Огнян Спасов, изп. директор на Стопанска камара – Варна
Г-н Спасов, какви са Вашите наблюдения върху бизнеса в региона? Как преживява Ковид-кризата?
Ние имаме членове от всички сфери на бизнеса във Варна и затова имаме много добри наблюдения върху него. Радвам се, че голяма част от бизнеса успя да се адаптира в новите икономически условия. Много от нашите членове предприеха бързо действия, за да заработят нормално. Кризата се отрази негативно най-вече на ресторантьорите и хотелиерите, но на другия бизнес не нанесе големи поражения.
Има ли членове на Стопанска камара - Варна, които приключиха с бизнеса си, дори фалираха? Или са на път да направят това?
Засега няма, но като гледам търговската мрежа в града, колко магазини се опразниха, това говори много зле – покупателната способност на хората падна и те започнаха да прецизират разходите си. Ако си спомняте времето, когато фалира Корабостроителницата във Варна, три години търговската мрежа в града беше оголена.
Да поговорим по различните сегменти в бизнеса. Варна е туристически град, тук много хора зависят от туристическите услуги. Какво се случи с туризма в региона това лято и какво трябва да се случи, за да го има следващата година?
Загубите са 30-50% за повечето туристически субекти, а по данни на туристическата камара надхвърлят 75%. Ако сметнете, че само в район „Одесос” (б.р.: това е централната част на Варна) има около 400 ресторанта и кафенета, това означава, че в целия град са поне 1200, дори 1500, като включвам и тези в комплексите. Една част от тях затвориха, друга част си намалиха работата, съкратиха хора, но продължиха да работят. Разбира се, става дума за периода преди последните мерки, които затвориха всички заведения от началото на декември 2020 г.
Основната задача за следващата година е да се съхрани бизнесът и хората в него. Администрацията да не се впряга толкова за дребни неща като тротоарно право, например, а да гледа по-широко на нещата, защото основната ни цел ще бъде заазването на фирмите работещи.
Казвате, че мерките, които бяха предприети на местно ниво, не са достатъчно работещи?
Фирмите ми се оплакаха от следното: Мярката 60/40 е много хубава, но след нея ги разсипаха от проверки от НАП. Разбирам да помагаш на един човек, ама, след това да му вгорчаваш живота...?!? Затова някои отказаха да се възползват от тази мярка. Другото е, че допреди година ние имахме внос на работна ръка – от Молдова, от Украйна, от други места... Тази година хотелиерите се отказаха да наемат чужденци и това им облекчи положението, тоест не се наложи да съкращават повече хора. За сметка на това, правителствата в последните 20 години направиха всичко възможно да не можем да наемем медицински работници от чужбина и затова сега имаме недостиг на медицински персонал. Толкова е сложно да се наемат медицински кадри от чужбина, че на практика е неосъществимо.
Кой е най-малко засегнатият от Ковид-кризата бранш в региона?
Химическите заводи и кораборемонтните фирми във Варненска област са сред най-незасегнатите. Тези два бранша дори бележат ръст в показателите си. Варненските фирми „Одесос” и „Делфин” не са спирали да работят, а товарни кораби от цял свят, които влизат в басейна на Черно море, ги предпочитат за поддръжката си. Хубавото е, че във Варна ще започнат да се строят военни кораби, което е допълнителен стимул за местната икономика. В България круизни кораби няма, но в Турция, например, вече тече масовото им рязане за скраб, тъй като този отрасъл в туризма не работи заради пандемията. Пасажерите няма как да бъдат превърнати в товарни кораби, затова се унищожават и се сроят нови. Девненските заводи също не са засегнати от кризата, дори изтеглят производства от Европа и правят нови линии.
Какъв е пътят в такъв случай? Да се преквалифицират туристически кадри в морски?
Не, не е необходимо. Просто трябва да изживеем тази криза. Лошото е, че не знаем нито колко ще продължи тя, нито дали ще има още кризи. 2021 г. е провалена за туризма, отсега можем да го кажем. Добре, че през 2020 г. българските и румънските граждани все пак спасиха до известна степен сезона.
Имате ли предложения към властта Вие като работодателска организация в региона? Какво трябва да се направи, за да се облекчи бизнесът?
Трябва да съранява бизнеса. По всякакъв начин. Най-вече по линия на местните данъци и такси, общинските наеми и др.
Кой страда повече от кризата, г-н Спасов, работодателите или работниците?
И двете страни страдат. Как бизнесът изплаща кредитите си и плаща заплати без приходи? Като спестява от разходи, в това число и от работна ръка. Затова фирмите трябва да бъдат съхранени, ако искаме и след кризата да осигуряват работни места.
