Годината 2021 ще бъде белязана отново от търсенето на източници за усвояване и преживяване, а не толкова от разговори за градеж. Това е съдбата и поведението ни откакто сме „се присъединили“ към Европа. Бих казал, пришили сме се.
„Основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост е да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията. В преследването на тази цел правителството групира набор от мерки и реформи, които не просто да възстановят потенциала за растеж на икономиката, но и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия. Това ще позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел на правителството за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Същевременно, Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка.“
Предложеният План за възстановяване и устойчивост започва изключително амбициозно, но само дотам. В настоящия си вид той няма да допринесе съществено за постигане на основната си цел. Вместо да стимулира инвестициите в зелена енергия и индустрии с експортен потенциал, които да произвеждат и изнасят продукти и услуги с висока добавена стойност, Планът залага предимно на усвояване на средства за различни каузи (образование, социално включване и др.) и повишаване на енергийната ефективност на сгради със 100% грантово финансиране. Това е по-скоро План за спестяване и свиване, отколкото План за развитие и експанзия. А България има нужда от второто, ако искаме някога да постигнем „конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските“.
Държавата не може и не трябва да се опитва сама да прави икономическото развитие – тя трябва да играе стимулираща и подпомагаща роля, която едновременно да използва даденостите на страната и да даде на чистите технологични решения тласък към постигане на значимо пазарно присъствие. Устойчива „зелена трансформация на икономиката“ е възможна само ако последните се наложат на свободния пазар и осигуряват реални конкурентни предимства на потребителите и компаниите. В този смисъл твърде дългото и щедро субсидиране води до задънена улица. Грантовото финансиране не трябва в никакъв случай да надхвърля 50% (за публични бенефициенти) и 25-30% (за частни юридически или физически лица) от общите разходи по проектите.
Горната препоръка се отнася за всякакви типове проекти. Само така може да се постигне голям ефект и да се достигне до голям брой бенефициенти с ограничен ресурс. Да, планът трябва да включва и проекти за повишаване на енергийната ефективност на сгради и индустриални процеси. Но те в никакъв случай не трябва да получат основния финансов ресурс.
Какви други проекти и дейности трябва да бъдат финансирани?
- Проекти и инвестиции в икономически дейности, които отразяват приоритетите на Европейската таксономия за устойчиви инвестиции: Таксономията ясно дефинира кои са икономическите дейности, които Европа счита за „устойчиви“ и желае да промотира на територията си (виж Regulation (EU) 2020/852 of the European Parliament and of the Council / Taxonomy Regulation). В България има множество фирми, от стартиращи до големи предприятия, които биха могли да постигнат бърз растеж и да реализират значителен износ на чисти продукти и услуги с висока добавена стойност, ако държавата им осигури някаква форма на подкрепа. Това може да стане по много начини – не само чрез директни грантове.
- Проекти и инвестиции в икономически дейности, които отразяват приоритетите на Европейския план за действие по отношение на суровините от критично значение: Този план цели намаляване на зависимостта на Европа от трети държави за развитие на добива, диверсификация на доставките както от първични, така и от вторични източници и за подобряване на ефективността и кръговостта на ресурсите. Това означава не само да не се пречи, а да се стимулират инвестициите в проучване и добив на метални руди, металургия и рециклиране на метали. Реалност е, че България е третият най-голям износител на нерафинирана мед в света – тя представлява 10% от износа на страната. Тук е важно България да се пребори производството на мед да бъде включено в Европейската таксономия за устойчиви инвестиции (днес там присъстват само стомана, алуминий и цимент!), защото медта е практически незаобиколим метал във всичко, свързано с електричество. Значимо присъствие имаме и на пазарите за олово и цинк. Освен това напоследък бързо се създават и производства, които използват горните метали, вкл. за автомобилни компоненти. Налични и потенциални находища имаме много, включително на манган, волфрам, барит, флуорит – всички са сред критичните суровини за ЕС. Добивната индустрия се подценява, но тя генерира огромна добавена стойност на зает, защото от нищо създава нещо, което има много висока и повишаваща се пазарна цена в светлината на прехода, залегнал в основата на Парижкото споразумение и Европейската зелена сделка.
