ИКОНОМИКА
Божидар Лукарски
Министър на икономиката в периода 2014-2017 г., във второто правителство на Бойко Борисов.
В бъдещия управленски мандат приоритетите на Министерството на икономиката не би следвало да се различават особено от тези в края на мандат 2017-2021 г. Естествено, те са свързани с пандемията от Ковид-19 и икономическата криза, следствие от тази пандемия. Не само в България, но и навсякъде по света най-пострадал от мерките, свързани с пандемията, е малкият и среден бизнес. Именно неговото подпомагане е главният фокус на Министерството. В този смисъл МИ има силно “оръжие” в лицето на Оперативната програма за иновации и конкурентноспособност (ОПИК). През отминалия мандат голяма част от средствата по нея бяха пренасочени към мерките за борба с Ковид, със съгласието на Брюксел, разбира се. Това се яви една палиативна и недотам ефективна мярка, което може да бъде оправдано със заплахата и времевото развитие на пандемията, нейната уникалност и изненадваща сила. Много от средствата бяха дадени за финансиране на изцяло медицински мерки, други - за покриване на щетите на малкия и среден бизнес. Последните не бяха нито навременни, нито достатъчни. В този смисъл, основният приоритет на МИ би следвало да бъде активното и ефективно разходване на средствата по ОПИК. Тъй като институциите на ЕС вече са доста по-подготвени за борба с Ковид, вече се създадоха достатъчно финансови механизми на европейско ниво, за борба с медицинската страна на пандемията. Между другото, в момента най-важният приоритет е свързан с Плана за възстановяване на ЕС, където финансовите разчети трябва да бъдат подадени в Брюксел до 30 април! В противен случай България няма да получи изобщо финансиране по Плана в рамките на тази календарна година!
Иначе казано, за ОПИК и МИ остава на дневен ред “същинската” им цел - подпомагане на малкия и среден бизнес във връзка с икономическия ефект на Ковид. Освен постефекта - покриване на щетите, претърпени от МСП, основна роля трябва да има насочване на финансов ресурс към насърчаване на бизнеса, който сам да се развие до степен да може не само да “изравни” последствията от пандемията, но и да ги превъзмогне, да заработи отново на плюс и да създаде значителна добавена стойност и, респективно - работни места. ОПИК по първоначална идея е създадена точно с такава цел и именно в сегашните условия трябва да се наблегне именно на същинската й функция.
Също така свързана с ОПИК е и другата важна част от приоритетите - иновациите. Ако не друго, Ковид-19 ни научи, че може да има факти, като например евентуални нови пандемии, природни бедствия, големи аварии и др., които биха оказали пагубно въздействие върху икономиката. Затова трябва да се наблегне именно на превенцията на подобни събития. Такава превантивна роля могат да изиграят иновациите. Затова би следвало в следващия програмен период като основен критерий при оценката на даден иновативен проект да бъде неговата превантивна насоченост към създаване на устойчива среда и условия за конкретния бизнес при наличието на такива неблагоприятни събития.
Не на последно място смятам, че е важно да бъдат извършени конкретни реорганизации, насочени към горните приоритети, а не свързани с нещо, което няма такова значение за икономическите последици от Ковид! И веднага давам конкретен пример - създаването на холдинг, обединяващ под шапката на МИ верига от бензиностанции е абсолютно ненужно в момента и би изхарчило средства, които са много по-нужни за осъществяване да горните приоритети. Сигурен съм, че този пример не е единствен.
В заключение следва да се добави, че всеки приоритет зависи в голяма степен от конкретната личност на бъдещия министър, на който аз пожелавам успех в името на България!
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Д-р Илко Семерджиев
Министър на здрвеопазването в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. и в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков през 2017 г. Зам.-министър на здравеопазването в три правителства (с ресор здравна политика и реформи в здравеопазването). През 1999 г. създава НЗОК и е нейният първи директор. Управлявал е лечебни заведения и здравноосигурителни дружества.
Предвид факта, че светът, вкл. България се намират в трета вълна на пандемия, причинена от вируса SARS-COV-2, първи приоритет на МЗ и новото правителство следва да бъде овладяването на здравната криза и съхраняването на живота и здравето на българските граждани, което включва:
- Смяна на управленския модел за справяне с епиидемията;
- Създаване на държавен противоепидемичен фонд, чрез който централизирано да се поемат доставките на всички необходими за противоепидемичните мерки медикаменти, ваксини, консумативи, предпазни средства и пр.;
- Укрепване на структурите, функциите и кадровия капацитет на РЗИ за проследяване на епидемичните вериги и създаване на стратегия за интелигентно карантиниране на зразените, с оглед избягването на пълно затваряне на икономиката и хората;
- Засилване на лечебния капацитет в здравния сектор и по-сериозно въвличане на извънболничния сектор в процеса;
- Създаване на информационен капацитет за проследяване и управление на епидемичния процес.
