ГРАФИКИ НА ГОДИНАТА - ВАЖНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В ИКОНОМИКАТА

Успява ли реалната икономика да произведе ресурсите, които да покрият бързо нарастващите публични разходи? Превръща ли се рекордният ръст на заплатите в риск за конкурентоспособността? Ще отключи ли приемането на еврото дългоочаквана инвестиционна вълна? Това са част от ключовите въпроси, на които се опитват да отговорят икономисти и финансисти, които "Капитал" по традиция покани да покажат графично кои според тях са най-важните тенденции от изминалата 2025 година и ще имат отражение и през следващата.

Едно от може би най-важните събития за България през последните години е влизането на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г. Това е процес, който не просто ще смени националната валута с общата европейска парична единица, той ще има отражение и върху икономиката на страната и това е една от темите, които намират място в кратките анализи тази година. Друга е свързана с растящата държава и ефектите и рисковете, които тя носи за реалната икономика.

През последните години наблюдаваме отчетливо разминаване между тенденциите в индустриалното производство и публичните разходи в България.

Виждаме ускорено нарастване на държавните разходи, включително и на заплатите в публичния сектор, както и рязко увеличение на държавния дълг. Това се случва в момент, в който именно реалната икономика - производството, износът и създаването на добавена стойност - се забавят. Графиката онагледява един прост, но критично важен принцип: не можем устойчиво да увеличаваме харчовете, преди да сме произвели ресурсите, които ги финансират.

Продължаващият спад в индустрията означава по-ниска продуктивност, по-малко инвестиции и потенциално влошаване на конкурентоспособността ни в следващите години. Ако публичните разходи изпреварват растежа на реалната икономика, рискът е да натрупаме структурни дисбаланси - включително натиск върху бюджета, нужда от допълнителен дълг и ограничаване на капацитета за бъдещи антикризисни мерки.

Очакванията за 2026 г. са, че несъответствието между разходи и производство ще продължи да бъде ключов риск за икономиката. Решението е ясно: да насочим усилията към стимулиране на инвестиции, производителност и иновации, така че кривата на индустриалното производство да започне да расте отново - защото само тогава растежът на доходите и разходите може да бъде устойчив.

България е страната в ЕС с най-голям ръст на разходите за труд след пандемията. Възнагражденията у нас се удвояват в период от 5-6 години, като във втората половина на 2025 г. средната брутна заплата достига 1300 евро (2550 лв.). През 2025 г. компенсациите на един нает в България нарастват с над 12% на година, като официалната прогноза на ЕК е нито една друга страна да не прескочи границата от 10%. Румъния, която доскоро водеше в това отношение, вече губи скорост, като икономическият растеж в северната съседка на практика изчезна, а инфлацията е най-висока в рамките на ЕС.

Погледът 20 години назад показва, че България винаги е изпреварвала чувствително средните стойности за ЕС по отношение ръста на разходите за труд и на заплатите. Това е ключов фактор за подобряване на стандарта на живот в страната и догонване на нивата на доходи в рамките на ЕС. Нарастването на заплатите следва и промяната в профила на икономиката, която вече се отдалечава от модела на евтиния труд.

Твърде високият ръст на разходите за труд обаче, подкрепен от рекордните разходи за персонал в държавния бюджет, крие и своите рискове. Те са свързани както със загубата на конкурентоспособност (разходите изпреварват ръста на производителността), така и с натиска върху цените и доминацията на потреблението в икономическия растеж. Импулсът в потреблението създава предпоставки за прегряване на икономиката, които крият рискове за растежа в средносрочен план.

Графиката показва динамиката на основния борсов индекс на Българската фондова борса (SOFIX) от началото на годината до края на ноември. След години на стагнация индексът SOFIX отбеляза осезаем ръст, започнал в началото на май. Общото увеличение към края на ноември спрямо края на април е около 21%.

Тази необичайна за последните години динамика започва в навечерието на положителния конвергентен доклад за готовността на България да се присъедини към еврозоната. Макар докладът да беше официално публикуван едва на 4 юни - дата, отбелязана с вертикална линия на графиката - още към средата на май в медиите се появи достоверна информация, че той ще бъде положителен.

Връзката между ръста на SOFIX и положителните новини за присъединяването към еврозоната е свързана с премахването на остатъчния валутен риск на българския лев спрямо еврото. Въпреки че страната е във валутен борд, такъв риск все още съществува и стабилността на фиксирания курс, макар и висока, не беше напълно гарантирана. С приемането на еврото този риск изчезва.

В макроикономиката съществува силна взаимовръзка между нивото на инвестиционна активност и нивото на фондовата борса (т.нар. Q на Тобин, на името на Нобеловия лауреат по икономика Джеймс Тобин). На тази основа, както и съдейки по опита на други страни от Източна Европа, които вече са приели еврото, може да се очаква засилване на инвестиционната активност в България през следващите тримесечия. Това би било добра новина за икономиката след години на инвестиционна стагнация.

