БСК през 80-те години на ХХ-и век
На 25 април 1980 г. представители на най-големите български предприятия учредяват Българската индустриална стопанска асоциация (Bulgarian Industrial Association), преименувана по-късно в „Българска стопанска камара“. БИСА е първата неправителствена организация в бившия социалистически лагер, проводник на пазарните отношения в България. Макар и във времена на планова икономика и силен партийно-политически натиск, организацията успява да наложи някои съвременни, не само за онова време, но и за днес, принципи на пазарно поведение.
БИСА създава първия в България фонд за рисков капитал и първата търговска банка (Банка за стопански инициативи АД), чрез които финансира изграждането на повече от 600 малки и средни предприятия. Голяма част от тях се развиват успешно и днес.
Важна част от дейността на БИСА е свързана със създаването на технологични паркове към Техническите университети в София и Варна, работещи в областта на трансфера на технологии.
БСК през 90-те години на ХХ-и век
Преминаването от планова към пазарна икономика неминуемо води до навлизане в нова фаза на ролята на БСК за развитие на българската индустрия. Камарата активно привлича чуждестранни инвестиции, участва в процеса на приватизация, участва в нормотворчеството, касаещо бизнеса в преходния период, и поставянето на българската икономика на пазарни основи.
Изключително важна е ролята на БСК за развитието на диалога между работодатели и синдикати, за изграждането на системата за социално партньорство в страната. Под егидата на БСК и с нейно дейно участие са създадени първите регионални и браншови работодателски организации, и стартира колективното трудово договаряне на браншово и фирмено ниво. БСК, като единствена по това време работодателска организация в България, е инициатор и учредител на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Сред сериозните заслуги на БСК за развитието на съвременната българска икономика са:
- създаването на Българската фондова борса;
- въвеждането на Арбитражния съд като институция, спомагаща за по-бързо разрешаване на търговски спорове;
- създаването на първите в страната здравни и пенсионни фондове, както и първата лизингова компания – „Интерлийз” АД;
- Първата в България мрежа за достъп до интернет и първия електронен подпис (BulSign) чрез международната сертифицираща организация GlobalSign.
БСК през ХХІ-и век
И през новия век БСК продължи да работи за развитието и стабилността на икономическата среда. Камарата развива и активна международна дейност, най-вече в рамките на европейския социален диалог.
БСК стана проводник на европейското членство на страната чрез създаването на Смесения консултативен комитет България – Европейски съюз. Камарата е инициатор и съучредител на Комитета и го председателства от българска страна в продължение на два последователни мандата.
Особено активна е ролята на БСК за формирането на икономическата политика в България, разработването и усъвършенстването на нормативната база в социалната и икономическата сфера, изготвянето на анализи, проучвания и експертни оценки в областта на индустриалната, данъчната и социалната политика, индустриалните отношения, опазването на околната среда, техническите изисквания към продуктите, развитието на малките и средни предприятия и др.
Благодарение на експертния потенциал на БСК и позицията й като национално представителна работодателска организация, са решени немалък кръг проблеми в сферата на икономиката, вкл.:
- Въвеждане на частното съдебно изпълнение;
- Извеждане на Търговския регистър извън съда;
- Въвеждане на електронния подпис като средство за удостоверена комуникация;
- Въвеждане на тристълбов модел на социално осигуряване;
- Въвеждане на таван на държавните такси за съдебните производства при оспорването на индивидуални административни актове;
- Въвеждане на плосък данък върху доходите на физическите лица и корпоративната печалба;
- Премахване на ДДС върху даренията на храни и спиране въвеждането на т.нар. данък "вредни храни";
- Ревизиране на броя и тежестта на регулаторните режими;
- Драстично намаляване на броя на платежните нареждания за плащане на данъци и осигуровки чрез въвеждане на единната сметка;
- Създаване на възможност (чрез законова промяна) за плащане на държавни и общински такси чрез POS-терминали без съответните банкови такси;
- Промяна на процедурата за издаване на комплексни разрешителни с цел улесняване на инвестиционния процес;
- Предотвратяване на част от ограниченията за работата на агенциите за временна заетост;
- Ускорено възстановяване на просрочените задължения на държавата и общините към бизнеса;
- Упражняване на контрол и предотвратяване на намеренията на МС (2011 г.) за неефективно инвестиране на средствата от Сребърния фонд във фискалния резерв;
- С активното участие на БСК стартира реформата в системата на енергетиката, вкл. беше приета Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от ВЕИ;
- Проблеми на българския бизнес намериха решение и в рамките на Европейския парламент по линия на членството на БСК в BusinessEurope (Конфедерация на европейския бизнес).
Изключително важна е работата на БСК в сферата на професионалната квалификация. В специално създадения за целта Център за професионално обучение (ЦПО) се извършва квалификация и преквалификация по широка гама професии, за които издава национално признат документ. Към ЦПО е обособен и Център за компютърно обучение, в който функционира регионална „Сиско академия” за обучение на специалисти за изграждане на компютърни мрежи, чиито сертификати са признати в цял свят. Сиско академията при БСК бе първата на Балканския полуостров, която стартира обучения по програмата CCNP за обучение на сертифицирани от „Сиско Системс” професионалисти по изграждане на мрежи, а през 2003 г. получи наградата за най-добър курсист в света.
От 2010 г. към БСК функционира Национален център за оценка на компетенциите на работната сила, който подпомага прилагането на компетентностния подход в управлението на човешките ресурси. Центърът координира функционирането на разработената от БСК информационна система за оценка на компетенциите MyCompetence, която от 2019 г. е със статут на национална система, собственост на Министерството на труда и социалната политика.
БСК е единствената бизнес организация в Централна и Източна Европа, в която е изградено звено, подпомагащо постигането на съответствие с националните и европейски изисквания по околна среда, качество и безопасност. Център „Чиста индустрия” въвежда системи за фирмено управление от серията ISO и участва в разработката на нормативни документи в областта на околната среда.
Камарата издава широк набор информационни материали и тематични онлайн бюлетини, както и сп. Noblesse Oblige. Ежедневно потребителите на услугите на БСК получават актуална бизнес информация чрез електронния бюлетин “Бизнес Индустрия Капитали”, достигащ на два езика до повече от 30 000 абонати в страната и чужбина.
БСК продължава активното си участие в системата за социален диалог на национално и международно ниво, където отстоява интересите на българския бизнес при промяната на нормативната уредба и административните практики. Камарата работи активно по актуални проблеми на икономиката, като провокира обществена дискусия по съответните теми и, в дух на конструктивност, предлага възможни решения.
През 30-те тежки години на политико-икономически преход БСК се утвърди като един от водещите партньори на държавата при определянето на икономическата политика, запазвайки своята партийна неангажираност и водена единствено от принципите за национално отговорно поведение, компетентност и коректност.