ТУРИЗМЪТ ИМА НУЖДА ОТ НОВА ВИЗИЯ И ЕНЕРГИЯ, ИНТЕЛИГЕНТНОСТ И КАПАЦИТЕТ

Полина Карастоянова е Доктор в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“, УНИБИТ, магистър по „Икономика на търговията“ в УНСС, втора магистърска степен по специалността „ПР и управление на масовите комуникации“ в НБУ; финансов консултант на български и международни компании, Управляващ директор на Българската организация за конгресен туризъм; учредител и изпълнителен директор на Националния борд по туризъм; Народен представител в 43-то Народно събрание на РБ и в рамките на мандата председател на Комисията по културата и медиите, зам.-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм и ръководител на делегацията в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС). Член на УС на Съюз „Произведено в България“.

Когато приех поканата на Българската стопанска камара за това издание, беше невъзможно да си представя, че първите ми думи ще бъдат в израз на почит към паметта на Радосвет Радев. В такива житейски мигове разбираш, че никога не си подготвен така неочаквано да се разделиш с човек, с когото те свързва дългогодишно професионално и лично приятелство. За нас Радосвет беше пръв сред равни, през 2006 г. именно той ръководеше като председател учредителното събрание на Националния борд по туризъм и след това в годините имаше авторитета на безпристрастен арбитър и медиатор, на генератор на идеи и на възможности за тяхната реализация.

Съпричастни сме със семейството му, мислено ще остане с нас. Светла му памет!

Годината, за която не бяхме подготвени

Годината, за която не бяхме подготвени, започна с обявяването на COVID-19 за световна пандемия и премина под сянката на този невидим разрушител, който нанесе неизмерими поражения на хората както в обществено-политически, така и в много личен план. Ние в Националния борд по туризъм (НБТ) бяхме фокусирани върху търсене на решения и формулиране на ясна визия, която има за цел както да предложи адекватни мерки за справяне с кризисната ситуация, така и да създаде перспектива за следкризисно възстановяване и развитие. НБТ е единствената българска организация, член на Световната организация по туризъм към ООН (UNWTO), което ни даде възможност да следим в реално време оценките и предвижданията на експерти с международен авторитет. Затова бих искала да представя на Вашето внимание резюме от основните тези, които комуникирахме публично към институциите и бизнеса:

- При въвеждането на извънредно положение в България заради COVID-19 над 300 хил. заети в туристическия бранш бяха застрашени. Най-тежката икономическа криза след Втората световна война покоси туристическата и авиационната индустрия в световен мащаб. Затова, подкрепяйки местната икономика, ние спасявахме себе си.

- Необходимост от единни правила за работа, за да се гарантира сигурността на туристите и на бизнеса. Настояване за целенасочен финансов ресурс в подкрепа на българските редовни и чартърни авиокомпании. Предложения концесионерите и наемателите на плажове да бъдат освободени от такси към държавата за определен период от време.

- Въвеждане на ваучери за почивка за всички български граждани. Ваучерите за туризъм и отдих са тема, която е формулирана от НБТ още през 2009 г., като продължаваме да стоим зад идеята и имаме готовност да предложим завършен модел за издаването им.

- Изготвяне на работеща антикризисна рекламна програма с два аспекта: Единият, насочен към вътрешния пазар, към българските граждани, които биха избрали България за своята почивка. Вторият аспект е работата с традиционните пазари – Германия, Великобритания, Вишеградската четворка. За нас фокус на промяната в пазарното ни поведение са два ключови пазара – Русия и Турция.

- Намаляване на ДДС в сектора, което да доведе до изсветляване на сектора и да облекчи предприемачите. Преференциалната ставка на ДДС в туризма от години работи в много европейски страни и е естествена финансово-икономическа логика, която е показала добри приходи за фиска и стимулира националната икономика като цяло.