Независимо от продължаващата енергийна трансформация уверено можем да кажем, че цените на електрическата енергия както в Европейския съюз, така и в България са стабилни. Изключение от тази тенденция е 2022 г. и то се дължи на обективни и външни фактори. С други думи, независимо от месечните колебания, независимо от увеличаващия се брой на часове с ниски или отрицателни цени, както и на високия дял на дни, в рамките на които се наблюдават отклонения на цените от над 50 €/мВтч, годишните разходи остават почти непроменени.

От една страна, това е добра новина, защото дава стабилност и предвидимост. От друга - това убива прогнозите на две големи групи в енергетиката. Едните твърдят, че енергийният преход води до по-високи цени, загуба на конкурентоспособност и обедняване на населението. Другите твърдят, че енергийният преход води до по-ниски цени и е ключът към повишаване на конкурентоспособността на ЕС. От почти непроменените цени през 2021 и 2023 - 2025 г. е очевидно, че твърденията и на двете групи са само отчасти обосновани.

Графиката прикрива множество структурни промени в електроенергийните пазари в ЕС, но с висока степен на увереност може да се твърди, че през последните години те са движени от фактори от страната на предлагането - цената на природния газ, сухи и горещи години, безводие и безветрие и др. Очакванията са през следващите години цените да се движат основно от фактори от страната на търсенето, които невинаги работят в една посока. Такива са включването на нови консуматори, основно дата центрове, обслужващи изкуствен интелект, забавяне на икономическата активност, инсталиране на мощности, задоволяващи собственото потребление, включително системи за съхранение, и др.

За първи път през 2024 г. повече българи са напуснали Германия, отколкото са се заселили там. Нетно разликата между двата потока е близо 10 хил. души. Отделно същата тенденция се наблюдава и при германските граждани, като нетният поток на германски граждани е близо 800 души в посока България. Така нетният миграционен поток между България и Германия надминава 10 500 души - в посока към България.

Германия е най-голямата дестинация за българската миграция, там са близо половината от българските емигранти. Десетилетия наред се отчитат солидни темпове на миграция от България към Германия. Преди десетилетие България отчете рекорд в нетната миграция към Германия - близо 38 хиляди души през 2015 г. След това започна устойчив спад: до 20 хиляди през 2019 г. и под 1000 през 2023 г. През 2024 г. за първи път от поне 40 - 50 години потокът се обърна: Германия отчита отрицателна миграция с България, т.е. нетен поток към България, и то над 10 500 души за година.

Това не е само българска тенденция - подобно нещо се наблюдава и в други страни от региона като Полша и Хърватия. Причините за обръщане на миграционните тенденции са двояки: германската икономика стагнира вече 5-6 години, докато икономиките в региона бързо настигат. Ниската безработица и повишението на заплатите в България намаляват различията в разполагаемите доходи и ограничават стимулите за емиграция. Въпросът е готова ли е България да поеме голяма вълна на обратна миграция - от гледна точка на публични услуги, училища, детски градини и т.н.?

Един от най-показателните социално-икономически индикатори на нашето време е възрастта, на която младите хора напускат дома на родителите си. В целия ЕС това вече се случва на около 26-годишна възраст, като варира от приблизително 22 години на север до около 30 на юг. Това, което донякъде може да е културно предпочитание, в голяма степен отразява материални ограничения и ограничен достъп до жилища.

Този показател е важен. Създаването на независимо домакинство не е просто лично житейско постижение - то бележи прехода към пълноценно участие в обществото и икономиката. Младите хора, които не могат да си позволят да се изнесат, се забавят в решението си за създаване на семейство, в това да инвестират, да допринасят за иновациите и растежа. В по-широк план това отслабва основите на демократичната легитимност и социалната кохезия, върху които в крайна сметка се опират амбициозни структурни трансформации като зеления и цифровия преход.

В рамките на една истински каталитична индустриална политика въпросът за забавеното формиране на домакинства трябва да се разглежда като ключов показател за социалната и икономическата жизненост на Европа. Общество, което дава възможност на своите млади хора да живеят самостоятелно, е общество, което насърчава увереност, креативност и приобщаване - все съществени елементи за устойчив растеж.

Европа трябва да инвестира в мащабно, достъпно, висококачествено и енергийно ефективно публично социално жилищно строителство, което е проектирано и оборудвано така, че да подкрепя цифровата революция. Като помогне на следващото поколение да създаде собствен дом, ЕС може да стане не само по-зелен и по-цифров, но и по-привлекателно и сплотено място за живот и работа.