Една от основните цели на Eвропейския зелен пакт e повишаване на ефективното използване на ресурсите чрез преминаване към чиста, кръгова икономика. Този преход, от своя страна, изисква, освен усилията и ресурсите на бизнеса, подходяща и подпомагаща правна и административна среда за успешна реализация на идеите. И за двете страни най-важната предпоставка е достъпна, надеждна, подробна и навременна информация за отпадъците от образуването им до крайното им третиране.
Какво става у дома?
Според Закона за управление на отпадъците (ЗУО), лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени отпадъци (неопасни или опасни), както и лицата, на които е разрешено да събират и транспортират и/или третират битови и строителни отпадъци, са длъжни да водят записи за количествата отпадъци и извършените дейности. С други думи, това са всички бизнеси, които действат на територията на страната – селскостопанските и промишлените производители, предприятията в строителството, търговията и предоставящите услуги, включително доставките на вода, газ, електричество и др.
В същия нормативен акт още през 2016 г. е предвидено от 2018 г. да заработи Национална информационна система за отпадъци (НИСО), поддържана от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Системата следва да обхваща цялата административна информация за всяко регистрирано лице, както и информацията за издадените документи за дейности с отпадъци. Влизането в експлоатация на тази система беше отлагано всяка година от 2018-а досега, но тя все още не работи и не е в състояние да изпълни предназначението си - да дава възможност на бизнеса да въвежда данните си за видовете и количествата отпадъци, за извършените с тях дейности, да генерира всички документи за периодичните отчети и да се използват за статистически цели и управленски решения. И така, въведеното задължение за отчитане само чрез НИСО на практика е неизпълнимо.
От наличната информация за отпадъците в страната на страницата на НСИ се вижда, че данните, с които потребителите разполагат, се изчерпват до вида, според Европейския каталог на отпадъците, и количествата образувани, предадени за оползотворяване и обезвреждане по сектори на икономическата дейност. Основният извод от направения анализ е, че данните за последната публикувана година (2019) се отличават съществено от предходните – например, в сектор селско стопанство до 2018 г. се образуват около 300 хил. тона неопасни отпадъци, а през 2019 г. – 850 хил. тона. В сектор преработваща промишленост от 3 млн. тона нарастването е на 31 млн. тона. Аналогична е картината и при отпадъците по вид – животинските и растителни нарастват повече от 10 пъти, стъкло, хартия и картон – около 2 пъти. Обяснението на тази ситуация може да се дължи на частичната употреба на НИСО и подобрения обхват на обобщените данни, което е изключително важно, за да се получи вярната картина на образуваните отпадъци.
Много важно е да се подчертае, че нямаме информация за териториалното разпределение на отпадъците с изключение на битовите, за които подават данни общините.
В посока на създаване на подходяща рамка за прехода към кръгова икономика в страната трябва да се осигури надеждна информация на национално, секторно и регионално ниво, за да е в състояние бизнесът да се ориентира в подходящи пазарни ниши за оползотворяване при източника или за преработване на отпадъците в други фази на веригите на доставки в/или извън в страната. Един пример – у нас вече са изградени значителни мощности за преработване на пластмасови отпадъци, които внасят необходимите им количества (дали поради липса на информация, или недостатъчно добро качество на разделното събиране). От гледна точка на въглеродния отпечатък, в една част от случаите транспортирането (най-често с автомобили) не допринася за нисковъглеродната, ресурсно ефективна и кръгова икономика.
Надеждната и достъпна информация е ключов фактор при вземане на инвестиционни решения за изграждане на центрове за разкомплектоване и повторна употреба, както и за всички други пазарни ниши в сектора на управление на отпадъците.
От гледна точка на подготвяния Национален план за възстановяване и устойчивост, осигуряването на навременни и адекватни данни, както и цифровизацията на сектор отпадъци ще доведе до повишаването на устойчивостта на българската икономика, като част от електронното управление и правителство, и съвременните бизнес модели и вериги на доставки и добавена стойност.
