АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ТРУДА В СЕКТОР „ПРЕРАБОТКА И КОНСЕРВИРАНЕ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ“
Екип на Българската стопанска камара (БСК), в партньорство със Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци (СППЗ), разработи анализ на пазара на труда в сектор „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци“.
Сектор „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия“ (КИД-2008, група 10.3) има дългогодишни традиции и важно място в хранително-вкусовата промишленост на страната. Той изпълнява роля на свързващо звено между земеделието и хранителната индустрия, като добавя стойност към местната продукция и създава възможности за реализация както на вътрешния, така и на външните пазари. Макар делът му в рамките на преработващата промишленост да е сравнително ограничен – около 1.3% от предприятията, 1.5% от заетите и 1.2% от добавената стойност през 2023 г. – значението му надхвърля неговия относителен дял, особено в райони с развито земеделско производство. Секторът съчетава устойчивост и потенциал за развитие, но същевременно остава зависимостта от сезонни суровини, ограничената инвестиционна активност, сравнително ниската технологична интензивност и нарастващите затруднения при осигуряване на дългосрочен кадрови ресурс.
Макроикономическият профил на сектора показва устойчивост и способност за адаптация, но без отчетливо ускоряване на развитието. В периода 2019–2023 г. броят на предприятията остава относително стабилен, с лек спад през 2020 г., последван от възстановяване и ново слабо понижение през 2023 г., което показва, че секторът успява да съхрани основното си производствено ядро въпреки кризисната среда. Произведената продукция достига 1.135 млрд. лв. през 2023 г., което е увеличение с около 31% спрямо 2019 г., а добавената стойност по факторни разходи достига 272.7 млн. лв. и за петгодишния период се повишава с около 19%. Това показва, че секторът запазва икономическата си жизнеспособност и продължава да функционира стабилно дори в условията на пандемия, инфлация и поскъпване на енергоносителите.
Същевременно, отчетените положителни стойности не могат да се тълкуват като признак за дълбока трансформация или ускорено разширяване. Част от ръста в продукцията, оборота и добавената стойност се формира под влияние на инфлационния натиск и повишени производствени цени, а не непременно в резултат на значително увеличени обеми, по-висока технологична интензивност или съществено разширяване на капацитета. Това се потвърждава от ниската инвестиционна активност в сектора – чуждестранните преки инвестиции намаляват в рамките на разглеждания период (от малко под 138 млн. евро в началото на периода до около 117 млн. евро в края, или с около 15%), а разходите за придобиване на дълготрайни материални активи през 2023 г. остават под нивата отпреди пандемията. Секторът по-скоро се адаптира към средата чрез запазване на устойчивостта си, отколкото чрез ускорена модернизация.
Макар да запазва значението си, консервната промишленост все още не реализира в пълна степен потенциала си. Налице са реални предпоставки за по-видимо разширяване – традиции, натрупан производствен опит, утвърдени предприятия и възможности за реализация на вътрешния и външните пазари. Въпреки това тези предпоставки все още не се превръщат в достатъчно устойчиво конкурентно предимство, тъй като развитието продължава да е ограничено от зависимостта от сезонни суровини, ниската инвестиционна активност и забавеното технологично обновление.
Въпреки относителната устойчивост на икономическите показатели, секторът не успява в същата степен да подобри позицията си по отношение на работната сила. През периода 2019–2023 г. броят на заетите в сектора намалява с 4.5%, а наетите по трудово правоотношение – с 5.1%. Спадът е по-умерен от този в преработващата промишленост като цяло, където намалението е около 8.8%. Това показва сравнително по-висока устойчивост на заетостта в сектора. Наред с това средната брутна месечна работна заплата в сектора се увеличава с 44.2% за периода, а производителността на труда, измерена чрез добавената стойност на едно заето лице, нараства с 24.7%. Тези промени имат положителен характер, но не променят факта, че секторът продължава да изостава от средните нива за икономиката по отношение на заплащане и производителност. Това означава, че устойчивостта на предприятията не се превръща автоматично в кадрово предимство. По-ниската привлекателност на сектора, съчетана със сезонността на част от дейността и с локализацията на предприятията в по-малки населени места и аграрни райони, продължава да ограничава възможностите за привличане и задържане на работна сила.
Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци в Република България е официален представител на работодателите в сектора и обединява водещи предприятия от консервната промишленост, както и научни и образователни институции. Организацията изпълнява функции, които надхвърлят представителството на интереси – участва в консултативни процеси, изразява позиции по нормативни и секторни въпроси, подпомага обмена на информация, добри практики и технологични решения, съдейства за участия в изложения и инициативи и поставя акцент върху подготовката на кадри и популяризирането на професиите в сектора. Така Съюзът има значение не само като форма на браншово обединение, а и като посредник между предприятията, институциите и образователната система в условията на нарастващи производствени и кадрови предизвикателства.
Сектор „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия“ запазва своята икономическа устойчивост и продължава да заема важно място в хранително-вкусовата промишленост и в преработката на земеделска продукция. Той съхранява ролята си на свързващо звено между земеделието и хранителната индустрия и разполага с предпоставки да запази и укрепи позициите си. Същевременно възрастовата структура на заетостта и профилът на дефицитните длъжности показват, че в следващите години осигуряването на работна сила ще се превръща във все по-важен фактор за развитието на сектора, особено ако се запазят сегашните тенденции. В този контекст по-целенасочената модернизация, по-тясната връзка с образованието и по-активният подход към подготовката на кадри ще имат съществено значение. В този процес Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци има важна роля както за представителството на предприятията, така и за координирането на усилия по теми, свързани с развитието на сектора.
Анализът е разработен в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ и изпълняван от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
