ЩЕ ГО БЪДЕ ЛИ БЪЛГАРСКОТО РОЗОВО МАСЛО?
Розовото масло е наш вековен символ и поминък. Производството му е изложено на въздействието на природни и човешки фактори. Очаква се предстоящо действие на ЕС. Има различни български такива, вече извършени в сектора, с преки последствия за днешните близо 50 дестилерии - фабриканти на розови, лавандулови и други етерични масла и още толкова търговци.
Първа конференция върху розовата индустрия е проведена в Пловдив през юни 1906. Един цитат от нея „ ..запазването на натуралността на розовото масло и повдигане на реномето в странство…А между това последиците от фалшификацията са фатални за самата индустрия. Защото първо и първо, розовото масло не артикул от първа необходимост, а артикул за лукс и разкош…….От друга страна смесването на маслото създава изкуствено надпроизводство, излишък, който при всичкото развитие на парфюмерията, пазарът не може да погълне. Тъй се обяснява падането на цените на маслото..“ . С десетилетия, розовото масло се изнасяше на цена от близо 4200 евро за килограм. То се хамурираше (смесваха се маслата от различни производители и реколти за гарантиране на високо качество) в единствената национална лаборатория „Българска роза“. Партидите се запечатваха с печат с червен восък, като световно приет български печат за качеството. Затова лабораторията беше включена от НС в забранителния списък за приватизация през 1992 г.
Благодарение на „върховенството на българския“ пазарен фундаментализъм и саморазрушаване на националната памет, „Българска роза“ беше вкарана в Държавната консолидационна компания – ДКК (създадена през 2010 г. по идея на Световната банка, предложена на МС от министрите Симеон Дянков и Трайчо Трайков, като временна структура). Впоследствие лабораторията беше „променена“ и нейната дейност, стана част от Националния институт за изследвания и сертификация в рамките на ДКК. Така беше заличена вековната памет в българската СВЕТОВНА и ВЕКОВНА конкурентоспособност на етерични масла. Упорството в този сектор се маскира с лозунга „нищо лично - само бизнес“.
ЕК преди повече от 20 години прави опит да приравни лавандуловото масло с химикал. Развяваното знаме тогава (каквито са плановете и сега) беше безопасността. „Грижа“ за консуматорите и недопускане в маслото на различни допълнителни естествени съставки, характерни за етерични масла (без за това да има безспорни научни доказателства за вредност). Тогава французите незабавно потърсиха експертна помощ за защита в Брюксел от България, в качеството ни на световен производител на етерични масла и асоцииран член на ЕС. Председателят на браншовата структура ст.н.с., д-р инж. Мария Ангелакова (която почина през 2009 г.) ги прие в браншовата структура в Пловдив. Французите обясниха, че производителите трябва да имат и защитават активно и последователно, в сътрудничество с партньорите от ЕС, интересите си в Брюксел. Запомних този френски урок, че в Брюксел винаги активно се защитават НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ И ЦЕННОСТИ с надежда за балансирано решение. Последните десетилетия у нас този урок беше забравен. Допълнително ние сами „стерилизирахме“ розовото масло и губим позиции при лавандуловото масло. Сега откъм Брюксел отново се задава „нова безопасност и грижа за консуматора“.
Трябва незабавно и задълбочено българските фабриканти да имат ясна национална позиция - защо не в диалог с французите?! Намаляването на риска за сектора може да стане и чрез препрочитане на Рефератите и Дебатите, издадени от Пловдивската търговско-индустриална камара, в обем от 130 страници от първата конференция от 1906 г., и прилагането на изводите от преди повече от един век.
Автор: Борислав Георгиев
________
Борислав Георгиев има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, започвайки като експерт и достигайки до зам.-министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за периода 2005 - 2017 г. Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност - 1996, започването на преговорите за членство в ЕС. Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на Национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.
