През 2019 г., в новия каталог на Световната здравна организация, бърнаут е дефиниран като синдром „дължащ се на хроничен стрес в работата, който не е успешно овладян“. Болест ли е бърнаут?
Бърнаут или „синдром на професионалното прегаряне“ е един от начините, по които хората реагират на травматичните влияния на стреса в работата. Това не е заболяване, а устойчиво състояние на ума и психиката, което се изразява най-вече в прекъсване на емоционалната и ценностна връзка между човека и неговата работа. Бърнаут се намира между здравето и болестта и, ако се навлезе в последният стадий на неговото развитие, до психическото заболяване остава само една малка крачка. Ето защо, в края на миналия век Burnout е въведен като диагноза в Швеция, Холандия и други страни. Въвеждането на бърнаут в квалификацията на болестите в тези държави дава възможност на засегнатите да се възползват от финансовите механизми за обезщетение, консултиране, психотерапевтично лечение, рехабилитиране.
Къде се намира страната ни в разпространението на това явление?
Бърнаут се изследва предимно в контекста на стреса на работното място. Резултатите от международните, в т.ч. и европейските проучвания, са изключително тревожни. Над 37% от заетите в Европа са подложени на повишен стрес на работното място, а около 20% имат констатирани проблеми с психичното здраве и други симптоми, дължащи се на възникване и развитие на бърнаут. Прогнозите на СЗО и МОТ очертават драматично нарастване на проблемите с психичното здраве на работното място в следващите 10-15 години. В България са провеждани частични проучвания на разпространението на бърнаут, предимно при заетите в сферата на образованието, здравеопазването, социалните услуги и на служителите в правоохранителните и правораздавателните органи. Резултатите показват, че почти всеки трети работещ в тези сектори е засегнат в една или друга степен от бърнаут.
Можем ли да говорим за икономически последствия от бърнаут?
Някои западноевропейски държави изнасят статистически данни, че вследствие на Burnout има годишни загуби в размер на милиарди евро и на хиляди напуснали или трудоустроени служители. Така например в Холандия е изчислено, че загубите поради професионален стрес и бърнаут възлизат на 4 млрд. евро годишно, което съставлява 1,5% от брутния вътрешен продукт. В САЩ се говори за 300 млрд. долара годишно разходи и пропуснати печалби заради Burnout. В България около 30% от причините за текучество на персонал са свързани с бърнаут. Годишно работодателите губят около 200 млн. лв. за изплащане на обезщетения за временна нетрудоспособност, поради заболявания и състояния вследствие на висок професионален стрес и бърнаут. Развитието на бърнаут синдрома има преки и непреки последствия за работодателите. Преките са реално измеримите финансови загуби в момента, а непреките са дългосрочни проблеми в бизнес ефективността. Изследванията показват, че бърнаут е и колективно „заразно” състояние, което се възпроизвежда чрез неформалните взаимоотношения на работното място и се проявява не само при отделните служители, но и на ниво екип и организация.
Какви са характерните симптоми на бърнаут?
