ВРЕМЕУБЕЖИЩЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ИЗНОС ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ

Има интересни съвпадения между прозренията в книгата „Времеубежище“ и фактите за българския износ за периода 2003 – 2022 г. Често растежът и спадът на редица сектори се дължат и на „вносната“ функционална грамотност, и нашата ограничена такава, и/или на желанието/нежеланието на производителите да прилагат водещи световни практики.  

Например, анализът на износа на стоките-милиардери в износа и някои вековни български продукти показва жизнеността на нашата икономика при твърде ограничена обществена полза. Такива са числата за износа на мед (метал), златна руда, пшеница, тютюн, сирене и кашкавал, етерични масла и вино (според световната външнотърговска статистика -  www.trademap.org и www.wto.org)  към юни 2023 г. за последните години, от които 15 години като пълноправни членове на ЕС27.

Мед и медни изделия от глава 74 на МТ: Устойчив значителен растеж

Медта и медните изделия са един от водещи, устойчиви и стратегически милиардери в износа от България. Те са от нашето близко и далечно минало и, едновременно с това, металът на бъдещето. Това са катодна рафинирана мед с дял в натура между 18 и 66% в периода на членството ни в ЕС27, а за 2022 г. - повече от 42%, следвана от анодната нерафинирана мед с дял в натура между 55 и 11% в периода на членството ни в ЕС27, а за 2022 г. – повече от 30%, трети са медните рулони, листа, ленти, профили…. Плановете на медодобивните фирми са за разширяване и развиване на медта и изделията с по-висока добавена стойност. Те са свързани с разрастващата се електромобилност в света.  

Златна руда и концентрати от мтп[1] 261690: Устойчив значителен растеж

Златната руда и концентрати са на една от водещите и стратегически позиции в износа от България след 2012 г. Златото и другите редки метали, съдържащи се в тази руда, са сред критичните и национални приоритети на САЩ и ЕС27.   

Пшеница от мтп 1001: Устойчив значителен растеж

Пшеницата е една от няколкото стоки, която вече надхвърля един милиард евро. Нужен е секторен анализ в каква степен това е резултат от пълноправното ни членство в ЕС. Обществената значимост на този износ може да бъде не само монетарна, но и например „газова“, тъй като доставяме на основни износители на природен газ в света. При енергокризата у нас би могло да се направи обосновано предположение за осигуряване на газ от тези пазари. 

Тютюн и продукти от глава 24 на МТ: Колебания с посока спад

Тютюнът и цигарите са вековни български продукти в износа. Две са митническите тарифни позиции от глава 24 – мтп 2401 Сурови/необработени тютюни и мтп 2402 Пури, пурети и цигари. Суровият необработен тютюн е с дял от Глава 24/МТ 58-94% в тона и 37-82% в евро. 

Сирене и кашкавал от мтп 0406: Растеж, при негативен баланс и сух привкус

Секторът трябва да си направи равносметка: Защо излязохме от вековни арабски пазари?; Защо през последните години България внася повече сухо мляко от Румъния и Гърция, взети заедно? 

Етерични масла от мтп 330129: Растеж при намаление на цената

Лавандуловото масло е водещо като стойност, розовото масло има превес през последните няколко години, а на трето място са други български етерични масла (разговорно казано, има години, през които сме били страна на „лавандулите“). Няма български статистически данни за износа на розово масло, но статистика на САЩ (според техния митнически тарифен номер 3301295135) показват два периода – от 2007 до 2013 година при средногодишен внос на българско розово масло в САЩ от близо 600 кг, на стойност малко повече от 1,5 милиона евро (средногодишно съотношение 893 евро/кг.). Следват 2015 - 2022 г. при средногодишен износ от близо 12 тона (по различни български експертни оценки добивът на „старото и висококачествено“ българско розово масло е не повече от няколко тона годишно), на обща стойност 6 милиона евро (средногодишно съотношение 491 евро/кг.).

