ХРАНИТЕЛНИТЕ ОТПАДЪЦИ В ЕВРОПА: ФАКТИ, ПОЛИТИКИ НА ЕС И ЦЕЛИ ЗА 2030 Г.
Около 10% от храните, които достигат до европейските потребители, завършват под формата на отпадъци. В същото време около 40 млн. души в ЕС не могат да си позволят качествено ядене всеки втори ден.
Европейският съюз цели да предотврати и да намали пилеенето на храни в Европа. Европейският парламент одобри през септември 2025 г. нови обвързващи цели за страните в ЕС за намаляване на хранителните отпадъци до 2030 г.
Ключови факти за хранителните отпадъци в Европа
Всяка година около 60 млн. тона храни се пропиляват в ЕС. Това се равнява на около 130 кг храни на всеки жител.
Домакинствата създават над половината от хранителните отпадъци в ЕС (53%). Около 9% от отпадъците (12 кг на жител) са свързани с първичното производство на храни, например селското стопанство, а 18% (23 кг на жител) се генерират в процеса на преработка на храни.
Ресторантите и другите хранителни заведения отговарят за 12% от хранителните отпадъци (15 кг на жител), а сектора на дистрибуция на храни и търговия на дребно - за още 8% (10 кг на жител).
Страните в ЕС, произвели най-голямо количество хранителни отпадъци на жител през 2022 г., са били Кипър, Дания и Гърция. Най-малки количества хранителни отпадъци са регистрирани в Испания, Словения и Хърватска. България е сред страните със сравнително ниски количества.
Защо има толкова хранителни отпадъци?
Някои от причините за изхвърлянето на храни в домакинствата са неефективно пазаруване и лошо планиране на консумацията, отказ да се купуват плодове и зеленчуци, които нямат търговски вид, импулсивно пазаруване при наличието на промоции и невъзможност да се пазарува на дребно.
В ресторанти и обекти за услуги в сектора на храненето причините за повече отпадъци са надценяване на броя на гостите, които ще се хранят, и сервиране на само един размер порции.
Според проучване на Европейската комисия по-добро разбиране какво означават датите върху етикетите на хранителните продукти би могло да намали хранителните отпадъци с 10%.
Защо пилеенето на храни е проблем?
Много хора смятат, че е грешно да се пилеят храни по етични съображения. Но отражението на проблема е много по-голямо, тъй като той засяга околната среда, икономиката и обществото.
Отражението върху околната среда
Хранителните отпадъци са отговорни за приблизително 16% от всички парникови емисии, причинени от хранителния сектор в ЕС. Намаляването на хранителните отпадъци ще доведе до по-малко емисии и ще подкрепи борбата срещу климатичните изменения.
Според Организацията за прехраната и земеделието (ФАО) производството и превозът на храни, които свършват като отпадъци, отговарят за 8% от световните емисии на парникови газове.
Производството на храни, които не се консумират, също така използва ресурси, които са ограничени. Например, водата, използвана за производството на храни, които се изхвърлят, се равнява на 12% от общото количество вода, която се влага в производството и потреблението на храни в ЕС.
Икономическите разходи
Хранителните отпадъци са и икономически проблем. Домакинствата плащат за храни, които не консумират, а селскостопанските производители и фирмите губят пари на различни етапи на веригата за доставка.
Разходите, свързани с хранителните отпадъци, се оценяват на около 132 милиарда евро по пазарна стойност.
В допълнение към тази сума изследвания, цитирани от Европейската комисия, изчисляват разходите по събирането и справянето с хранителните отпадъци на стойност от 9,3 млрд. евро годишно.
Социалните последствия
Пилеенето на храна има и социални измерения. Хората в ЕС изразходват около 13% от парите си за храна според Евростат. Част от тези пари се пропиляват.
Изхвърлянето на храна, която може да се консумира, вместо да се предостави като дарение, пропуска възможност да се подобри достъпът до храни и да се помогне на хора в нужда.
