Г-н Димитров, как се промени икономиката на страната през последните години?
Икономиката на България претърпя сериозни промени, след като България стана член на НАТО и ЕС. Има сериозна трансформация в самата индустрия, цели сектори се реформираха изцяло. За това помогна навлизането на много инвестиции, предимно западноевропейски и северноамерикански. Секторът на бизнес услугите се разви много динамично първо в София, след това и в останалите големи градове, но най-радващото е, че има възраждане на индустрията и производството. БВП почти се е утроил и това дава различни перспективи. Разбира се, като част от най-богатия пазар в света – ЕС, българската икономика следва определени тенденции, които можем да видим и в страните от Централна Европа.
Имаме много предприемачи в цялата страна, които водят успешни бизнеси и търгуват с целия свят – с услуги или стоки, което дава известен оптимизъм, че ще продължим да растем и да скъсяваме разликите между средноевропейските стандарти и българския, ще продължим с догонващия ефект.
Кои, според вас, са секторите, които в момента движат икономиката напред и как те се развиват на територията на Пловдив и региона?
Въпреки сериозните поражения върху икономиката, има и доста поводи за оптимизъм. Последствията, които имаше през 2020 г., са под очакванията и можем да кажем, че пазарът на труда се възстанови много бързо. Безработицата в средата на първата половина на миналата година скочи до около 9% в Пловдив, но много бързо след това намаля и в момента отново говорим за нива на безработица в града между 3 и 3,5%, и малко над 4% за областта, които са „здравословни“. Заетостта се дължи най-вече на индустрията и на производството, което е основният сектор за област Пловдив с над 40% от БВП.
Индустриалните зони станаха изключително популярни през последните години и докараха много български и международни инвестиции. Дори през кризисната 2020 г. можем да се похвалим с откриването на няколко чисто нови завода – и български, и чуждестранни, и десетки разширявания на производствени мощности. Добрата кондиция, в която се намира индустрията, компенсира съкращенията в сектор услуги към крайни клиенти в туризма, където имаше сериозни поражения в икономиката. Част от логистичните услуги също се адаптираха към кризата, бизнес услугите също продължават да са стабилни – тук влиза IT секторът, финансовите услуги и аутсорсинг индустрията.
Кои са важните инвестиционни проекти, които Общината иска да реализира?
Пловдив се превръща в един своеобразен лидер в Югоизточна Европа от гледна точна на развитието на индустриалните зони. Бурното развитие на града през последните години, обаче, постави съвсем различни предизвикателства пред неговото управление. Необходимо е разширяване на пътната инфраструктура, изграждане на нова социална инфраструктура – училища, детски градини, ясли, болници, което означава и сериозни инвестиции.
В момента работим по няколко големи проекта – довършването и разширяването на Околовръстното шосе, водоснабдяване от язовир „Въча“, завършването на вътрешния ринг на града, което предполага разширяване и строителство на нови булеварди и съоръжения за подобряване на свързаността между районите, включително и на нов мост над Марица, за да се изведе трафикът на автомобили извън центъра, каквато е европейската практика. Работим по Водния проект, който ще обнови ВиК мрежата в един от градските райони, ще се изгради нова Пречиствателна станция на стойност 70 млн. лв. Първата копка ще е след Великден. Вече стартира и усилено се работи по изграждането на подлеза „Модър-Царевец“, който ще свързва районите „Западен“ и „Южен“. Предстои през лятото да стартира и още един мегапроект – пробивът под Централната жп гара на града.
С екипа обсъждаме възможности за алтернативен екологичен транспорт, за разширяване на велоалеите и пешеходните зони. Това са все проекти, които сме започнали с правителството и трябва да довършим.
Как Пловдив привлича инвестиции? Кои са добрите примери на взаимодействие между бизнеса и Общината, които може да посочите като кмет на Пловдив?
Още преди 10 години на местно ниво бе създадено обединение между 9 общини и различни собственици на индустриални зони. Преценихме, че няма смисъл да има конкуренция и е добре да работим заедно за развиването на икономиката на нашия регион. Повечето нови индустриални зони са извън територията на града, където им е и мястото. Ние винаги, когато говорим за инвестиции в Тракия икономическа зона и за Пловдив, говорим за един много по-широк ареал около града, което е метрополията на Пловдив. Полагаме общи усилия за привличането на инвестиции и за подобряване на инфраструктурата, така че, от една страна, да не пренаселваме града, а от друга - да създаваме в един по-широк ареал качество на живот и добри възможности за бизнеса.
Има натрупан огромен опит от създаването на Тракия икономическа зона и тя може да бъде един успешен пример за развитие на клъстер от зони за привличане на инвестиции и развитие на икономиката в страната.
Община Пловдив стартира съвместна работа със Столична община за създаване на национално обединение на големите индустриални центрове в България. Каква е целта на този проект?