- Отопление и/или когенерация на топлина и електричество – слънчеви термални панели, енергийно оползотворяване на геотермални води и геотермален градиент, биомаса, отпадъци, вкл. утайки от пречиствателни станции: В Западна Европа тези алтернативни източници на енергия вече са масови, включително и особено в малки населени места. Отдавна има налични и евтини технологии всичко това, вкл. енергийното оползотворяване на отпадъци, да се случва по чист начин. За по-малките населени места централизираното топлоснабдяване с отпадъчна биомаса е единственото работещо решение за чист въздух през зимата. За София най-важната стъпка към чисто отопление минава през концесиониране на Топлофикация-София на стратегически международен инвеститор.
- Електрификация на автопарка, както на обществения транспорт, така и на личните автомобили: Не са нужни големи преки субсидии. Държавата може просто да подкрепи изграждането на система от зарядни станции за електромобили, да запази нулевите данъци, безплатното паркиране в синя и зелена зона и да възстановява ДДС. Това трябва да стане в комбинация с ефективно налагане на съществуващото законодателство, като се прилага принципа „замърсителят плаща“ в най-чист вариант: Всеки, който замърсява над нормите – без значение възрастта на колата – трябва да бъде глобяван и да бъде спиран от системата за годишни технически прегледи.
- Промяна и внедряване на иновативни технологични решения в енергетиката: Тук се включват проекти за складиране на електроенергия в батерии, които да подкрепят локално системата и да обезсмислят поддръжката на резервни мощности; малки модулни ядрени реактори, вкл. с използване за отопление; локално производство на биогаз и/или водород и използването има на място или вкарването им в газопреносната мрежа; улавяне, складиране и утилизация на въглерод.
- Проекти и инвестиции в масова газификация: Газът е най-чистият и ефективен фосилен енергиен източник, ултимативното решение за чист въздух в градовете, най-масовият източник за отопление на домакинствата както в ЕС, така и в Северна Америка. Светът преживява бум в добива и потреблението му, а България засега гледа отстрани. През страната ни ежегодно преминават около 15 милиарда куб. м., докато икономиката ни ползва 3 милиарда, а домакинствата – само около 3% от тях. Изключително ниското ниво на газификация е основната причина за огромното изоставане на България по отношение на потреблението на първична енергия и въглеродните емисии на единица БВП в ЕС. Надеждният достъпът до изобилен и евтин газ е сред основните конкурентни предимства за много индустрии. Държавата и местните власти трябва да премахнат всички бюрократични пречки пред газификацията, вътрешната мрежа от магистрални отклонения трябва да достигне до всички общини при само 83 днес. Програма DESIREE, която се доказа като много успешен инструмент, може да бъде възобновена с ресурс от Плана за възстановяване.
- Проекти за нови начини за добив и използване на собствени енергийни източници: Реална енергийна независимост и сигурност може да има само, ако познаваме и оползотворяваме собствените си ресурси. Докато това не се случи, България ще бъде принудена да разчита на лигнитните си въглища и няма как да постигне значимо намаление на въглеродните емисии. Става въпрос преди всичко за премахване на мораториума върху проучванията за неконвенционални източници, вкл. за газови хидрати в Черно море, и стимулиране на проекти за добив на газ. Трябва да бъдат стимулирани и проекти за газификация или други форми на ползване на лигнитните ни въглища, които изключват директното им изгаряне. Доброволният отказ от познаване и използване на собствените ни ресурси не е устойчива, а просто безотговорна и глупава политика на слаба държава.
Всичко гореописано трябва да се случи в контекста на ясен план за постепенно извеждане от експлоатация на ТЕЦ, които директно изгарят лигнитни въглища без складиране на въглерод. Той трябва да следва естествената логика на такъв процес: Първи трябва да бъдат закривани най-старите и мръсни активи, а последни – най-модерните и чисти, които могат да постигнат екологичните изисквания на ЕС и са технически незаменими за осигуряване на регулирането на електроенергийна система и интеграцията на изменчивите ВЕИ.
Накрая най-важното: Колкото и пари да изсипе в икономиката на страната, Планът за възстановяване и устойчивост няма да постигне целите си, ако не е придружен с реформи, които стимулират частната инициатива. Тук не става въпрос само за увеличаване на преките чуждестранни инвестиции, а преди всичко за създаване на условия печалбите на българските компании да бъдат реинвестирани в страната, както и българските граждани да извадят и инвестират парите си, които кротко спят под дюшеци и в банкови влогове. Това е свързано с две неща: а) повишаване на общото ниво на икономическа свобода, която се изразява в следните 4 измерения: върховенство на закона; ограничена намеса на държавата; регулаторна ефективност; отворени пазари и б) промяна на нагласите и доверието спрямо предприемачеството и бизнеса сред населението.