В сравнение със стреса, бърнаут проявява комплексна и ясно очертана симптоматика. Комбинацията от емоционално изтощение, деперсонализация и дехуманизация, както и влошените постижения в работата са присъщи само на засегнатите от бърнаут. Последиците от стреса могат да бъдат лекувани, докато последиците от „прегарянето“ се развиват продължително във времето и оказват влияние върху цялостната личност и нейния живот. Ако стресът скъсява продължителността на живота, то бърнаут унищожава желанието за живот. Бърнаут е състояние, в което нито можеш да се зарадваш, нито можеш да се натъжиш. До такава степен изпитваш безразличие, празнота, апатия и безчувственост. Усещаш, че си достигнал критичния праг в общуването с хората и искаш да избягаш от всякакви преживявания и емоции, от всичко и от всички. Вече нямаш доверие нито на себе си, нито на другите. Обзема те подозрителност, озлобление, безразличие към чувствата на другите, към нормите на съвместен живот, към етиката и колегиалността. Ставаш мнителен, заядлив, рязък, дори и циничен в отношенията си. Изпитваш разочарование от излъганите ти надежди в работата. Чувстваш, че ситуацията ти се изплъзва от контрол, че неуспехите те преследват. Губиш вяра в собствените си способности и професионализъм. Смяташ, че си се провалил и си загубил достойнството си. Губиш интерес и започваш да изпитваш негативизъм към работата и професията, не намираш смисъл, радост и удовлетворение в живота. Ставаш черноглед, напускат те всякакви идеали, планове и мечти за бъдещето. Нямаш надежди, чувстваш се отчаян, безпомощен, изцеден и нещастен. Постепенно губиш интерес към приятелското си обкръжение, към нещата, които си харесвал, към обичайните си развлечения, спорт, хоби и пр. Изпитваш постоянна умора, пълно изтощение, безпричинен страх и напрегнатост, проблеми със съня и здравето, неспособност за почивка и все по-затруднено възстановяване. Чувстваш се „затворен в клетка“, животът ти е сведен до някакъв рутинно повтарящ се цикъл, от който няма измъкване… Ето това причинява бърнаут!
Кои професии са най-рискови, в кои сектори на икономиката синдромът бърнаут има по-широко разпространение?
Бърнаут-синдрома е характерен за сектори като образование, здравеопазване, търговия, услуги, сигурност, изобщо за тези, в които преобладава системата на отношения „човек – човек“. Най-уязвими са професионалните групи, в които се работи с хора - лекари, учители, социални работници, възпитатели, терапевти, журналисти, служители в сигурността и правораздаването. Но той е изразен и при професии, за които са типични пресиращи изисквания за високи постижения – мениджъри, спортисти, търговци, ученици и студенти. Другата група засегната от синдрома са хора, които си поставят високи изисквания, без да могат да ги изпълнят. Трагичното е, че жертви на бърнаут, като правило, стават добре подготвени специалисти, започващи професионалната си кариера с висока мотивация и ентусиазъм, които при сблъсъка им с действителността, с реалните рестриктивни условия и резултати, неотговарящи на вътрешните им стандарти и предварителни очаквания, постепенно изпадат във фрустрация, резигнация и апатия. Иначе казано, „изгарят“ тези, които „горят“ в работата си.
Има ли “ваксина” срещу бърнаута?
Няма ваксина „отвън“. В последния стадий на бърнаут може да се окаже закъсняла и безполезна дори и помощта на опитни лекари и терапевти. В желанието си да сме "полезни" на всички, в един момент стигаме до ситуация, в която сме спрели да сме полезни на самите себе си. Антителата срещу „прегаряне“ са в нашата психика. Психичното здраве е хармония и баланс. В случая говорим за хармония и баланс между работа и личен живот, между възможности и амбиции, между лична пригодност и изисквания, между даване и получаване, между натоварване и възстановяване, между ентусиазъм и признание, между идеализъм и реализъм.
Трябва да ценим здравето си и да не го правим заложник на работохолизма, перфекционизма и стремежа към постижения. Работата сама по себе си не е товар. Товарът идва от неправилните убеждения, тягостните чувства, мисли и настроения, от неправилните нагласи, очаквания и претенции към работата. Трябва да се научим да казваме „не“ на амбиции, искания и претенции, ограничаващи времето ни за личен живот. Трябва да осмислим приоритетите си, защото, ако работата ни завладее за сметка на здравето, бърнаут ще си направи с нас лоша шега – ще ни лиши от възможност да се насладим на постигнатото, от смисъл и желание за живот. Естествено, важни са и мерките на работодателите за превенция на стреса в работната среда. Но всеки от нас трябва да преразгледа подходите си за справяне с напрежението и стреса в работата. Да помисли за начина, по който възприема и реагира на дразнителите. Стресът не е това, което се е случило с нас, а това как ние сме възприели случилото се.
Как върви преработката на стреса при работата от вкъщи? По-малко хора ли се оплакват от професионално прегаряне, или напротив?
