производство и разпространение става при многогодишна инфодемия. Вероятно има повече български говорители, отколкото стълбове за далекопроводи за високо напрежение у нас. Безспорното за този сектор е едно – трябва национално отговорен системен подход с хоризонт поне 50 години.

Парадоксът е, че стоки с милиарден годишен износ са суровини и с твърде ниска добавена стойност на преработка – ние сме сред най-големите износители на златна руда, нерафинирана мед, биодизел, царевица. Ние сме сред отличниците в използване на природните ресурси (подземни богатства, плодородна земя и т.н). Да, в краткосрочен план има огромни частни приходи. От друга страна, това е и предпоставка за обезлюдяване на цели региони и значително изоставане в качеството на живот у нас в сравнение с други страни.

КОВИД 19 би трябвало да ни накара да подхождаме национално отговорно. Това задължително започва със сериозен анализ и преразглеждане, търсене и взимане на отговорни стратегически решения на база на световните числа.