Д-р Силвия Паскалева MD, Българска асоциация по балнеотуризъм
Къде е мястото на България на картата на европейския СПА туризъм?
Както не веднъж с гордост съм споменавала, България е на едно от челните места по наличие на минерални ресурс на квадратен километър площ в Европа. Ние заемаме почетното 2-ро място след Исландия по минерални води с естествен произход, с уникален физико-химичен състав, с възможности за Медицински СПА туризъм (по-известно у нас като балнеолечение), за рекреационен туризъм, и не на последно място – за питейно приложение. И не само това! Ние имаме изключителни богатства на топли минерални извори, вкл. гейзера в Сапарева баня, хипертермалните води на Сандански и други разпръснати из цялата страна, в съчетание с чудно красива природа - море, планини, низини, котловини; архитектурно-исторически и културни забележителности; вкусна храна и вино. Разполагаме с около 800 водоизточника с доказани лечебни качества на минералната вода. За съжаление, към момента се използват едва 30% от тях.
СПА туризмът – повече лечение или повече туризъм?
Ако говорим за медицински СПА туризъм, тук изключително много се набляга на възможностите, които има за лечение на различни заболявания, и това е приоритет. Т.е. туристът търси или му е препоръчано дадено място, заради предлаганите минералната вода и форми на приложение, различни балнео-, физио- и кинезитерапевтични процедури съгласно препоръките на лекаря. Но трябва да се има предвид, че това далеч не е всичко. Туристът е дошъл, за да се лекува, но и за да си почине и релаксира от натовареното ежедневие, да комуникира с хора с подобни проблеми, да види и посети различни забележителности, да обогати своите познания, да се докосне до бита и традициите на района, да се наслади на природата... Така че не мога да кажа кое е повече - лечението или туризмът. Но мога с увереност да кажа, че трябва умело да се съчетават, да се комбинират и да се разнообразяват. Само така може да се предложи един завършен туристически продукт, което е изключително важно не само за физическото, но и за психическото здраве на човек. Различните видове туризъм са тясно свързани и не могат един без друг.
Има ли разлика между балнео, СПА и медицински туризъм?
Да, има разлика и тя е доста съществена, но често пъти се бърка и тогава се получава неудовлетвореност от страна на туристите и на инвеститора.
Започвам с балнеотуризма или, според съвременната международна терминология, т.нар. Медицински (Медикъл) СПА туризъм. Това е, когато има наличие на минерален ресурс - минерална вода или лечебна кал, и те се използват изключително за лечебни цели. Тук задължително престоят е с продължителност минимум 7 дни, а според съвременните стандарти за постигане на терапевтичен ефект се изисква 10-15 дин престой. Задължително се провеждат 3-5 процедури дневно, под лекарско наблюдение.
СПА туризмът или по-известният напоследък като рекреационен туризъм не изисква задължително наличие на минерален ресурс (вода, кал), макар че в някои случаи у нас се използва. Тук обикновено престоят е по-кратък - обикновено уикенд или 5-дневен и не се изисква провеждане на лечебни процедури. Обикновено се предлагат процедури за релакс, различни видове масажи, процедури за разкрасяване.
Медицинският туризъм по съдържание е свързан с медицинска услуга, която се предлага извън населено на туриста място. Обикновено това са консултации с цел „второ мнение“, различни оперативни интервенции - стоматологични, кардиологични, ортопедични, естетични, онкологични и др. Тук престоят е съобразен със заболяването на пациента и нуждата от лечение. Често настаняването не е в лечебното заведение, а в специализирани за целта хотели, обезпечени с медицински персонал. Напоследък започват да се строят и специализирани за медицински туризъм болници.
От кои страни предимно са чужденците, които посещават страната ни с цел СПА туризъм?
По традиция България е предпочитана от немските туристи и наши хотели много добре работят както с немските здравни каси, така и с пенсионни фондове и застрахователни дружества. Напоследък има много туристи от Израел и от скандинавските страни. България е предпочитана дестинация, не само заради богатството на минерални води, но и заради ниските цени. Нужно е само да върнем доверието и да подобрим върху качеството на услугите.
Има ли българинът култура за подобен тип туризъм?
Напоследък все повече нараства тази култура и търсенето на българина в тази посока се засилва. Ако преди 10 години се търсеха и посещаваха предимно СПА хотели само за уикенд, то днес съвременният делови и бизнес ориентиран човек с отношение към здравето и тялото си търси повече лечебните курорти. Нуждата от медицински СПА услуги нараства. От една страна, заради високия ръст на заболеваемост (основно заболявания на опорно-двигателния апарат и неврологични заболявания), така и заради положителните ефекти, които даденият пациент е получил или негов близък му е препоръчал. Така вече станаха марка и нарицателно за лечение различни наши курорти.