Работата от дистанция има положителни и отрицателни страни. Проблемът е, че стресът може да се засили от загубата на социални контакти, чувството за изолация, повишения емоционален самоконтрол и внимание при виртуалното общуване, интернет зависимостта и пристрастяването към социалните мрежи, откъсването от реалността, засилването на тревожността, по-бързо настъпващата умора и пресищане. Проблем при работата от вкъщи е обездвижването, нарушения динамичен стереотип, предпоставките за по-често разсейване и пр. Бърнаут има и обратна страна, т.нар. „бораут“ – синдром на професионалната недостатъчност, който води до същите последствия. Докато бърнаут е синдром при хората, подложени на неовладян висок и хроничен стрес в отговор на множество изисквания, на които не могат да отговорят, то boreout засяга тези, които нямат достатъчно разнообразие и предизвикателства в работата си, не са достатъчно натоварени и извършват рутинни, маловажни, повърхностни и безинтересни задачи, един вид „трудова скука“. А това може да се случи при работа от дистанция.
В системата MyCompetence имате над 1300 разработени компетентностни профили на длъжности. От какви нови компетенции се нуждаят работещите от вкъщи?
Засилват се изискванията към дигиталните компетенции и, преди всичко - уменията за работа със специализиран софтуер и е-платформи за управление и комуникации. Все по-високо се ценят мултифункционалните и STEM умения, способностите за сложни анализи, интерпретиране на комплексни данни, прогнозиране, критично и латерално мислене, внимание към детайла, вземане на решение и справяне с проблеми, управление на проекти и пр. Важно значение придобиват и такива компетенции, като самостоятелност, лична ефективност, самоконтрол, гъвкавост и адаптивност към промени, постоянно учене и усъвършенстване, емоционална интелигентност, справяне с напрежение и стрес.
В този брой имаме интервю с учителя Теодосий Теодосиев. Попитахме го дали мишката ще изяде книжката. Вас Ви питаме, ще изядат ли роботите работните места на хората?
Съгласно доклада „Променящата се природа на работата“, изготвен от Световната банка през 2019 г., автоматизацията и роботизацията застрашават над 40% от работните места. Човек реализира на пазара на труда три свои основни категории способности – физически, когнитивни и социално-поведенчески. Ако в миналото машините допълваха човека основно във физическите способности, днес цифровизацията и изкуственият интелект навлизат и в когнитивните способности. Наблюдаваме ефект на „замяната на човека от технологиите“, трансформиране и закриване на работни места с преобладаващо рутинни дейности, които могат да се кодират и заместят със софтуер. Но тези процеси не „изяждат“ заетостта, а водят до нови по характер, по-интелигентни работни места и дейности, насочени към по-висока добавена стойност, нерутинен труд в непредвидима среда, изискващ много по-висока квалификация, умения за работа с информация, нетрадиционно, аналитично и иновативно мислене. По данни на CEDEFOP, в последните няколко години, около 43% от работещите в ЕС са преживяли промени в технологиите на работното място и 47% - промени в организацията и методите на работа.
Променят се и професиите. Вече поставихме в музея на труда професии, като телефонист, машинописец, продавач във видеотека, стенограф, прожекционист, калкулант, библиотекар и др. Постепенно изкуственият интелект и технологиите ще заменят и други професии, като юрист, счетоводител, банков служител, преводач, инкасатор, касиер, пощенски служител, хигиенист и пр. Според прогнозите, около 35-40% от съществуващите професии до 20 години ще бъдат заменени от напълно нови. Вероятно в дългосрочен план почти няма да има професия, която да остане незасегната от дигитализацията и автоматизацията. Професиите на бъдещето ще бъдат свързани най-вече с дигитални технологии, колективен интелект – глобална мрежа от данни, нано и мета технологии, мехатроника, биотехнологии, невротехнологии, зелени технологии.
Вашето пожелание към работещите хора в началото на 2021 г.
Преди всичко здраве, спокойствие, сигурна и доходна работа!
