Според някои автори, зеленият предприемач е човек, който търси промяна в икономическата си дейност за постигане на устойчивост, стартиране на нов бизнес и обвързване на жизнения цикъл на продукта с устойчиво развитие чрез зелен дизайн.

Могат да бъдат разграничени два вида екологично поведение на предприемачите:

  • „Зелен предприемач“ е този предприемач, който в процеса на работа открива предимствата на екологичните инициативи и ги прилага в своите дейности. Това са предприемачи, мотивирани да започнат бизнес за увеличаване напечалбата.
  • „Зелено-зелен предприемач“ - който започва своята бизнес инициатива с идеята да създаде екологичен бизнес. Този тип дори може да има намерение да предизвика промяна в сектора, в който работи, като демонстрира работещ устойчив метод за развитие на бизнеса.

Предприемачитев околната среда осъзнават, че бизнесът е обмен на стоки и услуги от хора към хора и има нарастващ пазар на ниши за продукти и символизира желанието за прилагане на устойчиви принципи. В много случаи предприемачите достигат до своите екоидеи инцидентно. Като цяло, предприемачеството в околната среда е важно средство за постигане на устойчивост – производство и потребление без нарушаване или намаляване на природните ресурси.

Могат да бъдат изведени три основни характеристики на зелените предприемачи:

  1. Всичкипредприемачи поемат рискове със започването на реализацията на бизнес идеята. В много случаи резултатите са трудни за прогнозиране и има голяма вероятност от провал. Всичкипредприемачи трябва да намерят възможности за осигуряване на ресурси за реализацията на бизнес идеята, да създадат работещ бизнес план и да работят за реализирането на идеята.
  2. Втората характеристика на зелените предприемачи е, че тяхната дейност има положителен ефект върху околната среда и спомага за прехода към устойчиво развитие. Многомалко са компаниите, чиито дейности оказват положително влияние или нямат влияние върху околната среда. Въпреки това, предприемачите, които следят своето въздействие върху околната среда,създават и работят по проекти, чието нетно въздействие върху околната среда е положително.
  3. Третата характеристика на зелените предприемачи се изразява в тяхната ценностна система, вътрешни мотиви и убеждения, тъй като те често виждат опазването на околната среда, прехода към устойчиво развитие и осигуряването на бъдещото поколение като своя лична цел.

Извън тези характеристики е трудно да се разграничат екологичните предприемачи, тъй като те могат да бъдат намерени в различни по големина организации, занимаващи се с различни икономически дейности, и е почти невъзможно да се открие „типичният“ им профил.Тези характеристики не се вместват в традиционните отраслови класификации, които използват стандартна класификационна система, и не могат да обхванат характеристиките на нововъзникващите дейности.

На практика екопромишлеността включва тези индустрии, които предоставят иновативни продукти и услуги, които се очаква да имат положително влияние върху околната среда. Обикновено се разбира, че екологичните отрасли съответстват на това, което Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и статистическата служба на ЕС EUROSTAT наричат „индустрия за екологични стоки и услуги“, състояща се от „дейности, които произвеждат стоки и услуги за измерване, предотвратяване, ограничават, свеждат до минимум или коригират екологичните щети върху водата, въздуха и почвата, както и проблеми, свързани с отпадъци, шум и екосистеми. Това включва по-чисти технологии, продукти и услуги, които намаляват риска за околната среда и минимизират замърсяването и използването на ресурси“. Сред тях са дейности, свързани с контрол на замърсяването, събиране и обработка на отпадъци и канализация, възобновяема енергия, рециклиране / рециклирани материали, устойчиво управление на водите и екостроителство. Не бива да бъдат подценявани и пренебрегвани дейности от традиционен тип, които изпълняват програми, свързани с намаляването на отрицателните въздействия върху околната среда, спазват в пълна степен ограниченията за емисии и, не на последно място, ползват постигнатото от екопромишлеността.

В днешната бизнес реалност - отчитането на състоянието на околната среда и нейното съхраняване, „позеленяването“ става все по-привлекателно като бизнес стратегия.

Докато учените и политиците обсъждат истината за глобалното затопляне и намаляването на природните ресурси, практиките в областта на зелената индустрия не само се радват на общественаподкрепа и носят доходи от по-нисък въглероден отпечатък, но и се отчитат все повече намаления на разходи и все по-голяма рентабилност. Тенденциите в потреблението са насочени към още повече възможности за бизнес в областта на зелената индустрия през следващите години.

Зелената индустрия се фокусира върху печалбата, като същевременно има незначително (или дори благоприятно) въздействие върху околната среда. Лидерите в отрасъла правят устойчивостта ключово значение при вземането на решения в цялата организация. Те работят за минимизиране както на използването, така и на производството на вредни химикали, излишни материали и отпадни странични продукти при доставката на техните стоки и услуги. Признавайки значението на намаляването на природните ресурси на нашата планета, зелената индустрия се стреми да отговори на нуждите на днешния ден, без да компрометира нуждите на утрешния ден.

В тази посока е нарастващото прилагане от бизнеса на стандарти за управление по околна среда, за социална отговорност и повишаване на устойчивостта на бизнесите.

Повече по всички тези теми ще намерите в резултатите от изпълнението на проект SMecoMP „Разпространяване на знания за иновациите в околната среда с цел повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия“и материалите за обучение, подготвени от партньорите по проекта.

Настоящият материал е подготвен от разработени модули по проекта SMecoMP - www.smecomp.eu.

Дата: 28.08.2020

Автор: Илияна Павлова, директор на Център "Чиста индустрия" в БСК

Прочетено: 2361