Кой са предпочитаните СПА дестинации у нас и защо?
Сред най-известните и наложили се не само на нашия, но и на европейския пазар са Поморие с прословутата лечебна кал и солена вода, Павел баня, Хисар, Вършец, Сандански, Сапарева баня… Нека не изброявам всички. Много важно е да се налагат дестинации, а не отделни хотели и туристически обекти.
У нас има около 800 минерални извора. Какво трябва да се направи, за да може те да се ползват пълноценно с цел туризъм?
Да се изградят стратегии на общините, на чиито територии са тези извори, за използването им с цел медицински СПА туризъм, в съчетание с другите видове туризъм, забележителности и дадености на региона. Част от средствата да се връщат в общините за инвестиции.
Ще Ви споделя една инициатива, която видях с очите си. Само преди няколко дни бях във Вършец. Останах изключително приятно изненадана не само от чистотата на градчето, от поддържаните паркове, от екопътеките, които са направени в близост до парка, от изцяло изградения с доброволен труд и средства Райски кът, станал атракция за деца и възрастни, но и от стратегията, която са предприели в общината. На огромни табели са представени всички възможности, които градчето предлага за настаняване - балнео- и СПА хотели, вили, къщи за гости, стаи за настаняване, ресторанти с локация и категория. Представен беше Културният календар за месеца по дни и часове, така че всеки турист да може да посети. И всичко това беше свързано с балнеолечението. Това е една изключително добра инициатива на общината и кмета, която надявам се да срещне повече последователи.
Рекламира ли се страната ни ефективно като СПА дестинация?
За съжаление, не! Няма такава практика и действаща стратегия да се рекламира страната ни нито като отделни райони, нито като цяло. Може би причината беше, че дълги години имаше много стари, амортизирани, а в последствие само единични хотели, предлагащи медицински СПА туризъм. Напоследък инвестициите в тази посока нараснаха, така че спокойно могат да се рекламират отделни курорти и страната като цяло. Спокойно може да се излезе на обединения европейски пазар.
Как се отрази Covid-19 върху СПА туризма в България?
За съжаление, през последната година и половина доста се свиха и ограничиха пътуванията като цяло, и то - за един не малък период от време, но аз и в началото на Covid-19 кризата споделих, че страната ни със своите природни и минерални фактори е идеално място за долекуване на тези пациенти, както и последващата им рехабилитация. Само че тогава повечето хотелиери, включително и лекари изпитваха страх от тези пациенти и не искаха и да чуят за такава програма, сякаш това са „прокажени“ хора. Сега, след като почти всеки един от нас или е преболедувал, или има близък или познат, който е преболедувал по-леко или по-тежко, нещата са малко по-различни. Сега говорим за постковидски синдром с различни прояви. Всеки ден се срещам пациенти с различни оплаквания, които възникват, не само от страна на белодробната и сърдечно-съдовата система, но и в опорно-двигателния апарат, нервната система, стомашно-чревни заболявания и др.
Кой са най-големите трудности пред СПА туризма?
Смятам че инвестиции се направиха доста, разбира се че имаме още много потенциал в тази посока, имаме и добра нормативна база и системи за регулация, но най-големите трудности са с квалифицираната работна ръка. Оставихме много млади специалисти да напуснат страната и сега е изключително трудно за бранша да работи.
Вашето предложение за справянето с тези трудности, като член на УС на Българска асоциация по балнеотуризъм (БАБ).
Считам, че трябва да се помисли да се задържат нашите кадри тук, а не да внасяме временна работна ръка, често пъти нискоквалифицирана. Говоря за всички сфери на туризма, а не само за медицинския СПА туризъм. Да се направи така, че да няма текучество на тези кадри, и системно да се повишава тяхната квалификация. Бизнесът и учебните заведения (средни и висши) да заработят ръка за ръка. Това, разбира се, става с достойно обучение и с достойно възнаграждение.
Да започне да се представя страната ни като отделни дестинации и като едно цяло с всичките видове туризъм.
Общините да бъдат заинтересовани да инвестират в инфраструктура, в атракции за тези туристи. Само така ще успеем да върнем славата си от 70-те години на миналия век, когато санаториалното и курортното дело са бележели разцвет.