Днешните фабриканти на етерични масла “забравиха” вековния български опит. Преди десетилетия НС прие забранителен списък за приватизация на стратегически български дружества. Последва „усъвършенстване“ на това решение чрез създаване като техен прнципал на Държавната консолидационна компания – ДКК (през 2010 г. по идея на Световната банка, предложена на МС от министрите С. Дянков и Т. Трайков, като временна структура). Едно от последствията беше заличаване на световното първо място по качество за българското розово масло. Съчетанието на природни дадености и национален фактор, постигнато чрез десетилетна практика на хамурирането и запечатването на съдовете с червен восък от държавната лаборатория „Българска Роза“ на всяка изнасяна партида, беше прекратено. През 1906 г. българските фабрикантите на розово масло правят своята първа конференция и за дни получават общото число за добива и износа на българско розово масло. Тогава те залагат на БЪЛГАРСКОТО КАЧЕСТВО, а не „кръщисването“. През 2014 г. беше направена регистрацията в ЕС на географското указание за произход „българско розово масло“. С Наредба бяха определени няколко контролиращи юридически лица за този произход, които обаче нямат предишната функция. Да, различните производители изнасят вече различни български розови масла, тъй като има и такъв пазар. „Слизаш от Мерцедеса и се качваш на Москвич“? Аритметиката е износ на високото и единствено в света българско качество, умножено по безспорна за това цена. Стойността е равна и по-голяма от тоновете нехамурирано в национален мащаб качество, умножено по пет пъти по голямото количество, тъй като неговата цена естествено е 7-8 пъти по-евтина. Защо се самоунищожаваме?  

Вино от мтп 2204: Устойчив многократен спад

Сравнението на българските числа с тези на целия ЕС27 показва, че основната и съществена причина за устойчивия български срив в износа на вино през последните 20 години по-скоро е в България, а не в световния пазар. Секторът трябва да си отговори на въпроса защо това е така, след като българският външнотърговски баланс за виното за 2022 г. вече е отрицателен!   

Посочените числа и факти са основание за търсене на национален отговор, на първо място, от производителите и износителите. Разбра се, ако се търси национално развитие и жизненост, което е възможно за България днес.

От казаното дотук възникват серия въпроси:

1. Защо основните български фабриканти на етерични масла (като брой по-малък от столовете на доста министерски кабинети) не седнат заедно и съберат числата за производството и износа. Поне както са направили през 1906 г. техните предшественици?
2. Американски кооператив Ланд О.Лейкс преди 30 години инвестира знание и средства, създавайки едно национална структура на млекопроизводителите и млекопреработвателите? Веднага се намериха местни „боляри“ и създадоха втора, а за членството в ЕС – Национален млечен борд, за да си спасим/развиваме отрасъла. Докарахме се до отрицателен търговски баланс за сиренето и кашкавала и силен привкус на сухо мляко!
3. Защо износът на пшеница не се използва и в помощ на други стратегически въпроси на българската икономика? Все пак зърнопроизводителите “усвояват” обществени средства?
4. Защо не се сравни днешната българска схема за концесии с тази, например, на Германия и/или Канада. Става дума за аритметика – например, на 100 хиляди евро печалба от концесии колко евро влизат в бюджета на страни-членки на Шенген, еврозоната и ОИСР?
5. Защо не се прилага у нас подходът, в сила за Brexit и/или NO entry доста преди него. Става дума за ноември 1994 г., когато Норвегия откри значителни количества природен газ и се отказа от присъединяване към ЕС считано от 1 януари 1995 г. При англичаните и норвежците има върховенство на националния интерес!

Извод: Снопът, а не съчките са в основата на бъдещето на икономиката.

________

Автор: Борислав Георгиев

Борислав Георгиев има 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, започвайки като експерт и достигайки до зам.-министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за периода 2005 - 2017 г. Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност - 1996, започването на преговорите за членство в ЕС. Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на Национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.

[1] мтп – митническа тарифна позиция