Какви са причините за пилеенето на храни?
Хранителните отпадъци са резултат от действията на различни групи хора.
На ниво потребители импулсивните покупки под влиянието на промоции, неподходящите размери на опаковките, липсата на достъп до хладилник или фризер, недостатъчното планиране на покупките или нежеланието да се купуват изглеждащи „грозно“ плодове или зеленчуци са сред причините за пилеенето на храна.
Обозначенията за трайността на храните също могат да внесат объркване. Храните в ЕС са маркирани по различни начини. „Най-добър до“ се използва за храни като тестени изделия, ориз, хранителни консерви и замразени храни и означава, че след посочената дата съответният продукт може да загуби част от свежестта си, но остава безопасен за консумиране. Обозначението „Използвай преди“ върху месни, рибни, млечни продукти и салати означава, че продуктът не трябва да бъде консумиран след посочената дата.
Някои потребители могат да объркат обозначенията и да изхвърлят храни, които са годни за консумация. Изследване на Европейската комисия от 2018 г. показва, че до 10% от хранителните отпадъци всяка година се дължат на погрешно тълкуване на информацията върху продуктите.
Производителите на храни пилеят храни, когато произвеждат повече от необходимото, когато веригата на доставки не е ефективна и когато храната се съхранява или третира лошо. Отпадъци се генерират и когато магазините променят поръчките си или когато те настояват за само много свежи продукти.
Подготовката на порции с един и същ размер и надценяването на броя на клиентите са сред причините за пилеенето на храна в ресторантите и други заведения.
Решенията на ЕС за намаляване на хранителните отпадъци
Намаляването на хранителните отпадъци и на загубите на храна са две от важните цели на Ес по пътя към изграждане на кръгова икономика до 2050 г.
Обвързващи цели за намаляване на отпадъците по страни
Европейската комисия предложи промени в Рамковата директива за отпадъците през юли 2023 г., за да постигне по-голямо ограничаване на хранителните и текстилните отпадъци. Една от основните промени е въвеждането на обвързващи цели за намаляване на хранителните отпадъци на национални ниво до края на 2030 г.
Европейският парламент и страните в ЕС постигнаха споразумение по измененията на законодателството през февруари 2025 г. Тези промени бяха потвърдени от Парламента през септември 2025 г.
До 2030 г. отпадъците в преработвателната промишленост ще трябва да се намалят с 10%, а отпадъците от търговията на дребно, ресторантите и домакинствата - с 30% в сравнение със средната годишна стойност между 2021 и 2023 г.
„Успяхме да постигнем осъществими и реалистични правила за намаляване на хранителните отпадъци от държавите членки и се погрижихме да няма отрицателен ефект за селскостопанския сектор“, заяви депутатът Анна Залевска (ЕКР, Полша), която отговаряше за позицията на Парламента по промените, след сключването на споразумението със Съвета.
По-ясни обозначения за трайността на продуктите
Европейската комисия е направила изследване на потребителите, за да открие потенциални нови начини за маркиране на трайността и е дефинирала различни потребителски профили в зависимост от отношението към хранителните отпадъци.
Улесняване на даряването на храни
Даряването на храни е начин за намаляване на ненужното пилеене. През 2017 г. са приети насоки на ЕС с цел облекчаване на даряването и повторната дистрибуция на храни, които са безопасни и годни за консумация, на хора в нужда.
В преговорите за промените на Рамковата директива за отпадъците от 2025 г. по настояване на депутатите бяха включени мерки за облекчаване на даряването на непродадени храни, които са годни за консумация от хора.
Създаване на общи методи за измерване на хранителните отпадъци
През 2019 г. беше приета обща методология на ЕС за измерване на хранителните отпадъци на всеки етап от веригата на доставки. Това улеснява наблюдението и отчитането на отпадъците в целия ЕС.
