Илиана Павлова, директор "Индустрия и околна среда" в БСК
Госпожо Павлова, какви са изискванията за бизнеса сега при употреба на пластмаса за опаковки?
Съгласно директивата 2008/98 в Европа се прилага разширена отговорност на производителя, която е доразвита в предложението за измененията. Приема се, че това е един от добрите подходи за тези масово разпространени отпадъци и се прилага принципа „замърсителят плаща“. Държавите трябва да постигат цели за оползотворяване, рециклиране, събиране, които се изчисляват като процент от пуснатите на пазара опаковки. У нас пускащите на пазара продукти са задължени да участват в организации по оползотворяване или да изпълняват целите самостоятелно. Съществува и трети вариант - да се заплащат продуктови такси на ПУДООС.
Въпреки прилагането на подхода, в световния океан има огромно количество пластмасови отпадъци, което представлява сериозна заплаха за цялата хранителна верига. Вече са намерени частици пластмаса и в човешкия организъм.
В този смисъл какви промени предвижда новата директива?
Ако досега задълженията на пускащите на пазара пластмасови опаковки е за рециклиране на 25%, с новата директива този относителен дял нараства значително, до над 50%. Изисква се също и 90% от отпадъците от опаковки да бъдат събирани разделно. Налагат се и изисквания към дизайна – бутилките и капачките да са произведени от един и същ материал и капачките да са трайно прикрепени към пластмасовите бутилки за напитки. Производителите на пластмасите за еднократна употреба трябва да участват в система за разделно събиране и оползотворяване, или тези пластмаси да не бъдат пускани на пазара. До 2025 г. трябва да бъдат изведени от пазара клечки за уши, дръжки за балончета, пластмасови филтри на цигари и други. Това е сериозна заплаха за част от производителите. Сериозен проблем е налице за продуктите, които се продават в пластмасови опаковки, тоест безалкохолни напитки, минерални води, пиво.
До 12 години всяка пластмаса трябва е годна за рециклиране. Върху кои сектори ще рефлектира най-много Директивата?
В автомобилостроенето, в производството на аудиовизуална техника и други сфери, в които се прилагат различни видове пластмаси, отговорното поведение на бизнеса е те да бъдат ограничавани като влагане или да бъдат управлявани по подходящ начин, така че да не попадат в околната среда, а да се рециклират.
Какви ще бъдат финансовите разходи за предприятията от прилагане на Директивата?
Между 3 и 9 милиарда евро съответно ще бъдат необходими за този преход на индустрията за безалкохолните напитки и минералните води в Европа. Преходът към новия тип опаковки, специално за бутилиращата индустрия, предполага използването на по-тежки пластмаси. Откакто е въведена директивата за разширената отговорност на производителите в управлението на отпадъците от опаковки, всички производители преработиха дизайна на опаковките си, така че теглото им беше намалено с 30-40 процента. Сега се оказва, че бутилките трябва да са по-тежки. Това пък означава по-високи производствени разходи. Като цяло индустрията не отказва внедряване на новите изисквания, но следва да бъдат отчетени променените изисквания. Самата бутилираща индустрия трябва да премине на съвсем нови релси, което носи инвестиционни разходи както за големите компании, така и за малките фирми. От този рязък преход много малки фирми ще загубят бизнеса си.
Кой би бил най-ефективният начин за намаляване изхвърлянето на отпадъците?
Според наблюденията на Асоциацията на безалкохолните напитки, 80 от пуснатите на пазара опаковки, биват събирани разделно. Но проблемът е, че малка част от събраните опаковки може да бъде подложена на рециклиране и отново пускане в производството. Трябва да се правят кампании за популяризиране на разделното събиране и неговата ефективна реализация. 80% а от събраните опаковки никак не е малко. Още по-ефективно би било тези 80% събрани опаковки да бъдат рециклирани, а не да бъдат депонирани или изгаряни.
