Проф. Васил Живков, председател на БКДМП
Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) е учредена през 1992 г. като доброволно сдружение с нестопанска цел, чиято мисия е да защитава и представлява интересите на своите членове и на бранша като цяло. В момента в БКДМП членуват повече от 320 фирми, 11 професионални гимназии и един университет, като Камарата е единственият официален представител на работодателите в секторите Производство на мебели, Дървообработване, Производство и доставка на машини и материали за дървообработващата и мебелна промишленост. БКДМП е член на Българската стопанска камара.
В края на юни 2021 г. за председател на Управителния съвет на БКДМП беше избран проф. Васил Живков - уважаван преподавател в ключови за бранша дисциплини и основател на една от първите фирми в България, специализирана в търговия с висококачествени материали за мебели, активен и дългогодишен член на управлението на браншовата камара, инициатор, двигател и организатор на множество събития и прояви в бранша.
Малко преди старта на новата академична година, каква е ситуацията с кадрите в бранша?
Недостигът на кадрите в нашия бранш е една от болните ни теми. Липсват инженери, които да управляват в производството, да работят в проектантските отдели, да създават иновации в бранша. За съжаление, в днешни дни инженерната професия няма блясъка на модерна и желана. А нашият бранш стана високотехнологичен и затова трябват много добре подготвени инженерни кадри – конструктори, технолози, специалисти за програмиране и управление на модерните автоматизирани и роботизирани линии в производството. За щастие, ние все пак имаме 3 специалности в Лесотехническия университет, в които се подготвят инженери и дизайнери за бранша. Две от специалностите са уникални и се предлагат само в нашия университет. Едната е „Технология на дървесината и мебелите“, която е с почти 70-годишна история. Тя е защитена специалност и обучението в нея е безплатно. Впрочем, аз също съм завършил тази специалност. От миналата учебна година имаме и специалност „Компютърни технологии в мебелната индустрия“. Тя стартира по препоръка и със съдействието на БКДМП и е пример как бизнесът и образователните институции трябва да си сътрудничат. Третата специалност е най-успешната в момента и в нея се обучават най-много студенти. Това е „Инженерен дизайн (Интериор и дизайн за мебели)“. Тя е хибридна специалност, защото подготвяме нашите студенти и за дизайнери, и за инженери. Мебелните фирми търсят точно такива специалисти, които могат да проектират мебели и интериор, но и да могат да бъдат конструктори. Реално кадрите, завършващи „Инженерен дизайн“, запълват донякъде липсата на инженери в бранша. Радостен е и фактът, че тази година за местата в тази специалност имахме много сериозна конкуренция. Пожелавам си и новата учебна година да бъде изцяло присъствена, защото онлайн обучението също ще се отрази на подготовката на нашите студенти.
Вие как попаднахте в мебелния бранш?
Може да Ви прозвучи странно и даже смешно, се насочих към Висшия лесотехнически институт (ВЛТИ), сега Лесотехнически университет, само защото там имаше много силен отбор по ски алпийски дисциплини. По онова време ВЛТИ ставаше републикански шампион, като беше сред утвърдените отбори от Самоков, Банско, Смолян и София. Тогава исках да бъда част от този отбор, тъй като една от несбъднатите ми детските мечти бе за успешен състезател в този спорт. Така попаднах в света на мебелите и до ден днешен не съжалявам, защото този свят ми донесе много професионална удовлетвореност и определи посоката и на личния ми живот.
Ако сега завършвахте средното си образование, към каква специалност бихте се насочил?
Сегашното поколение разсъждава по коренно различен начин от моето. То по-често търси професиите, в които ще получава най-много пари. Аз винаги съм търсил предизвикателствата и за мен е важно да правя това, което ми носи удовлетворение, парите са на заден план.
Кои са ключовите предизвикателства пред сектора на дървообработващата и мебелната промишленост?
Както вече отбелязах, липсата на кадри е едно от основните ни предизвикателства. Трябват ни не само добре подготвени инженерни, а и кадри, идващи от професионалните гимназии. Те са гръбнакът на всяко едно производство. Ще трябва да работим с Министерството на образованието и науката, професионалните гимназии, университетите. Ще се борим за откриването на нови паралелки в гимназиите, ще искаме МОН да отпуска повече места за студенти в професионално направление 5.13 Общо инженерство, където са две от трите ни специалности в ЛТУ, свързани с бранша. Ще търсим и собствени варианти за обучение на кадри, главно за оператори на машини, тапицери, монтажници и др. Целите ни са да популяризираме възможностите за реализация в нашия бранш, както и да покажем, че той е модерен, безопасен и дава перспектива за развитие.