Бързо завършване на проекта за изграждане на Национална здравно-информационна система - фази 1 и 2, както и паралелна работа по фази 3 и 4, които не са започнати още, поради липса на финансиране.
Доукрепване на капацитета на системата за спешна медицинска помощ, вкл. с изграждане на адекватна авиомедицинска база и компетентност.
Инвестиране и реорганизиране на системата за стационарна психиатрична помощ в цялата страна.
Създаване на лечебно-профилактичен капацитет за лечение на възрастни хора, на високо рискови и социалнозначими заболявания, както и на уязвими и приоритетни групи от населението.
Нормативна адаптация на здравеопазването към новите реалности, създадени от епидемията и рестрикциите при плановото лечение на пациентите.
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
Лидия Шулева
Вицепремиер в кабинета на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 г.) и министър на труда и социалната политика в периода 2001-2003 г., след което е министър на икономиката (2003-2005 г.).
Ефективната социална политика не е тази, която осигурява помощи, а политиката, която успява да върне хората на пазара на труда. Социалната политика досега беше инерционна, свързана с разход на средства и неефективното им управление, базирана на политики, които не са достатъчно фокусирани върху рисковите групи и затова не постигат ефект и резултати.
Какво е необходимо?
- Проактивна социална политика, която да се осъществява като хоризонтална политика и да има връзка с образованието, бизнеса, демографската политика и др., с акцент върху подготовката на кадри, които да се по‐пригодни за пазара на труда. Необходима е сериозна реформа на системата за квалификация и преквалификация – обучението в по-голяма степен трябва да бъде непосредствено в самия производствен процес.
- Да се дефинират обективни критерии за включване в пазара на труда и по-ефективно насочване на средствата по Националния план за заетост.
- По-добро управление на средствата за подкрепа, на базата на точно таргетиране на рисковите групи, с акцент върху онези рискови групи, които действително не могат да се справят сами – хора с увреждания, хората от третата възраст с ниски доходи, трайно безработните.
- Преодоляване на негативните последици от демографската криза;
- Повишаване на доходите, пенсиите и социалните плащания, на базата на ясни критерии.
- Държавата трябва да предоставя в много по-голяма степен социални услуги (вместо помощи) за хората от рисковите групи, за децата и семействата.
ФИНАНСИ
Милен Велчев
Министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски, от 2001 до 2005 г.
45-то Народно събрание започва работа при безпрецедентен сбор от предизвикателства: продължаваща пандемия, трудно и бавно икономическо възстановяване, компрометиран държавен бюджет - и всичко това в условията на неясни перспективи пред съставяне на работещо правителство в обозримо бъдеще. Не е трудно да се предрече, че новият финансов министър го очаква поредица от безсънни нощи.
Провалът във ваксинирането в целия ЕС, но най-вече у нас, ще ни постави на опашката сред развитите страни в процеса на излизане от икономическата криза. Немалко сектори, фирми и граждани остро се нуждаят от държавно съдействие за оцеляването си, а средства за това не са предвидени в пълна степен в Бюджет 2021. Социалните плащания, например, са бюджетирани до края на март, който вече отмина.
Дефицитът в консолидирания бюджет е вече налице към края на март. За сравнение, затруднявам се да си спомня година през това столетие, когато бюджетът да не е бил на значителен излишък към края на първото тримесечие. Тепърва предстоят нарастващи разходи и очаквам дефицитът да се увеличи, което ще наложи нова актуализация на бюджета.
Липсата на стабилно мнозинство, а и очакванията за нови избори, ще имат лесно предсказуем ефект. Политиците трудно ще устояват на исканията за нови и нови разходи. Съществува опасност държавните финанси да се компрометират трайно. И колкото по-скоро се включи алармата, толкова по-добре.
Няма да липсва изкушението да “вържем” бюджета с нови и по-високи данъци. Преди да го направим, трябва да помним, че данъчната политика е една от малкото сфери, в които България е получавала похвали нееднократно. Плоският данък, тъй одумван от мнозина, донесе много повече приходи в хазната в сравнение с предходната данъчна система, а освен това той стимулира “качествената” заетост и създаването на висока добавена стойност. Събираемостта на ДДС пък ни поставя сред първенците в ЕС. Препоръчвам да се следва правилото “не пипай нещо, което работи добре”.
