По повод на своята 42-годишнина, на 19 април 2022 г. Българската стопанска камара организира дискусионен форум „Икономическата политика под натиска на кризите – възможности и ограничения“.
Целта на събитието бе да постави темата за необходимостта от спешно преосмисляне на българската икономическа политика, с особен акцент върху нейната реакция спрямо екзогенно предизвикани кризи и постигането на догонващ растеж.
Форумът протече в два дискусионни панела - “Енергийна сигурност и икономически растеж“ и „Парична политика, Еврозона и инфлация“. Участници бяха представители на правителството, банковия и енергийния сектор, както и икономически анализатори, сред които: Даниел Лорер - министър на иновациите и растежа, Ива Петрова – зам.-министър на енергетиката, Лъчезар Богданов – Институт за пазарна икономика, Ивайло Найденов – БФИЕК, Любомир Дацов – Фискален съвет, Емил Хърсев – финансист, Кристофор Павлов – главен икономист на Булбанк.
Форумът беше официално открит от председателя на БСК Добри Митрев и от икономическия съветник на БСК д-р Щерьо Ножаров, а модератор на дискусията бе журналистът Христо Николов (Bloomberg TV Bulgaria).
Ключови послания:
- Занапред икономиката ще бъде излагана на различни по своя произход външни шокове, които ще оказват влияние върху бизнес цикъла и темпа на икономически растеж.
- Новата реалност се определя с пренареждане на веригите за доставка, висока инфлация, диспропорции между финансовия и реалния сектор, високи бюджетни дефицити и бързо нарастващ публичен дълг.
- Въпреки че България стартира през 1989 г. прехода към пазарна икономика от близка изходна позиция с Румъния, Хърватска, Чехия, Полша, Унгария и другите държави от ЦИЕ, днес тя остава последна по икономически и социални показатели в ЕС.
- В последните 10 години се наблюдава бавен догонващ (конвергентен) растеж от порядъка на средно 4% годишно при нормално за бета конвергенция около 7%.
- Ето защо България се нуждае от преосмисляне икономическата си политика за постигането на висок и конвергентен икономически растеж, членството в Еврозоната и ОИСР.
Панел 1 “Енергийна сигурност и икономически растеж“
- Българската икономика не е експортно насочена, което обяснява липсата на конвергентен растеж в достатъчна степен.
- Необходимо е да се стимулират производства с по-висока добавена стойност.
- Новата концепция за догонващ икономически растеж трябва да намира отражение в държавния бюджет - неговата конструкция изисква нова икономическа философия.
- Националната ни рамка за инвестиции решава проблеми отпреди 20 години, което няма как да е способ за привличане на инвеститори от световна величина. Необходим е по-сложен микс от държавна подкрепа, в т.ч. данъчни облекчения при развиване на наука и изследвания.
- България няма нито един университет в световния ТОП-500. Ако искаме да изграждаме дигитална икономика, трябва да имаме развита наука.
- В българската енергетика с годините има натрупани структурни дефицити.
- Енергийната ефективност в индустрията в последните години се подобрява, а в сектора на транспорт и услуги се влошава.
- Въглеродните емисии от енергетиката се излъчват на наша територия, ние ги субсидираме с наши публични средства, а се ползва евтината енергия в съседни държави.
- Предвидимостта на енергийните цени е важна. Енергийните разходи формират около 40-80% от разходите на големите индустриални консуматори на ел. енергия и природен газ. Необходимо е осигуряването на предлагане на дългосрочни договори за доставка.
- Вследствие прилагане на политиката за опазване на околната среда, голяма част от предприятията са елиминирали мазутните си стопанства. Така 80% от предприятията, използващи природен газ като суровина, нямат алтернатива на доставките.
- Редица страни в ЕС прилагат сериозни компенсации за бизнеса, свързани с високите цени за електрическа енергия. В България компенсациите в тази посока са силно ограничени, което пряко се отразява на конкурентоспособността на българските предприятия.
Панел 2„Парична политика, Еврозона и инфлация“
- В сегашния свръхзадлъжнял свят не работят инструментите от времето на Никсън за борба с инфлацията. Най-бързата антиинфлационна политика е максималното увеличаване на икономическия растеж. Инфлацията е израз на страховете на хората, непредвидимостта, очакванията, които се формират на тази база. Липсата на държавна визия води до формиране на страхове и неправилни очаквания.
- България вече е използвала най-силния инструмент срещу инфлацията – въвеждане на валутен борд през 1997 г. Сега постепенно трябва да се обират количествата пари в обръщение и да се възпира фискалната експанзия.
- Източниците на инфлация в света не навсякъде се дължат на енергийните цени. Свързващото между различните региони са нарушените вериги за доставки.
- Навлизаме в ера на по-високо базово равнище на инфлация от предишните периоди. Причината е смяната на посоката – индустрията преминава в дигитална ера. Този преход към дигитализация ще добавя от 0.5 – 1.0% към базовата инфлация.
- В България тази година инфлацията може да достигне порядъка на 13-14%, Ускоряване на инфлацията ще има още 2-3 месеца. В следствие на това и свързаното обедняване, потреблението на хората силно ще се промени.
- Ръстът на работната заплата от 10% е заради липсата на работна сила, а не защото производителността се вдига.
- Проблемът с държавния дълг не са процентите спрямо БВП - 30, 60% или повече. Големият проблем е дали в рамките на една година е необходимо да се разходват толкова средства, както в България, при която дългът не е висок, но нараства стремително бързо за кратък период от време.
- Генерирането на необосновани държавни дефицити по бюджета, както е в момента в България, създава нови проблеми с държавния дълг. Увеличението на текущите разходи за заплати, социално подпомагане и пенсии доведе до това, че в момента имаме най-високото изобщо съотношение на социални разходи към БВП (само 1992 г. е било сравнимо).
- Основното при еврото и при лева е т.нар. икономически цикъл. Когато икономическият цикъл на кандидатстващата държава се различава от икономическия цикъл на Еврозоната, това може да бъде много вредно, защото ЕЦБ ще ориентира паричната си политика спрямо масата от държави-членки на Еврозоната. Позитивното е, че икономическият цикъл в България е синхронизиран с този на Еврозоната.
- Така наречената неутрална лихва в Еврозоната се счита, че е 1.5%. При това ниво на лихва, политиката, която провежда ЕЦБ, се счита, че не е нито свиваща, нито стимулираща икономическия растеж и заетостта. Прогнозира се, че през следващите месеци ЕЦБ ще направи 4 увеличения до размер от 1% на основната лихва.
- България е на година и половина от влизане в Еврозоната и настоящата монетарна политика на ЕЦБ няма да й попречи за това. Влизането на България в Еврозоната касае икономически аргументи и геополитически аргументи. В ситуацията, в която се води война в Украйна, геополитическите аргументи и съображения за приемането на България вероятно ще имат по-голяма тежест отколкото икономическите.
Пълен видеозапис от дискусията е публикуван ТУК.
