Автор: Борислав Георгиев – експерт по външна търговия

 

За вида, структурата, обема и ефекта на българския износ за развитието на икономиката липсват задълбочени публични изследвания основани на световни данни. Те могат да се превърнат в основа за разработване и устойчиво провеждане на дългосрочна национална политика по отношение ползването на основни национални ресурси, като земя, суровини, работна сила и т.н. България е изправена пред срочната необходимост от преструктуриране на националната си икономика. Това може да започне например с оптимизиране на износа на суровини към производства създаващи по-висока добавена стойност. В този процес е необходимо да се използват максимално ефективно, както всички собствени ресурси, така и финансирането от ЕС. Анализът на представените тук данни показва, че България е сред 10-те най-големи износители в на злато (№3 в света), нерафинирана мед (№4), биодизел (№8) и пшеница (№10).

Представените тук данни включват водещите позиции в българския износ за последните десет години. Включени са всички 12 групи стоки, които реализират повече от 1 млрд. лв годишно - рафинирана мед, пшеница, газьол, бензин, златна руда, царевица, биодизел, кабелни снопове за МПС, електроенергия.

 Топ 12 Стокови групи в износа на България (2010-2019)

№ в BG-износ

Код

Продукт

Износ за 2019 в EUR

Дял от BG износа за 2019 в %

Дял от световния износ

Основни пазари

Бележки

1

'740311000

Рафинирана мед - Катоди и секции от катоди

879 210 000

2.96

2.1% от световния износ,

№ 13 в света за 2018

Китай, Турция, Италия с общо 94 % за 2018. Устойчиво присъствие в света за 10 години.

Има огледални разлики за времето 2013 - 2016 между 24 % и 38 %.

2

'100199000

.

Пшеница, други,

827 620 000

2.78

2.2% от световния износ,

№ 10 в света за 2018

Испания, Гърция, Румъния, Филипините и Нидерландия с общо близо 53 % за 2019 г. Устойчиво присъствие в света.

Има огледални разлики между 20-40 % за някои години.

3

 

27101943

 

Нефтени масла или масла от битуминозни минерали - Газьол,

825 472 000

2.77

 

0.2% от световния износ,
№ 44 в света за 2018

Турция, корабно зареждане, Сърбия и Северна Македония с общо повече от 80 % за 2019 г.

Преобладаващи огледални разлики между 14,5 % и 51 %.

4

271012000

 

Леки масла/препарати-Бензин 95,

794 665 000

2.67

 

0.4% от световния износ,
№ 38 в света за 2018

 

Тунис, Египет, Гибралтар, Украйна, Гърция, Грузия и Италия с общо 80 % за 2019 г.

 

Преобладаващи огледални разлики между 27 % и 73 %.

 

5

30049000

Лекарства, смесени / несмесени - терапевтични / профилактични

707 143 000

2.38

 

0.3% от световния износ,
№ 30 в света за 2018

Русия, Германия, Румъния, Обединено Кралство, Нидерландия, Франция с общо 57 % за 2018 г.

Има огледални разлики между 19 % и 50 %

6

 

74020000

 

Мед, нерафиниран; медни аноди за електролитно рафиниране

697 135 000

2.34

 

10% от световния износ,
№ 4 в света за 2018

 

Белгия и Германия с общо 100 % за 2019 г.

 

Няма съществени огледални разлики.

 

7

 

261690

 

Руди и концентрати от благородни метали (с изключение на сребърните руди и концентратите)

521 571 000

1.75

 

11.6% от световния износs,
№ 3 в света за 2018

 

Германия и Канада със 100 % общо, при препреобладаващи 80 % за Германия. Устойчив растеж през последните 8 г.

Има постоянни съществени огледални разлики.

8

 

93SSS999

 

Продукти свързани с отбраната

492 098 000

1.65

 

 

За периода 2013-2018 средногишния износ е за повече от 1,4 млрд.лева, като 4-5 групи изделия формират близо 80 % от износа за Близкия изток, Африка, Азия с дял също близо 80 %.

 

9

 

10059000

 

Царевица (без семена за сеитба)

411 183 000

1.38

 

0.9% от световния извос,
№ 11 в света за 2018

 

Гърция, Румъния, Испания, Турция, Репулика Корея, Португалия, Китай, Франция, Италия общо близо 80 % за 2019 г. Устойчиво присъствие в света.

Няма съществени огледални разлики.

 

10

 

38260010

 

Биодизел и смеси

394 702 000

 

1.33

 

2.5% от световния износ, № 8 в света за 2018

 

Основни пазари са Румъния, Нидерландия, Унгария, Германия, Хърватия, Словакия с общо близо 80 % дял.

