14.11.2024

„Регионални профили 2024“ показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България продължава, като постепенно делът на София в общия брутен вътрешен продукт (БВП) на страната намалява. Въпреки това столицата запазва водещата си роля с 41% от БВП през 2022 г., или 68,7 млрд. лв., следвана от Пловдив и Стара Загора. Докато Пловдив допринася 6,5% от БВП, икономиката на Стара Загора, подхранвана от силния енергиен сектор, достига 6,2%. Възстановяването на туризма е ключов фактор за позитивната динамика във Варна и Бургас, докато индустриалният растеж подпомага икономическото развитие в периферията на София. За разлика от тях, областите Видин, Силистра и Добрич остават с по-нисък растеж, което допълнително задълбочава различията в доходите и качеството на живот.

Ролята на услугите остава водеща в столицата и морските области Варна и Бургас, където този сектор създава основния дял от добавената стойност. Пловдив също бележи растеж на услугите, които вече заемат 60% от местната икономика. В същото време индустрията продължава да има значителен принос в БВП на Стара Загора и Враца, а селското стопанство заема ключова роля в слабо развитите области като Силистра. Анализът очертава различията в инвестиционната активност на отделните области. През 2022 г. данните сочат значително нарастване на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи практически в цялата страна, а с най-големи инвестиции на човек от населението остава столицата. София е лидер с близо 8,8 хил. лв. на човек, следвана от Софийска област и Пловдив, където инвестиционната стойност достига до 4,6 хил. лв.

Въпреки разширяването на пазара на труда през 2023 г., някои региони отчитат спад в заетостта сред населението на възраст от 20 до 64 години. Областите Враца и Ловеч например отчитат най-голям спад на заетостта, докато Плевен и Сливен регистрират увеличение от над четири процентни пункта. Безработицата се задържа на ниско ниво в София и Варна, но остава висока във Видин и Монтана. Разликата в заплатите също е значителна – в София средната брутна месечна заплата достига 3129 лв., докато в Благоевград тя е 1519 лева. Същевременно най-бедните области в страната отчитат по-бавен ръст на заплатите, което създава предпоставки за раздалечаване на стандарта на живот между отделните региони.

Сред ключовите характеристики на успешните региони е  високият дял на висшистите, който е пряко свързан с развитието на високотехнологични дейности с висока продуктивност както в сферата на услугите, така и в индустрията. София води с 54% от населението на възраст от 25 до 64 години с висше образование, следвана от Варна и Пловдив. В по-слабо развитите региони, като Пазарджик и Монтана, този процент е значително по-нисък, което ограничава възможностите за привличане на инвестиции и развитие на иновативни бизнеси. Зрелостните изпити през 2024 г. показват големи различия в образователните резултати между областите – столицата и Смолян водят с най-високи средни оценки, докато Шумен и Плевен остават с най-ниски резултати. В редица области делът на учениците, които не са издържали зрелостния изпит, продължава да е висок, въпреки спада в сравнение с предишни години.

Миграцията към регионите е основен фактор за подобряването на демографските показатели, като особено благоприятен механичен прираст се отчита в Кърджали, Бургас и Варна. В тези региони основна роля имат възстановяването на туризма и ръстът на заетостта в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. За разлика от тях, области като Видин и Монтана продължават да губят население, а високата смъртност допълнително изостря демографските проблеми. Населението в пенсионна възраст (65+) е значително по-високо във Видин и Габрово, където този дял надхвърля 30%, докато в столицата е най-нисък.

Здравните показатели също подчертават значителни различия между регионите. Очакваната продължителност на живота е най-висока в София и Кърджали, където тя достига 75,4 години, а най-ниска – във Видин и Враца. Туристическият сектор постепенно възвръща предкризисните си нива, като през 2023 г. броят на нощувките надвишава този от 2019 г. в повечето региони. В черноморските области, като Бургас, Варна и Добрич, секторът се възстановява с различна скорост, като се очаква Варна и Добрич да достигнат предкризисните си стойности в следващата година.

 „Регионални профили 2024“ ясно очертава необходимостта от целенасочени политики за намаляване на регионалните различия и за създаване на условия за икономическо развитие и социално сближаване в различните региони на страната.

***

Пълен текст на „Регионални профили 2024 г.“ ще намерите тук.

Всички данни и материали – www.regionalprofiles.bg

Презентация от официалното представяне на доклада на 14.11.2024 в Entract 127, София.

 

Регионални профили 2024: Икономически растеж, но с нарастващо неравенство