Все пак не може без лъч на оптимизъм. Благодарение на доброто управление на дълга и благоразумните бюджети през последния четвърт век, както и на безпрецедентния излишък от пари на международните пазари, разходите по обслужване на публичния дълг са пренебрежимо ниски. В допълнение, България ще продължава да получава рекордно високи финансови инжекции от ЕС. Това ще гарантира по-бързо икономическо възстановяване след пандемията, стига да можем да управляваме европейските средства ефективно.
ОКОЛНА СРЕДА
Нона Караджова
Министър на околната среда и водите в първото правителство на Бойко Борисов (2009-2013 г.). Преди това е водеща преговорите по глава „Околна среда“ в процеса на присъединяване на България към ЕС.
Околната среда и климатът са високобюджетни хоризонтални политики и следва да са ангажимент, освен на МОСВ, и на секторните министерствата, които да приемат тези политики като приоритет с огромна добавена стойност. Предвид компетенциите на МОСВ, следните национални приоритети, пряко въздействащи върху здравето и качеството на живот на хората, върху икономиката и биоразнообразието, са ключови и изискват бързи действия:
- Достигане на стандартите за качество на въздуха. Фокусът е подмяна на битовото отопление на дърва и въглища с екологични алтернативи. Стартиралите пилотни проекти с европейско финансиране са успешни, има натрупан опит и незабавно след одобрение на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. МОСВ да покани общините да представят своите проекти. Наложително е да стартира национална програма в същата област, тъй като ресурсът на еврофондовете е крайно недостатъчен. За постигане на синергичен ефект е необходимо МТСП бързо да осъществи реформа на енергийни помощи за социално слабите домакинства.
- За предотвратяване на кризи с осигуряването на вода за населението, икономиката и екосистемите, МОСВ (съвместно с министерства, с отговорност за водната инфраструктура) да предложи реформа във водния сектор. Решенията са няколко: държавата да поеме конкретна едносубектна отговорност за доставката на вода до всички разпределителни мрежи (аналогично напр., на стратегическата инфраструктура за доставката на газ до мрежите); задължение и график за резервно снабдяване с вода с приоритет критичните райони; единна цена на доставяната до разпределителните мрежи вода най-малко на басейнов принцип. Спешно МТСП да въведе водни социални помощи - осигуряването на вода е жизненоважна услуга от първа необходимост, цената на която неизбежно ще нараства, поради необходимите огромни инвестиции и е необходима защита за уязвимите домакинства.
- МОСВ да предложи за приемане от Правителството на Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000 веднага след консултациите с ЕК. Мониторингът и отчетността за изпълнение на мерките да се възложат на Националния консултативен съвет по биоразнообразие и, при необходимост, да се предлагат и предприемат коригиращи мерки.
- Приключване рекултивацията на старите депа и безкомпромисно прилагане на нормативно установените механизми за нарастване на рециклираните и оползотворени битови отпадъци.
ОБРАЗОВАНИЕ
Сергей Игнатов
Министър на образованието, младежта и науката в периода 2009-2013 г., в първото правителство на Бойко Борисов. Бивш ректор на Нов български университет, а понастоящем ректор на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс.
Политиките към образованието през следващите години задължително трябва да бъдат социално ориентирани! Здравната криза отвори нови пропуски в постиженията на учениците и задълбочи съществуващите. Ковид-19 кризата увеличи социалното неравенство, което ще доведе до отпадане от образователната система на по-голям от очаквания брой ученици и до прекъсване или отлагане на завършващите.
Това ще доведе до увеличаване на необходимостта от специалисти в областта на социалните и хуманитарните науки, тъй като задълбочаващото се неравенство ще предизвика нова “пандемия” от психически страдания и депресивни състояния сред младите хора.
Ще настъпи промяна в системата на изпитване. Тежките изпити с високи изисквания ще се възприемат като дискриминиращи. Те ще бъдат заменени от индивидуална работа с учениците, което прави фигурата на помощник-учителя задължителна.
Социалното неравенство ще предизвика намаляване броя на частните училища и университети, което ще натовари бюджета.
Дигитализацията ще проникне във всички сфери на образователния и научен живот и ще увеличи ефекта на глобализацията, която ще съществува в по-неподвижни форми. В резултат ще намалее процесът на “изтичане на мозъци”.
Абстрактното образование ще бъде заменено от конкретно! Развитието на творческия потенциал ще се превърне в основна ценност!