Има отделни огледални разлики

 

11

 

85443000

 

Кабелни снопове за запалване и други комплекти за окабеляване на превозни средства

385 872 000

 

1.3

 

1.2% от световния износ,
№ 22 в смета за 2018

Основни пазари са: Турция, Германия, Чехия с общ дял от близо 90 %. Устойчив растеж.

Има отделни съществени огледални разлики

12

 

27160000

 

Електическа енергия

344 930 000

 

1.16

 

1.5% от световния износ,
№ 16 в света за 2018

Основни пазари са Словения, Чехия, Гърция, Румъния с общо повече от 80 % дял.

С някои от партньорите има огледални разлики

 

 Източник: ITC calculaltions based on UN/COMTRADE data

Данните могат да бъдат повод и начало за национално отговорно обсъждане със съответните изводи и предложения за следващите поне 20 - 50 години.

Очевидно е необходимо преосмисляна на концесионната политика на българската държава при наличието на тези сериозни разлики в стойността на реализирания износ на подземни богатства и размера на приходи от концесии, отчетени по държавния (републикански) бюджет, които съгласно закона са основни приходоизточници на Сребърния фонд.

 

Приходи от концесии, отчетени по държавния (републикански) бюджет (2010-2019)

Година

В хил.лв

2010

56 965.0  

2011

58 280.3  

2012

84 062.5  

2013

186 634.6  

2014

99 119.0  

2015

87 300.4  

2016

88 017.6  

2017

125 128.6  

2018

103 149.5  

2019

101 050.6  

Общо

989 708.1  

 Източник: МФ - Годишен доклад и отчет за дейността на Сребърен фонд за 2019 г.

Съществените огледални разлики във вноса на Бъгария от Русия се дължат на енергоресурсите. За последните десет години българската статистика отчита годишно внос между 240 – 3 500 млн.евро, а само за 2019 – близо 940 млн евро повече отколкото Русия декларира, че изнася за България. Подобни огледални отрицателни разлики съществуват между Русия и Гърция, Румъния, Северна Македония и Сърбия, които заедно с българската се изменят в границите между - 1,7 и - 8,6 млрд евро годишно, като за 2019 тя е - 2,67 млрд евро. Българският дял в тази огледална разлика е между 9 % и 40 %, като за 2019 е 35 % от балканската разлика на изброените държави.

По отношение продуктите свързани с отбраната, който безспорно е един от стратегическите и структуроопределящите отрасли на българската икономика, има съществени национални въпроси без стратегически отговор:

  • Има ли български посланици в ключовите пазари и какъв е техния принос за запазване и развитие на българските интереси. Сегашните успехи са свързани с дългогодишно присъствие и доверие, изграждано с десетилетия. Например без професионалисти- арабисти (не ПР глобалисти) няма да можем да очакваме успехи;
  • Коя международно призната българска банка, би мога активно да обслужва този сектор. Тези доставки са свързани например с акредитиви, банкови гаранции за добро изпълнение, значителни оборотни средства и др. Нашите банки обикновено имат забрана от чуждестранните си собственици да финансират дейности свързани с оръжия и боеприпаси;
  • ЕС последните три години търси европейски решения за своята отбрана. Става дума например за EDIDP – 2019 и 2020 с бюджет от 500 милиона евро и EDF от 2021 с бюджет 13 милиарда евро. Страни членки на ЕС, сравними с България, приемат и работят по национални програми в тази област с хоризонт поне два три правителствени мандата. Засега липсва ясно изразен национален български интерес и/или активно българско участие в този процес. Тук не става дума само за присъствие на срещи на представители на МО, а за национална стратегия за развитие на отбранителна промишленост.

Друг стратегически въпрос е разбира се електроенергията, за която по аналогия с КОВИД -19 би могло образно да се каже, че нейното производство и разпространение става при многогодишна инфодемия. Вероятно има повече български говорители, отколкото стълбове за далекопроводи за високо напрежение у нас. Безспорното за този сектор е едно – трябва национално отговорен системен подход с хоризонт поне 50 години.

Парадоксът е, че стоки с милиарден годишен износ са суровини и с твърде ниска добавена стойност на преработка – ние сме сред най-големите износители на златна руда, нерафинирана мед, биодизел, царевица. Ние сме сред отличниците в използване на природните ресурси (подземни богатства, плодородна земя и т.н). Да, в краткосрочен план има огромни частни приходи. От друга страна, това е и предпоставка за обезлюдяване на цели региони и значително изоставане в качеството на живот у нас в сравнение с други страни.

КОВИД 19 би трябвало да ни накара да подхождаме национално отговорно. Това задължително започва със сериозен анализ и преразглеждане, търсене и взимане на отговорни стратегически решения на база на световните числа.

България е сред 10-те най-големи износители в света на благородни метали (злато), нерафинирана мед, биодизел и пшеница