Дата: 11.01.2021

Автор: Гергана Гиздина

Прочетено: 585

Тео, както е известен сред приятелите и учениците си, започва своя над 40-годишен педагогически стаж в ПМГ "Никола Обрешков" - Казанлък, където днес е главен учител по физика и астрономия. Там той дава началото на специализирано обучение по приложна математика и физика, развива своята Методика за формиране на силов интелект, създава безплатна школа за ученици и учители, популярна като "Школата на Тео", в която поддържа и развива теоретична и практическа база за обучение. За заслугите и постиженията си е удостоен с редица награди и отличия, сред които и орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – I степен.

Г-н Теодосиев, да си представим, че сте министър на образованието. Месецът е март, а годината 2020 г. Как бихте предложил да протече учебната година?

Министърът на образованието в България има много по-малко степени на свобода, отколкото би желал. Ако, обаче допуснем, че имам всички пълномощия да решавам, на първо време не бих затворил нито едно учебно заведение. Мотивите ми са следните:

1. При младежите „пандемичното“ заболяване минава в повечето случаи безсимптомно.

2. България е сравнително рядко населена страна (и става все по-рядко населена) и няма условия за стихийно разпространение на заразата, като в мегаполисите на Америка, Азия и Западна Европа.

3. От моите студентски години помня драстичната разлика в нивата на подготовка между редовните студенти и задочниците. Учебното заведение с неговите ритуали и атмосфера предлага условие и настройка за учене, непостижими в домашна среда. Вярно е, че има свръхнадарени ученици, които са си самодостатъчни и могат да учат при всякакви обстоятелства. Те обаче, по мои наблюдения, не са и част от процента на всички учащи. По-скоро са част от промила.

А сега да си представим, че сте Тео от 4в клас. Как протича учебната година за 10-годишния Тео?

Малките деца са много емоционални и впечатлителни. Повечето от тях са общителни и жадуват за контакти с връстниците си. Тежко преживяват изолацията. Самият аз бях изключение. Самовглъбено човече, което може цяла вечност да чете прехласнато книга след книга. На мен лично самоизолацията би ми допаднала.

Какво взе и какво даде извънредната ситуация на българските ученици и учители?

Средният български ученик и при отворени училища имаше успех, по-нисък от средния световен. Смятам, че общообразователната подготовка допълнително ще пострада. Учениците със специални интереси към отделните науки и изкуства имаха шанса да отделят повече време за тях. Учителите имаха възможността да правят по един интернет урок, наблягайки на качеството, вместо да го повтарят в голям брой паралелки. И едните, и другите загубиха от липсата на жив контакт и обратна връзка.

Кои са най-належащите проблеми в българската образователна система от позицията Ви на учител?

Най-големият проблем на българската образователна система е липсата на свободна конкуренция – и между учителите, и между учениците. Най-здравословното и стимулиращо явление в световното стопанство е честното и лоялно състезание между икономическите субекти. Общество, проявяващо търпимост към изпитните измами, няма бъдеще.

Как си представяте Новата година за българското образование?

Не очаквам сериозни промени, защото, който направи истинската реформа, трябва да е готов да загуби следващите избори.

А идните 10?

През следващите 10 години очаквам средната възраст на учителското съсловие у нас да се закове някъде около пенсионната. Ще се разширява духовната бездна между застаряващото учителство и младежите от виртуалния свят на интернет илюзиите.

Има едни хора, които казват “По наше време не беше така. Бяхме по-умни, по-дисциплинирани”. Какво ще кажете за тази философия?

Има голяма доза истина в това, че сегашните ученици имат самочувствие, абсолютно непропорционално на реалните им постижения. Разполагам с веществени доказателства за това – контролни и олимпиади от минало и сегашно време. Съвременните хора ползват твърде много интелектуални патерици, като мултимедии, калкулатори, компютри, интернет, но до голяма степен са загубили свойството творчески да мислят.

Кои са добрите ученици днес?

Добрите ученици са тези с висока емоционална интелигентност, тези, които умеят да отлагат удоволствията и да се товарят ежедневно с тежки интелектуални задачи.

Ще изяде ли мишката книжката?

Книжните плъхове са на изчезване – бедна езикова и понятийна култура… Учители по чужди езици се оплакват, че не могат да преподават, защото учениците не знаят значението на думите на български език.

Кой е най-големият Ви успех в професионален план?

Най-тежкият грях е гордостта. Благодарен съм на родителите си, за това, което ми дадоха в интелектуален и морален план. Благодарен съм на преподавателите си, благодарен съм на колегите си за общите усилия. И в крайна сметка, мога да съм спокоен за ненапразно изтеклите години на труд на предела на невъзможното…

Една малка България има по физика медали на най-представителните световни олимпиади и състезания, колкото Франция и Великобритания взети заедно, и повече от половината са преминали през моите школи.

А най-големият провал?

Преминал съм през много горчилки. Когато се работи с живи хора, често се случва резултатите да не съответстват на усилията и направените жертви. Сблъсквал съм се многократно с несправедливости спрямо възпитаниците ми и, още по-често - спрямо мен, но не съм спрял да работя. Отчаянието или унинието също е смъртен грях. В крайна сметка се оказва, че няма напразен труд. Голямото страдание е част от цената на големия успех.

Какво ще пожелаете на учители, родители и ученици на прага на 2021 г.?

На родителите пожелавам през 2021 г. да се опитат да научат децата си да отлагат удоволствията, ако искат да ги имат още дълги години.

На учениците, ако искат да не попаднат в групата на излишните хора, да избягат от интернет забавленията и да четат по 11 часа на ден.

На учителите пожелавам да не се отчайват. Децата може да си мислят, че ги учим на нещо безсмислено. Но по метода на проби и грешки, след достатъчно страдание, някой ден възпитаниците ни ще се убедят, че усилията не са били напразни.

А какво пожелавате на себе си?

За себе си се надявам да ми работи енергетиката достатъчно дълго, за да реализирам поне половината от плановете си за Бъдещето.