През 2021 г. в световен мащаб има недостиг на суровини и това доведе до значително поскъпване на много от материалите, влагани в мебелната промишленост. Последните месеци имаме сериозен недостиг на масивна дървесина и това води до намалено производство на продукти от групата на така наречената инженерна дървесина – плочи от дървесни частици, плочи от дървесни влакна със средна плътност (MDF), шперплат и др. Липсата им на пазара, от своя страна, води логично и до значително повишаване на цените на тези суровини и материали. Увеличаване с 2-3 пъти на цената им ще доведе и до сериозно увеличение на цените на мебелите. Същевременно се прокрадват различни популистки предложения у нас за намаляване или спиране на сечите в горите – става въпрос за вековните гори. Разбира се, че аз съм за защита на нашите гори, но първо, те имат нужда от възобновителни сечи, второ, всеки един изкуствено създаден недостиг ще доведе до контрабанда, т.е. гората ще започне да се сече незаконно и, трето, говорим за зелена икономика и учим децата, че дървесината е възобновяем източник и трябва да го използваме. Може би ще трябва да правим вече само пластмасови мебели? Не намирам логика. Държавата и общините трябва да си стопанисват правилно горите, а не да търсят най-лесния път като ограничават или спират добива на дървесина.
Почти няма отрасъл на икономиката, който да не е засегнат по един или друг начин от пандемията с COVID-19. Каква е ситуацията в дървообработващата и мебелната промишленост?
При нас проблемите не са свързани само с намаляването на обороти, което беше факт за 2020 г., но не и за 2021, а с доставките на суровини и материали и тяхното непрекъснато поскъпване, за което вече споменах. За съжаление, данните на НСИ излизат с повече от двегодишно закъснение и ние не сме в състояние да правим точни анализи. Все пак мога да кажа, че ковид кризата имаше и положително влияние върху мебелния сектор. Ние изживяхме своеобразен „ренесанс“ по отношение на продажбите. Това се дължеше на продължителното оставане в домовете на повечето хора. Хората видяха, че има неща, които могат да се сменят в техните жилища – било поради това, че са остарели, или пък защото в новата ситуация им се налага да правят промени. Вторият ефект бе, че хората успяха да спестят пари, тъй като не пътуваха, не ходиха по заведения и част от тези пари дойдоха в нашия сектор. Това обаче не трябва да ни успокоява, защото този ефект е временен и след такъв подем винаги идва и спад.
Какви са целите Ви, в качеството Ви на председател на УС на БКДМП, за развитието на сектора?
Първата и основна цел, която си поставям, е утвърждаване на БКДМП като една от водещите работодателски организации в България и, разбира се, запазването на нейното единство. Сред приоритетите ми е увеличаване на членската маса, защото това ще направи Камарата още по-представителна и силна. Една много важна цел е връщане на блясъка на изложенията „Техномебел“ и „Светът на мебелите“, които са ключови за нашия бранш и за неговото развитие. Ще трябва да се работи и в областта на професионалното и висшето образование с цел създаване на повече кадри за индустрията. Моите компетенции именно в тази област са значителни. Ще подкрепяме като организация борбата със сивата икономика, която задушава бизнеса на светло. Пред нас стоят и предизвикателствата, свързани с кръговата икономика, и вероятно ще се появяват все повече рестрикции и изисквания към бизнеса. Темите за еко-дизайн, материали от възобновяеми източници, рециклиране, повторно използване и т.н. стават все по-актуални. За мен е много важно и създаването на по-тесни връзки между производители на мебели и дизайнери и архитекти.
Надявам се и отличното сътрудничество между БКДМП и БСК да продължи. Има много посоки, в които можем да си партнираме, и в крайна сметка, това да доведе до още по-доброто развитие на сектора.
Каква е тайната близо 30 години БКДМП да бъде единна, въпреки конкуренцията и инициативни, въпреки многото успехи?
Тайната на дългогодишния успех и единството на Камарата се крие в харизмата, ентусиазма и идеалите, в които са вярвали предходните председатели и управителните съвети, които са били част от тяхното управление. Действията им за всеки един период са били достатъчно силни и не са дали шанс за разцепление, конкуренция или, още по-лошо, изчезване на организацията. Добавям към това и екипите на Камарата, които са извършвали оперативната работа, а много често са били и двигатели на нови идеи. Те също са причина за успехите. Смятам, че мандатността в нашата организация е друг важен фактор. Влизането на нови и свежи попълнения в ръководството през различните мандатите неминуемо води до промени и нови инициативи.
