Уроците на боеца срещу невежеството надхвърлят рамките на конкретното познание, а ключовата компетентност е честността.

Много от учениците на Теодосий Теодосиев печелят медали от престижни международни олимпиади и учат в най-елитните световни университети, но уроците, които преподава, надхвърлят рамките на физиката и математиката. Той предава на учениците си своята житейска философия, отвъд конкретното познание. „Медалите от олимпиадите са само върхът на айсберга, но те не са най-важното“, категоричен е учителят. „Най-важното, което иска от възпитаниците си, е да станат достойни хора - почтени граждани, които да създават нещо реално в обществото. Честността е ключовата компетентност“, убеден е той.

Има една теория, според която, високият коефициент на интелигентност тръгва от две неща, разказва Теодосий Теодосиев. Първото е детето още от ранна възраст, най-късно до девети клас, да е прочело хиляда книги, да има понятиен апарат. Литературната дарба тръгва оттам - да има богат речник, богати асоциации. „Не може човек, който не знае нито една дума, да направи велико откритие. Няма как да стане тая работа“, категоричен е учителят. И второ: важно е детето да се занимава с точни науки също от ранните години. Да започне още в прогимназиалния курс. В потвърждение на думите си Теодосий Теодосиев дава пример с един от най-успелите си ученици, чиито родители са литератори, но покрай по-големия си брат, започнал да ходи на школи по физика още от шести клас, да учи интеграли, производни и да решава диференциални уравнения. Вече е завършил Харвард, занимава се с компютърна архитектура. Създал е енергоспестяващи чипове и, в резултат на неговото откритие, Google спестява стотици милиони долари годишно. И всичко това благодарение на физиката, математиката, но и на литературата. „Например, във Франция медицина се влиза с 11 изпита. 11 изпита, между които и литература. Най-успелият ми възпитаник на международни олимпиади Иван Танев Иванов разказва, че в техния университет имало някакво дете - математически гений. Искал да следва медицина, но не го приели заради изпита по литература. На пръв поглед, парадокс – за какво му е на лекаря литература? Ами ако той не говори правилно и не разбира какво му се казва, това може да е смъртно опасно за пациента”, убеден е учителят.

За съжаление, в България децата трепят чудовища на компютъра и си губят най-важните години, необходими за образованието”, смята той.

Когато бил малък, Теодосий Теодосиев прочел една книжка, наречена „Тайната на изобретателя“. „Там имаше лудешки идеи, например, хващаш хиляда маймуни, слагаш ги на пишещи машини, те тракат денонощно и случайно може да изкарат някоя велика идея. Или Нютон го хлопнала ябълката по главата и изведнъж открил нещо”, разказва той. Но е категоричен, че това не става изведнъж, за да направиш велико откритие, трябва да си подготвен, защото „милиони хора са ги тропали ябълките по главите и нищо не са открили. Така че само по метода на случайността да взривиш една планина и да хвръкне парче камък с формата на Венера Милоска, да, има някаква вероятност, различна от нула, но тя е много малка и обикновено не се случва.”

При нас ключовата дума е „менте”, смята още Теодосий Теодосиев. И дава пример с онези учители, които водят кръжоците си формално. „И в секундата, в която му свършва часът, той пуска тебешира и спира дотам. Човек не трябва да спира. Една работа трябва да се върши, докато се свърши. Това е принцип, който съм научил от баща си. Тези ценности ги имат старите българи, описани от Иван Хаджийски в „Бит и душевност на българския народ“. Хората са си вършили работата качествено и докрай“. Според него, най-отвратителното нещо са недовършените неща. „Затова от малки трябва да научим децата да си довършват нещата докрай, да виждат резултата от труда си, това е много вдъхновяващо.”

Лъжата, според Теодосий Теодосиев трови атмосферата в България. „Още не сме надживели онази епоха, в която много се лъжеше, не беше от значение какво си направил, а какво си отчел. Това и сега си върви. Не е важно колко камери ще следят учениците по време на матурите, важно е кой ще ги включва и изключва. И хората, които организират матурите, да не съдействат за продължаване на лъжата. Необходими са ни, първо, честни учители и, второ, честни ученици. „Сега няма никаква гаранция какво стои зад българската диплома. Може да е на гений, може да е на абсолютен неграмотник”, споделя той и добавя, че българското образование се нуждае от повече честност. „Да отучим децата от просията на оценки, а да работят честно и да бъдат оценявани честно. Много лъжа се е натрупала, тя ни е станала стил и начин на живот, това ни е наследството.“ Теодосий Теодосиев смята, че висшите учебни заведения у нас са прекалено много. По думите му, в цивилизованите страни няма такава лъжа и измама. „Днес живеем в епохата на заместителите, на масовата консумация на материални и духовни сурогати.

