Увеличение на минималната разботна заплата със сто лева до края на 2020 г. поискаха от синдиката КНСБ.
Дали е възможно да бъде удовлетворено искането им при преговори със служебното правителство – коментираха Димитър Бранков, зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК), и Васил Тодоров, който е главен секретар на Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
„В сегашната бюджетна прогноза минималната работна заплата от 460 лв. е застопорена за следващите три години, т.е. не се предвижда увеличение. Очевидно синдикатите искат дебат по повод на макропрогнозата и бюджетната рамка за следващите три години и нейната актуализация, така че да постигнат по-голям ръст“, коментира Бранков.
„От Българската търговско-промишлена палата също сме готови на дебат по минималната работна заплата, но не по отношение на ръста, а по отношение на механизма за нейното определяне“, категоричен е Васил Тодоров.
„През последните 10 години най-бързо е растяла минималната работна заплата, а с най-малък темп е нараствала заетостта в страната, производителността пък е някъде по средата. Така че имаме много насилен ръст на минималната заплата“, изтъкна Димитър Бранков.
По думите му необоснованият ръст на минималната заплата влияе върху нископлатения труд, върху общини с висока безработица, върху сектори с ниско заплащане и ниска производителност, както и на неравностойните групи на пазара на труда. Всички те са повлияни от този ръст и невъзможността да си намерят работа в регионите, където има стагнация, допълни той.
Васил Тодоров коментира, че няма обяснение защо предложението на синдикатите е точно за увеличение от 100 лв. за следващите три години. Именно целта ни е да се установи механизъм за формиране на минималната работна заплата, каза още той.
Във видеото можете да видите разговора с Димитър Бранков Васил Тодоров, както и какво се случва с искането на американските синдикати за увеличение на средното минимално заплащане на час.
