ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА 44-ТО НС (19.04.2017 – 29.07.2020 Г.)
Националният център за парламентарни изследвания публикува резултатите от осъществено от Центъра изследване на дейността на 44-то Народно събрание в периода 19 април 2017 г. – 29 юли 2020 г.
Според изследването, 90% от внасяните законопроекти са за изменения и допълнения на действащи норми, а едва 8% са изцяло новите закони. Основен вносител продължава да е Министерският съвет (37%). Липсват данни каква е успеваемостта на МС и на народните представители, но по традиция законопроектите, внесени от МС, биват в огромния си процент приемани, докато при внесените от н.пр. законопроекти това е рядко срещано явление.
Изследването показва, че няма никаква положителна промяна по отношение на наслоените през годините проблеми в областта на нормотворческия процес.
Продължава да е нисък процентът на внасяни законопроекти, обосновани с научна експертиза, мониторинг на действието на закона или несинхронност с останалото законодателство. Сравнително голям е процентът на законопроекти с общо, формално представяне на причини за тяхното внасяне. Преобладава аргументирането с правото на ЕС и неефективност на съществуващото законодателство. В същото време, за 76% от законопроектите не е представен анализ на съответствието им с правото на ЕС.
Продължава практиката за над 95% от законопроектите да не са предвидени периодично отчитане на изразходваните за изпълнението им средства и периодично публикуване на резултатите от тяхното прилагане. Липсват и механизми за оценка на разходите и резултатите от законодателната инициатива.
В една-четвърт от законопроектите не са посочени очаквани резултати от тяхното прилагане. В 65% от случаите липсват определени срокове за изпълнение на поставените цели, а в 76% от законопроектите не са предвидени финансови или други средства за прилагане на съответните нови разпоредби.
Продължава порочната практика да се променят норми чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони. 37% от предлаганите законодателни инициативи, внесени в 44-то НС, са предвиждали промени в други закони.
Липсва обратна връзка със заинтересованите страни – в 94% от случаите не е посочена информация за проведени публични консултации по внасяния законопроект. В допълнение, в 92% от законопроектите не са отразени гледните точки на заинтересованите групи.