През 2020 г. се навършиха 125 г. от основаването на първата производствена кооперация - само 5 години след учредяването на първата кооперативна организация в страната.
Кооперациите възникват в отговор на конкретни исторически социално-икономически потребности в Европа от края на 19-ти век. Те са особен вид стопанска организация, в която се провежда най-демократичната позната днес форма на управление[1]. Кооперативният модел е основан на конкретни споделени ценности и седем принципа[2]. Това създава прозрачност и информираност, водещи до съпричастност и ангажираност на всеки неин член с развитието на кооперацията. Друг характерен белег на кооперациите е право на всеки неин член да участва в управлението на кооперацията, както и да получава информация за нейното управление и състояние.
Кооперациите се развиват успешно както в земеделието, така и в производството, търговията, рибарството, жилищното строителство и др. Най-висша форма на кооперативизъм е тази на производствените кооперации, при които всеки член-кооператор допринася с труда си за постигането на кооперативните цели, като с това свързва и съдбата си с кооперацията.
Малцина днес знаят, че още около половин век преди създаването на първата българска кооперация „Орало“ в с. Мирково, занаятчии от същото село създават в Цариград задруга, наречена „Мирковски вакъф“[3], за да се подкрепят взаимно и да събират средства за общите нужди на селото. Някои изследователи считат тази българска задруга за първата организация от кооперативен вид на Балканския полуостров и една от първите в Европа.
Първата българска производствена кооперация „Напредък“ е създадена на 1 октомври 1895 г., в гр. Габрово. Тя е била учредена и се е помещавала в сградата на Поп Никифоровото школо. Кооперацията има динамична история, но е забележителен факт, че още на втората година от своето съществуване е разкрила магазин за своите продукти на престижната столична улица Търговска. По повод 125-та годишнина от създаването ѝ, НС на ТПК, със съдействието на община Габрово, откри паметна плоча на мястото, където е била учредена.
През годините много пъти кооперациите са били първенци в различни области, но винаги в полза на обществото. Например първата редовна автобусна линия между Доли Дъбник и Плевен е осъществена от кооперация „Надежда“ със закупен за целта автомобил „Шевролет“. Първият радиоапарат е закупен от кооперацията в с Хрищени, Старозагорско, и предоставен безвъзмездно на читалището в селото.
Кооперативният модел е припознат и от културните деятели в страната. Любопитно е да се научи, че първата екранизация на „Грамада“ на Ив. Вазов е осъществена от неговия племенник, чрез ръководената от него „Българската централна фотографска занаятчийска кооперация“.
Един от любопитните и малко известни факти е, че кооперациите са били сред първите производители и доставчици на електричество в страната. Градовете Велико Търново, Бургас, Ямбол и много други са били електрифицирани от кооперации. Кооперацията в Ямбол дори прехвърля на Общината електрическата си централа, а на читалището - киносалона на града, открит от нея десетина години по-рано.
Производствените кооперации още от създаването си приемат да работят за каузата на социално-уязвимите в българското общество. В страната се създават редица ученически кооперативи, които разкриват столове, кухни, книжарници и библиотеки в помощ на по-бедните ученици. След войните, кооперациите на военноинвалиди стават основно средство за препитание на хората с увреждания, вдовиците и децата на загиналите. Днес тяхното иновативно развитие на спира. То е повод за представяне на българския добър пример в Европа и по света. По повод международния ден на хората с увреждания престижната организация Социална икономика Европа издаде наръчник за социално включване на хората с увреждания. Сред 12-те посочени водещи примери в Европа бе посочена българската специализирана кооперация за хора с увреждания ТПК „Мара Денчева“ – Плевен, която системно надгражда своите успешни проекти в областта на устойчивото развитие и зелената енергия.
Значението на българските производителни кооперации за хора с увреждания е международно признато и е в основата на създадения преди 10 години Европейски форум за социално предприемачество, организиран от НС на ТПК, осем неправителствени национално признати организации за хора с увреждания, Министерството на труда и социалната политика, Европейската комисия, Европейският икономически и социален комитет и, не на последно място по значимост - Българската стопанска камара.
Днес, 125 години след своето начало, съвременните производствени кооперации са устойчив работодател, важен фактор за социална и трудова интеграция на хората с увреждания, надежден партньор, развиващ своята дейност в цялата страна, членове на Световното кооперативно семейство.
[1] Всеки кооперативен член има право на 1 глас във върховния ѝ орган на управление (Общото събрание), независимо от неговото участие в капитала на кооперацията.
[2] доброволно и отворено членство, демократично управление от членовете, икономическо участие на членовете, автономия и независимост, образование, обучение и информация, сътрудничество между кооперациите, грижа за общността.
[3] вакуф от тур. „свещен завет“
