ВЪНШНОТЪРГОВСКАТА СТАТИСТИКА ЗА 2022 Г.

Числата за стокообмена на ЕС27 и България за последните пет години според световните данни към март 2023 г. са:

Българският износ и внос в евро за цялата 2022 г. расте по-малко спрямо 2021 г., отколкото за 2021 г. към 2020 г.  Растежът на отрицателния баланс на България през 2021 и 2022 е впечатляващ - 57 %.

В стокообмена за 2022 г. има енергийни световни конюнктурни протуберанси. За горивата (Митническа тарифна позиция 2710) у нас и в стойност, и в натура има съществен растеж. Българският износ в натура e близо 3,9 милиона тона, след като за 2021 г. e бил близо 2 милиона тона, а през 2020 г. – 2,8 милиона тона.

За другите водещи български експортни продукти има парадокс – растеж в стойност, но намаляване на количествата в натура. При българската електроенергия (мтп 2716) през 2022 г. износът е само 4 тераватчаса, след като през 2021 г. е бил 7,5 тераватчаса, а през 2020 г. – 5,5 тераватчаса. За пшеницата (мтп 1001) износът през 2022 г. е 4 милиона тона, след като през 2021 г. е бил 5,1 милиона тона, а за 2020 г. е 3,2 милиона тона. Зад тези числа не се вижда национална политика.

През 2022 г. за пръв път от години насам ЕС27 има близо 271 хиляди милиарда евро отрицателно салдо, заради енергоресурсите. Все още ЕС27 е световният лидер в стокообмена, както при износа следващите са Китай и САЩ, така и при вноса следващите САЩ и Китай, взети заедно, които изостават с повече от хиляда милиарда евро за 2022 г. Има обаче различни тревожни енергийни, суровинни и цифрови технологични признаци за стабилността и устойчивостта на курса на „кораба на“  ЕС27 в световния океан на стокообмена. 

Равностойна на българската демографска криза става липсата на национално отговорен и стратегически анализ на българската енергетика, която все още, макар и със скърцане, задвижва българското „водно колело“ във фарватера на ЕС27 в океана на световната икономика. Основните стълбове на българската енергетика се рушат през последните десетилетия, в допълнение на глобалната енергийна криза. Може би газовата криза в България започна да се изостря преди 27 години със създаването на „Топенерджи“. Едновременно с това, българската администрация практически значително забавя и/или не взима решение за  разработката и добива на български природен газ – в обем, предостатъчен за България. Производството на електроенергия беше ударено също преди десетилетия с политическото самозакриване на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй, въпреки доказаната чрез европейска проверка тяхната сигурност. Най-големият зелен акумулатор (според днешните технически изисквания) на Балканите с годишен капацитет от 422 гигават часа – проверено с десетилетия достижение на българската инженерна мисъл, съчетана с японско оборудване - ПАВЕЦ Чаира, изглежда вече физически не съхранява и един български ват. Паралелно, административната „енергийна мисъл“ предлага усвояване на евро чрез недоказани промишлени решения за акумулатори от по няколко мега ватчаса?!? С десетилетия у нас работи рафинерия за горива (водещ продукт със стойност повече от милиард евро в българския износ), единствената губеща в данъчно измерение в света! Всички тези примери поясняват косвено числата.

Защо сами добавяме проблеми и засилваме действието на световните енергийни протуберанси, вместо да ги неутрализираме и/или възползваме от тях?

Вече има презокеански публикации, според които транснационалният финансов капитал e в основата на глобалната енергийна криза. Цитирам две публикации на Ф. Уилям Енгдал - (www.globalresearch.ca):

1. „Как инвестиционният фонд Blackrock предизвика световната енергийна криза. Придържане към Програмата на ООН за устойчивост до 2030 г. Колосално деинвестиране в глобалния петролен и газов сектор за трилиони долари…..Енергийната криза е отдавна планирана стратегия на западните корпоративни и политически кръгове за разрушаване на индустриалните икономики в името на антиутопичен Зелен дневен ред“ от 3 февруари 2023 г
2. „Енергийният Армагедон на Европа от Берлин и Брюксел, не от Москва“ …… „Политици от ЕС и големи финансови интереси използват Русия, за да покрият енергийната криза на "Произведено в Германия" и Брюксел“ от 4 март 2023 г.

Българският стокообмен се развива положително през 2022 г., но отрицателното салдо расте значително. Липсват признаци за национална политика за неутрализиране на глобалната енергийна криза, а само краткосрочно и конюнктурно възползване от нея.

Автор: Борислав Георгиев

________

Борислав Георгиев има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, започвайки като експерт и достигайки до зам.-министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за периода 2005 - 2017 г. Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност - 1996, започването на преговорите за членство в ЕС. Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на Национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.