- Качествена трансформация в модела на управление на българския туристически бизнес, който да гарантира нарастване на дела, формиран в БВП, с привличане на платежоспособни туристи, които ценят природата, културата и възможностите за конферентни конгресни събития като продукт, който формира висока добавена стойност.

- Необходимост да бъде създаден национален план за маркетинг в туризма, като след COVID-19 да постигнем консенсус – ние, като туристическа индустрия, и държавата. Следва заедно да предложим по-висок клас туристически продукти, вкл. регионални брандове в съответствие с добрите практики.

- Съгласуване на план за краткосрочно и средносрочно управление на кризата, която ще продължи поне до 2022 г., и необходимите мерки в този хоризонт на действие. Внимание върху конкурентоспособността на България след излизане от кризата и с какъв имидж ще се завърне на международния пазар – да се презентираме с ново, модерно, ребрандирано излъчване, защото всичко преди COVID-19 вече не е актуално.

- Изготвяне на специална програма в подкрепа на големите предприятия за периода 2021-2022 г. Туризмът има мултиплициращ ефект – всеки лев, вложен в българския туризъм, се връща обратно четирикратно повече в националната икономика.

- Заетите в сектор Туризъм да бъдат включени приоритетно в националния ваксинационен план преди старта на зимния туристически сезон. Ваксинационният сертификат следва да осигури бърза писта и безопасна възможност за придвижване на туристите. Не бихме могли да противопоставяме здравния обществен интерес на икономическия интерес. Приоритетното ваксиниране в туризма ще даде конкурентно предимство на България като дестинация.

- Провеждане на кампания и стимули за ваксинация като всеки ваксиниран български гражданин да получава ваучер на стойност 50 лв., който да може да ползва при посещение на хотел, ресторант, атракцион и т.н. Туризмът да бъде използван като инструмент за постигане на здравна превенция и насърчаване на икономическото потребление. Също така, Министерството на здравеопазването да разреши чужди граждани да се ваксинират безплатно в България като допълнителна възможност за стимулиране на всички туристически сегменти.

- Включване на сектор Туризъм в Плана за възстановяване и устойчивост. ЕК създаде този финансов механизъм с ясната цел да осигури възможност за нормализация и развитие на най-тежко засегнатите отрасли от пандемията. В концепцията на българския план туризмът не е включен, а това е равносилно на присъда, защото секторът не разполага с оперативна програма, която би могла да осигури тези финансови ресурси.

- Подкрепа за изграждането на магистрала „Черно море“ със средства от фонда на инициативата „Три морета“ или финансов ресурс, осигурен на принципа на публично-частното партньорство. Тя е важен международен проект за свързаност между Балтийско, Адриатическо и Черно море, каквато е целта на инициативата, вкл. за черноморското икономическо сътрудничество, и може да привлече над 80 млн. туристи в България.

- Учредяване на Алианс „Българско Черноморие“, който обединява усилията на всички заинтересовани страни в туристическия сектор – общини, хотелиери, туроператори, авиокомпании и летища, които да разработят стратегия за Черноморието след щетите, които COVID-19 нанесе. Целта на Алианса е да бъде създадена най-модерната дигитална платформа, чрез която да излезем на международния туристически пазар, което може да стане само с участието на държавата.

- Държавата да осигури 60 млн. евро за малките и средните предприятия в туризма от отпуснатите допълнително 120 млн. евро от ЕК по Оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“, които да бъдат използвани за подпомагане на българските хотели, заведения, туроператори, екскурзоводи и авиокомпании като подкрепа на оборотния капитал за МСП.

„Новото нормално“, за което следва да бъдем подготвени

Туризмът има нужда от нова визия и енергия, интелигентност и капацитет. Необходимо е програмно, а не мандатно управление на индустрията и нови бизнес лидери, които имат тези качества и потенциал.

Бих искала да завърша с благодарност към членовете и партньорите ни от Българската стопанска камара, с които както досега, така и занапред се надявам да продължим да работим в отличен синхрон!