ЩЕРЬО НОЖАРОВ: ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ Е ДЪЛБОКО ПОГРЕШНА
Не външен фактор ни е виновен. Трябва да осъзнаем, че икономическата ни политика е дълбоко погрешна. В България не идват чуждестранни високотехнологични инвеститори, които ще предложат високи заплати, защото ние не можем да им предложим нищо. Те не търсят само пътища, не търсят и само брой работна ръка. Търсят много повече неща и тъй като не можем да им ги предложим, те ни заобикалят. При нас идват само такива, които могат да плащат само минимална работна заплата и ако изгоним и тези ще видим допълнително задълбочаване на процеса, който наблюдаваме в момента - рязко намаляване на преките чуждестранни инвестиции. Това каза доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС и икономически съветник в БСК, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Росен Стойчев.
"Брутните частни вътрешни инвестиции в България са само 17% от БВП, а средно за ЕС те трябва да са 23%, а за държава с догонваща икономика трябва да са 27%. За това имаме изключително нисък икономически растеж. Украйна, която е във война, тази година ще отбележи 3,1% икономически растеж, а ние, които сме членки на ЕС, ще отбележим 1,9%, според ЕК. Румъния, спрямо която действат същите екзогенни фактори, ще отбележи тази година 3,3% икономически растеж".
Европейската банка за възстановяване и развитие преразгледа леко надолу очакванията си за растежа в регионите, в които инвестира. Банката очаква икономическият растеж в България да е 2,9% за 2025, което е 0,1% по-малко от първоначалните прогнози на банката през май. Освен това продължава диалогът за минималната заплата и за плоския данък. Тези теми коментира Ножаров в студиото на предаването.
ЕБВР коригира прогнозата си към по-реалистична, а Европейската комисия е дори по-песимистична за развитието на България през следващата година - с 0,3 - 0,4 пункта под прогнозата на на Европейската банка за възстановяване и развитие, каза събеседникът. "Тя е по-песимистична в прогнозата си за развитието и през тази година - дава 1,9%. А ЕБВР коригира прогнозата си за тази година на 2,1% за българската икономика. Това е нормално по много причини".
"На първо място е дълго продължаващата политическа криза в България. Това има своите негативни ефекти, които се изразяват в проблеми с усвояването на европейски средства, както и неясни условия за фискалната среда. Тоест, как ще се развива политиката в това отношение - непрекъснато възникват различни идеи за промяна на осигуровки, на данъци, административно определяни заплати".
На следващо място - геополитическият риск се засилва, а това също влияе на инвестициите, допълни гостът. По думите му част от конфликтите са близо до България, а и трудностите в транспортните коридори и веригите на доставки засягат България. Нарушаването на трафика през Червено море, например, засяга пряко България, защото от там минава 30% от контейнерните товари.
"Всички тези и вътрешни и външни проблеми натискат икономическия растеж на България за тази и следващата година надолу".
Проблемите, свързани с автоматичното определяне на минималната работна заплата като 50% от брутната средна работна заплата, са коментирани, но е добре да бъдат подчертани, заяви Ножаров. "На първо място от брутна средна работна заплата ние определяме основна минимална работна заплата, което на база на Директивата е абсурдно, тъй като това води до изкривяване, защото реалната минимална работна заплата като брутна в последствие става не 50% от средната брутна, а 60%".
Когато се сложат всички добавки, които са девет групи, се получава едно силно изкривяване, добави гостът. "Това не отчита и производителността на труда, която за 2023 година се увеличава с 0,9% само, а минималната работна заплата с 19,6%. А тази година производителността на труда ще се увеличи с 2,4%, а реално минималната работна заплата натискът е да се увеличи с 15,4%. Тоест, липсва съотносимост между производителността на труда и минималната работна заплата. Това, освен на Директивата, е и изискване на Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала".
"Целият този хаос е видим за чуждестранните инвеститори. Ние не сме нотифицирали транспониране на Директивата, както изисква чл. 17 - срокът е до 15 ноември. Вероятно заради политическата криза няма да спазим срока".
На инвеститорите им влияе най-вече това, ако административното увеличение на минималната работна заплата надхвърля десетки пъти нарастването на производителността на труда, обясни събеседникът. "Инвеститорите са заложили темп на увеличение на МРЗ между 6 и 9% - така беше до 2022 година. 10 години преди 2022 година темпът на увеличение беше между 6 и 9%. Инвеститорите правят бизнес планове за 3-5 години и залагат тези разходи на база на тренда, който е бил преди това. Вече този показател е скочил два до три пъти и тогава вече сметките на инвеститора не излизат и при положение, че Молдова е наблизо, Сърбия е наблизо, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания също, той много бързо може да се преориентира, да има производство в региона".
"Двете големи фирми, които се оттеглиха - от Плевен и от Мездра - не се оттеглиха, защото има срив на автомобилното производство в Европа. Те не прекратяват своето производство, а просто го местят в Молдова. Ще продължат да произвеждат същата продукция, в същия обем, но с по-ниски разходи".
Вижте целия коментар във видеото.