Народите, които се хванат в консуматорския капан, ще изчезнат като култура и цивилизация, ще оцелее този, който опази ценностите си.”

Теодосий Теодосиев е убеден също, че не може да има силна държава, съставена от слаби граждани. Необходими са мерки, за да се отгледат силни данъкоплатци. Когато се взимат държавни заеми, важното е за какво ще се харчат тези пари и каква е далечната перспектива. Според него, ако взимаме нови заеми, за да плащаме лихвите на старите, ако дългът в крайна сметка расте, това е контрапродуктивно.

„Има държави, които успяват да задържат големите си умове“, казва още той. „Преди години бях на олимпиада в Тайван. Те имаха няколко Нобелови лауреати, които си работеха там, а не в САЩ. Един българин в университета в Тайпе каза, че държавата е дала толкова пари за образование и култура, че не могат да усвоят средствата. Политиката им е насочена към това да бъдат на гребена на вълната.”

„Крайният резултат от изучаването на физика и математика идва доста късно“, споделя учителят, „затова най-великата добродетел е търпението. На повечето съвременни хора не им достига търпение, искат всичко веднага и на момента – консуматорско общество. Хубавите неща стават с търпение, великите неща стават с огромно търпение“. Това е сред основните качества, които възпитава той и е по-важно, според него, от някакво конкретно знание. Например, в лагер-школите занятията са много интензивни, решават се по 100-150 задачи на ден. Така ученикът се научава на труд и на търпение, а отделните знания може и сам да си набави.

Проблемът на нашата образователна система в момента е, че не учи децата на търпение, казва още Теодосиев.

Според него, ако едно дете е родено, например, за велик художник или за велика балерина, задълбочените занимания с физика и математика могат да са донякъде загубено време, но има един минимум цивилизация, който трябва да се овладее. „Смъртно опасно е да си неграмотен поради опасностите от самите технологии, които са около нас. Ако дойде един Тарзан или Маугли в голяма урбанизирана среда, той може да влезе в тунела на метрото и да стане жертва. Затова има един минимум цивилизация, който трябва да се овладее от всички, убеден е той, няма значение дали ще учиш модерен балет или ще ставаш квантов физик.“

Теодосий Теодосиев цитира Аристотел, който преди 2400 години е казал, че някога хората са били много умни, но откакто е измислена писмеността, вече всичко записват и нищо не знаят. „А сега има и Google! Става още по-страшно, хората се омързеливиха. Децата няма да прочетат двата тома на „Дон Кихот“, даже ученическото издание няма да прочетат, а ще си пуснат филмчето на Дисни. Хората трябва да се научат да търсят истинските неща, оригиналите в пълнотата им и здравословната духовна храна”, споделя още той. Според него, хората не използват и един процент от мозъка си, а който използва два процента, става професор. „Досега машините вършеха физическата работа, като започнат да вършат и умствената, какво ще прави човекът?! Той става едно ходещо черво. Един си мечтае за четирикрилен гардероб, друг - да лети до обратната страна на Луната. Аз се опитвам да науча децата на второто”, казва учителят.

Народите получават това, което са искали да получат, споделя още Теодосий Теодосиев. „Чехите, например, много бързо смениха системата, без разрушения, без разграбване и съсипване на предишната собственост. Дойде момент, в който чешката крона беше по-ценна от швейцарския франк. Те са народ, който знае как се прави високо жизнено равнище, как се прави цивилизация. И са по-близо до центъра на Европа, ние сме малко повече в периферията и тук културата е друга - плячкосване на едро и на дребно. Но това е било подсъзнателното желание на българския народ. Тъжно е, но…” Има народи, например, евреите, на които цивилизацията и културата са такива, че внушават на децата от най-ранна възраст, че знанието е ценност. Трябва да се даде шанс на всяко дете. „Аз не мисля, че има умни и глупави народи, талантливи деца има навсякъде. И моят опит го показва”, споделя в заключение учителят.

 

Дата: 21.09.2019

Прочетено: 2661