Инициативата на ИПИ „265 истории за икономика” е възможна благодарение на изключителната подкрепа на водещи компании и сдружения на бизнеса в страната. Екипът на ИПИ изказва признателност за подкрепата на Българска стопанска камара, Асарел-Медет, Дънди Прешъс Металс Челопеч, КЦМ 2000, EVN България и ЛИДЛ България. Медиен партньор на инициативата е Дарик радио.
___________
Институтът за пазарна икономика (ИПИ), в партньорство с Българска стопанска камара и водещи български компании, стартира уникална инициатива за разпространение, визуализация и анализ на общински данни. Инициативата „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg), чрез своята интерактивна карта на България, дава нов инструмент за достъпно и разбираемо представяне на множество социални и икономически показатели на общинско ниво.
Традиционно разговорът за регионалното развитие в страната се води на ниво райони за планиране и области, като често се фокусира върху най-познатото – развитието на столицата и/или изоставането на обезлюдяващите се райони. Конкретното знание за състоянието на общините обаче липса и това не е поради отсъствието на интерес, а поради недостъпността на данните. Ако искате да проверите инвестициите или нивото на заплатите във вашата община, няма как да го направите лесно. Още по-трудно би било да направите сравнения спрямо другите общини в страната.
Точно това искаме да променим с „265 истории за икономика”. Интерактивната карта е инструмент, който позволява на всеки да открие своята история в развитието на българските общини. Инициативата стартира с 12 базови показателя, като за един месец над 17 хил. потребителя се разходите по картите. Огромният интерес от експерти, представители на местната власт и медиите показа, че има истински глад за конкретно знание за ниво община. В почти всяка карта се крие голяма изненада, която досега е била пренебрегвана.
Избрани наблюдения от картите
Първите карти са в четири основни направления: демография, образование, пазар на труда и икономика и инвестиции. По-долу са само някои от наблюденията, които могат да бъдат изведени от картите във всяко направление:
- През 2018 г. 53 общини имат положителен механичен прираст на населението, тоест броят на заселванията е по-голям от броя на изселвания. Лидери по механичен прираст са Столична община (+5 163 човека), Пловдив (+2 318 души) и Варна (+1 355 души). Кърджали (+960 души) и Несебър (+488 души) допълват топ 5. Повечето общини губят хора заради механичния прираст, като на дъното е Свищов (-904 души);
- Само 5 общини имат оценки над 4,50 на матурите по български език и литература. Това са Трън (5,00), Божурище (4,85), Челопеч (4,74), Златоград (4,61) и София (4,53). В малките общини, където се явяват малък брой ученици, постиженията варират силно от година на година – такъв е именно случаят с община Трън. В по-общ план големите общини, където са разположени и водещите училища в страната, традиционно се представят силно;
- През 2019 г. 27 общини имат безработица под 4%, като лидери са София-столица с 1,8% и Божурище с 1,9%. След тях се нареждат общините Стара Загора, Челопеч, Пловдив, Варна и Сопот с безработица под 3% през 2019 г. Други 16 общини – предимно в Северозапада, имат безработица над 30%, като най-високата е в Ружинци – 51,6%.
- Близо 25 млрд. евро са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с натрупване в България към края на 2018 г. Лидери по ПЧИ на човек от населението са малки общини със силна индустрия, големите икономически центрове и някои туристически общини. Девня в на първо място с 92,3 хил. евро на човек, на второ - Гълъбово с 57,5 хил. евро на човек, а на трето – Пирдоп с 45,6 хил. евро. Столична община и Бургас са в топ 10, а от туристическите общини много напред се класират Каварна и Созопол.
Факт е, че често общинските разбивки носят изненади и влизат в конфликт с някои масово разпространени схващания. Затова и картите предизвикаха толкова много коментари през последните седмици, в т.ч. от кметове на малки и големи общини, които активно използваха новия инструмент. Данните обаче имат това свойство, да провокират дискусия и да ни приближават до реалностите в регионалната карта на страната.
Малки общини със силна индустрия са лидери по заплати
Картата на заплатите очаквано предизвика най-голям интерес. В случая използваме данни за средната брутна месечна заплата (в лева) на наетите лица в нефинансовите предприятия по общини за 2018 г. Картата потвърждават наблюдението, че общините с най-висока заплата в България не са задължително големите областни центрове.
Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2018 г. е в община Челопеч (2 178 лв.) и Козлодуй (2 090 лв.). Това са единствените общини със средна месечна заплата над 2 хил. лв. Следват Раднево (1 910 лв.), Пирдоп (1 796 лв.), Девня (1 677 лв.) и Гълъбово (1 598 лв.). Столична община остава на 8-мо място (1 554 лв.), а топ 10 се затваря от Панагюрище (1 445 лв.). Столицата на практика е единственият областен център, който попада в топ 20 на страната.
Общините от периферията на големите центрове влизат сериозно в топ 20. Това са Божурище, Костинброд и Елин Пелин, които са в периферията на София, Марица до Пловдив, както и Девня, Суворово и Белослав до Варна. Общото наблюдение е, че високите заплати са в големите икономически центрове и тяхната периферия – особено около София и Варна, в минната индустрия и съответно в малките общини от Средногорието, както и в общини с големи енергийни предприятия.
Нови карти всяка седмица
„265 истории за икономика” е дългосрочна инициатива, като в следващите седмици и месеци ще продължим да качваме нови карти и ще влизаме в още по-голям детайл. Очакването ни е в рамките на тази година да отворим огромно количество данни, които да позволят на всеки потребител да изследва в дълбочина и в сравнителен план развитието на своята община.
Виж всички налични към момента карти на www.265obshtini.bg
