Станислав Попдончев, главен финансов директор на БСК
- Какво наложи въвеждане на допълнителни изисквания към фискалните устройства и софтуера за управление на продажбите, използвани в търговските обекти? Истина ли е, че бизнеса годишно укрива приходи от бюджета в размер на 300 млн. лв.?
Поводът за промените са контролни производства, извършени от НАП, в които е установено, че процентът на укрития оборот в обекти, в които се използват софтуери за управление на продажбите, е в рамките на 30% - 70%, и това е възможно именно чрез манипулиране на информацията, създавана с тези софтуери. Проверките са извършени през 2018 г. в рамките на лятната кампания по черноморските ни курорти и обхващат предимно хранителни, питейни и увеселителни търговски обекти.
На тази основа е тиражираната в публичното пространство хипотеза, че българският бизнес укрива приходи в размер на 1 млрд. лева годишно, което води до несъбрани постъпления в бюджета от 300 млн. лева.
Моето мнение е, че не е правилно, а и няма основание да слагаме целия бизнес под общ знаменател. Вярвам, че коректните данъкоплатци са много повече от тези, които прилагат нелоялни търговски практики. Фактите също го доказват. През 2017 г. са събрани 9,3 млрд. лева приходи от ДДС, които са със 767 млн. лв., повече от предходната година. Дори само този ръст от над 9% е повече от два пъти по-голям от предполагаемите несъбрани годишни приходи.
- Защо считате, че новите изисквания на Наредба Н-18 на МФ, ще доведат до допълнителна административна и финансова тежест и няма да постигнат необходимия ефект в някои сектори? В кои сектори и браншове това несъответствие - на разходите за бизнеса и ползите за обществото, е най-силно изразено?
Промените в наредбата са насочени основно към контрол на търговията със стоки. Подобни са и примерите за констатирани нарушения, които дават от приходната администрация. За съжаление, мерките свързани с необходимостта от подмяна или актуализация на фискалните устройства и изискванията към софтуерите за управление на продажбите не са фокусирани върху рисковите браншове и сектори, а се предвижда да бъдат въведени от целия български бизнес.
Най-малък ефект за бюджета тези мерки ще имат в сектора на услугите и особено тези услуги, които са продукт на интелектуален труд като – юридически услуги, консултантски, счетоводни, посреднически, преводачески и др. В по-голямата си част тези предприятия извършват услуги за бизнеса, т. нар. B2B услуги. Те са регистрирани по ЗДДС и ежемесечно декларират информация за продажбите си в НАП. Същевременно тези предприятия ще понесат същата административна и финансова тежест.
- Кои предприятия и кои сфери на бизнеса ще бъдат засегнати от тази промяна?
Изискванията на наредбата се отнасят за всички предприятия, които приемат плащания в брой или с банкови карти. Това са продажбите, за които е необходимо регистриране чрез фискално устройство и издаване на фискален бон. Отделена тема е защо продължаваме да приравняваме картовите разплащания, като разплащане в брой, когато сумата реално излиза от банковата сметка на клиента и постъпва по банковата сметка на доставчика на стоката или услугата. По същата логика можем да задължим бизнеса да издава фискални бонове и за постъпленията от продажби, получени с банкови преводи! Особено интересно е, че необходимостта от издаване на фискален бон стои и когато плащането е извършено през виртуален POS или чрез платежен оператор като PayPal, например.
- Защо МФ се отказа от подхода за поетапно въвеждане на промените първо в най-рисковите икономически сектори и отрасли? Този подход беше възприет през 2011 г. при първоначалното въвеждане на дистанционната връзка на фискалните устройства с НАП.
Действително поетапното въвеждане на подобен контрол и фокусирането му върху секторите, в които са установени най-много нарушения е по-добър и по-обоснован подход. Това беше и част от предложенията, които БСК направи още през месец август 2018 г., в хода на общественото обсъждане на измененията в наредбата, както и в последвалите няколко срещи с представителите на приходната администрация. За съжаление, голяма част от предложенията на бизнеса не бяха отразени в окончателния текст и това е едно от тях.
НАП е институцията с най-високо обществено доверие в България през 2017 г. Това се потвърждава и от факта, че делът на доброволно изпълнение на задълженията на бизнеса и гражданите към хазната е над 83 на сто.
В същото време с въвеждането в съкратени срокове на подобни тежки, неясни и в голяма степен необосновани нормативни изисквания, които пряко засягат целия бизнес, има реален риск да „обезценим“ този най-ценен актив – взаимното доверие между администрацията и коректните данъкоплатци.
