ПАЗАРЪТ НА ТРУДА. НИВОТО НА ЗАПЛАТИТЕ И ОЧАКВАНИЯТА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ

БНТ, Бизнес.БГ |Епизод 51, 17.02.2026 г.

С участието на Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК

_________________

Акценти от изказването на Станислав Попдончев:

• Това, което предвижда Директивата за прозрачност в заплащането, не е ново за българското законодателство. Новото е, че вече от пасивно спазване на изискванията, компаниите трябва активно да доказват, че имат възприета методология и критерии, с които равно да заплащат на различните полове за труд с една и съща стойност. Много от предприятията (особено по-малките) нямат отдели човешки ресурси, нямат и добре развити вътрешни системи за възнаграждения, т.е. тези нововъведения за тях ще са нова административна и финансова тежест. Причини за разликите във възнагражденията се коренят в много фактори и има опасения, че може да доведе до повече съдебни производства и дела между работодатели и работници.
• На 11 февруари т.г. европейските лидери се срещнаха с индустрията в Антверпен. Там всички говориха за намаляване на административната тежест, вкл. в областта на докладването. Европа осъзна няколко неща. Първо, че цените за квотите на емисиите СО2 водят до високи цени на ел. енергията и неконкурентоспособност на европейската индустрия. Огромен проблем е и енергийната свързаност в Европа. Ние страдаме от това, че нямаме добра свързаност. Европа осъзна, че трябва да се намаляват регулациите, особено в частта ESG. Има общо разбиране това, ако не да бъде прекратено, то поне да бъде драстично намалено. Целта е до края на мандата на тази ЕК регулациите да бъдат намалени с 35%.
• Годишният недостиг на хора на пазара на труда е около 230 000 души. Години наред България изпреварва с много всички останали европейски държави по ръст на разходите за труд. Всяка година имаме двуцифрени ръстове.
• Вече устойчиво възнагражденията в обществения сектор изпреварват тези в частния сектор. Ако се добави и това, че заетите в обществения сектор не плащат лични осигурителни вноски, техният разполагаем доход става още по-голям.
• Автоматизмите, които имаме при възнагражденията в обществения сектор, както и автоматизмът при определянето на МРЗ трябва да бъдат преразгледани още тази година.
• Една голяма част от работодателите вече не могат да си позволят да разрастват своя бизнес и да инвестират в производствени мощности, понеже няма хора, които да оперират на тези работни места.
• Достъпът до финансиране в България за компаниите е добър. Все още лихвите по кредитите са доста приемливи и не очакваме да се променят в посока нагоре. Виждаме и сериозно раздвижване на капиталовия пазар след приемането на България в еврозоната. Това, което днес ни трябва, основно са хора. Това пречи, както на вътрешните инвестиции, така и на чуждестранните инвеститори. Да имаш нисък процент на безработица и да имаш високи проценти на заетост е много добре, но от гледна точка на инвеститора това означава, че няма достатъчно работна ръка и цената на труда ще е висока.
• За съжаление, у нас повече се занимаваме с криминални и политически сюжети, а не с това, което е основен дневен ред на Европа – конкурентоспособност на икономиката, намаляване на регулациите и инвестиции във високи технологии. Високите технологии без хора не могат.
• На образованието у нас се гледа като на финансов проблем – разговорът се затваря до това по какъв начин да се финансират учебните заведения. Средното професионално образование у нас изобщо не се разбира каква му е целта – в цял свят то готви кадри за пазара на труда, а у нас готви кадри за висшето образование. Получава се така, че харчим два пъти пари за едно и също нещо – веднъж учениците да учат едно нещо в 11-12 клас, а после да го учат същото в рамките на висшето си образование, ако са в тази специалност. Няма разговор за качеството на образованието или, ако има, той е много повърхностен. Разговорът се заключва до автоматичните механизми за нарастване на възнагражденията на преподавателите, но когато опрем до качество на преподаване, до нови методи на преподаване, до резултатите от външното оценяване и т.н., виждаме, че там не сме се променили с десетилетия. Проблемите в тази система не са финансови – нужни са промени, които са доста болезнени, но ако системата не се реформира сама отвътре, трудно ще стане отвън. Нужна е промяна в нагласата и начина на мислене вътре в системата.
• Достъпът на работници от трети страни в момента е единственото спасение за бизнеса. Погрешна е тезата, че тези хора взимат работата на български работници. Тук става въпрос за работни места, които никой не иска да вземе. Много по-скъпо струва на работодателя да внесе работник от трета страна, отколкото да наеме български работник, защото се плаща допълнително транспорт, настаняване, езиково обучение и др. Но за работодателя няма друг вариант. Ако ограничим този процес, кой ще работи? Има ли подготвени кадри, които да заемат тези работни места?
• БСК подкрепи предложенията за промени в КСО с цел въвеждане на т.нар. мултифондове. Въвеждането на мултифондовата система е много необходима, тъй като става въпрос за доходност и някаква възможност в бъдеще осигурените лица да получават по-справедливи пенсии от втория стълб. Ограниченията в момента за инвестиции от пенсионните фондове са доста съществени, голяма част от инвестициите отиват в чужди икономики. Трябва да създадем възможност тези средства да отиват в по-голям обем в български компании. Освен това, ще се дадат повече права на осигурените лица да изберат от три възможни инвестиционни плана – консервативен, балансиран и динамичен. Категорично това е промяна в правилната посока, но тя ще даде отражение след няколко години, не веднага.
• Липсата на редовен бюджет е проблем за редица сфери. За бизнеса е трудно да планира, тъй като не знаем какви промени се предвиждат. Очевидно вървим към удължаване на този бюджет отново с удължителен закон, а кога ще имаме редовен бюджет е рано да кажем.

Вижте във видеото какво още каза Станислав Попдончев в подкаста на БНТ Биднес.БГ.