Когато работим по привличането на инвеститори, се борим в конкуренция с региони от Сърбия, Румъния, Унгария и Полша. Затова нашата цел е да се изгради единна стратегия за налагане на страната ни като привлекателна дестинация за инвестиции. Освен това, чрез общи усилия, споделяне на ресурс и единна маркетингова стратегия страната ни може да привлече повече стратегически инвеститори. Освен със София, се подготвят общи действия със Стара Загора, Хасково, Бургас и Габрово, ще се водят разговори и с Варна, както и с други по-малки общини.
Кои са новите тенденции в пазара на труда във втория по големина град в България? Каква е безработицата, кои са най-търсените кадри?
Последните години, според различни работодателски организации, има сигнали, че ниската безработица ограничава възможностите за растеж. В Пловдив официалните данни са за ниска безработица, но потенциалът за растеж продължава, защото тук живеят над 530 000 души. Това е огромен човешки потенциал, в който компаниите инвестират. Заради бурното си икономическо развитие, градът е притегателен център за много българи и чужденци. Тази интернационализация предполага, че икономиката ще продължи да се развива. Ние вече се целим към по-високотехнологични производства, към бизнеси с по-висока добавена стойност, които могат да си позволят средногодишно нарастване на заплатите.
Най-големият работодател са производителите на машини и роботи, като при тях трайно средната работна заплата е над 1000 лева, при някои достига и над 2000, а в ИТ сектора говорим и за месечни възнаграждения над 3000 лв. Работните позиции, които се търсят в производството, са оператори на машини, средно и ниско ниво, оператори в асемблиращата индустрия, инженери. Икономиката се променя и самото производство става все по-технологично. Ако преди 30 години сме говорили, че стругарската работа е опасна и тежка, сега имаме машини, които се управляват чрез компютърен дисплей без никакъв риск за работника. Това предполага и различни компетенции.
В средното училище трябва да насочваме децата към професионалното обучение. Ние, в Община Пловдив, сериозно работим в тази посока, имаме специална програма, която поощрява създаването на дуални паралелки. Вече имаме над 30 паралелки само в града и десетки компании, които подкрепят тези деца. Очакваме този процес да продължи. Професионалното обучение е много важно, но ако искаме то да бъде качествено, единственият вариант е да има дуални програми, в които бизнесът и образователната система да споделят отговорността за подготовката на децата. Средни компании също откликват, защото разбраха смисъла от това да инвестират (предимно време, не толкова средства) в дуални паралелки. Така си гарантират прилив на нова работна ръка от качествени млади хора. Ако те участват в тяхното обучение, имат личен контакт и им дават възможност да работят на машини с последни технологии, е много по-вероятно след това тези млади хора да бъдат ефективни и добри в работата си.
Може ли да прогнозирате каква ще е съдбата на Летище Пловдив през следващите 5 години? Какви са новините, които бизнесът очаква за летището, според Вас?
Местните общини поддържат един фонд за развитие на летище Пловдив, който много дълго време инвестираше в това да има полети от големите ниско бюджетни компании. И практиката, и проучванията показват едно – близостта на основното летище на страната – София, към момента ограничава развитието на Летище Пловдив. Все още не сме достатъчно богати като икономика, за да има активно съществуване на две летища в България на отстояние от 130-140 км. Това ще се случи във времето.
Летище Пловдив обслужваше средно около 200 000 пътници преди кризата, но опитът показва, че не можем да натоварим редовни полети. Карго транспортът се увеличава постепенно, има чартърни полети през зимния сезон и през лятото, но основната ни цел е да има повече редовни полети. Това ще се случи с ръста на икономиката. Ако икономиката расте, по-вероятно е и Летище Пловдив да се развие паралелно с Летище София.
Пандемията засегна сериозно въздушния транспорт и това намали интереса към концесията на пловдивското летище. Предстои цялостно преначертаване на пазара в този сектор.
Всички продължават да гледат на Пловдив като столица на културата на България. Продължава ли и как се отразява това признание (и призвание) върху развитието на Пловдив?
„Европейска столица на културата“ (ЕСК) помогна много за популяризирането на Пловдив на международната сцена и за развитието на туризма в града и в региона. Титлата генерира огромен поток от хора от България и чужбина, които продължават да идват дори в пандемията. Домакинството привлече и много инвестиции в туристическия сектор – изградиха се нови хотели и се разшириха съществуващи, което е добре за града. Разви се този, относително малък сектор за пловдивската икономика, който години наред не беше много активен и вече можем да говорим за туристически градски продукт, който Пловдив има и добре развива.
Пловдив е един от градовете, който има последователна политика и инвестира сериозни средства за създаване на културно съдържание, за културна инфраструктура, за опазване на културно-историческото наследство. Покрай ЕСК се развиха и няколко големи международни фестивала, които привличат публика и станаха известни извън страната – OPERA OPEN, Hills of Rock, ONE DANCE WEEK.
Този месец е и най-голямото ни археологическо събитие за годината – откриването на Епископската базилика на Филипопол – един нов културен център, който бе осъществен в партньорство между Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив. Над 2000 кв. мозайки, експонирани по най-добрия начин и всички съвременни технологии на едно място. Епископската базилика на Филипопол е паметник с изключително висока историческа, художествена и научна стойност. Сградата е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти от IV-VI в. Тя вече е включена в Индикативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО за България.
