Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи

2021 г. беше много добра за земеделските производители като добиви и борсови цени, което се отрази положително на пазара и нивата на рентите.

Негативен ефект продължават да оказват галопиращите цени на торове, препарати, семена, газ, горива и др., както и войната в Украйна

Стайко Стайков е трети мандат председател на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Под негово ръководство БАСЗЗ увеличи значително своите членове, вкл. с едни от най-успешните земеделски производители в България. БАСЗЗ се превърна в единствената българска неправителствена организация от земеделския бранш, член на паневропейска организация - European Landowners’ Organization (ELO), и на Българската стопанска камара (БСК).

Г-н Стайков, през тази година се навършват 15 години от учредяването на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Разкажете ни за пътя на организацията.

Приказката за БАСЗЗ започна с нейното учредяване през 2007 г., в ситуация при възстановена земеделска земя в реални граници на милиони българи, а земеделието се бореше за оцеляването си. Хората забравят, че България за първи път в историята си от 30 г. се управлява под формата на парламентарна република, а бизнесът е първо поколение и т.н. Оттук произтичат и много от грешките. Сравнявайки се със Запада, трябва да отчетем, че там демокрацията е на векове, а бизнесът поколения наред се предава от баща на син.

През годините Асоциацията съзря, разви се и се разрасна, утвърди се като разпознаваемо и уважавано сдружение, заемайки винаги национално отговорни позиции. В момента нейни членове са и едни от най-успешните фермери в България. БАСЗЗ е член на Европейската организация на собствениците на земи (ЕЛО) и на Българската стопанска камара (БСК).

Пътят бе труден, но защитата на правата и интересите на членовете на сдружението за развитие на модерни поземлени отношения и земеделие, през призмата на обществения интерес, ни мотивираха и даваха надежда. Реализирахме успешно първите в новата история шест комасационни проекта с частно финансиране.

Разтваряйки сърцата си, откликнахме на нуждите на обществото и членовете на БАСЗЗ инициираха благотворителната кампания „Заедно срещу КОВИД-19“. За близо година и половина тя подпомогна МЗм, БАН, АУ в гр. Пловдив, ДТ "Йордан Йовков" - гр. Добрич, КНСБ, Дома за възрастни хора в село Гара Орешец, 12 болници и медицински центрове и семействата на двама починали медици. Някои по повече от един път. Помощта обхвана 35 населени места и бе съобразена изцяло с нуждите на дарените.

Стъпка по стъпка, 14 г. по-късно логично дойде и моментът, в който БАСЗЗ да има свое периодично издание – „Алманах за земята“. Трибуна, на която да се публикуват по-важните новини от дейността на сдружението и неговите членове. Издание, в което да се чува гласът на собствениците на земеделски земи, гласът на българския фермер.

Наскоро излязохте със становище срещу подготвяните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Обобщете накратко основните си коментари и предложения.

БАСЗЗ бе изненадана от публикувания по такъв начин за обществено обсъждане ЗИД на ЗСПЗЗ, без каквото и да било предварително съгласуване с бранша, само броени дни след срещата между ръководствата на БАСЗЗ и БСК с министър Иванов и екипа му. Със становището си БАСЗЗ категорично се противопостави на предложения ЗИД на ЗСПЗЗ. Смятаме, че със зaконопроекта ще се възобновят масовите злоупотреби с фалшиви договори за отдаване под наем и аренда на земеделска земя. Застрашават се правата на собствениците и дребните ползватели на земеделска земя. Предпоставя се риск от корупционни практики. Ще се създаде допълнителен хаос в поземлените отношения и ще се затрудни възможността за комасирано ползване на земеделските земи. Законопроектът предполага развитието на нестабилни и краткосрочни поземлени отношения, демонстрира желание на държавни органи, каквито са специализираните структури в системата на МЗм, да абдикират от ролята им да контролират за законосъобразност. Очевидно се прокарват лобистки интереси. В средносрочен аспект, промените в Закона ще доведат до последици, които са несъвместими с принципите на правовата държава (доколкото способстват за злоупотреби спрямо право на собственост и фиктивни облигационни отношения с цел получаване на европейски субсидии) и биха били основание за преустановяване на достъп до европейски средства за Република България.  

Каква е актуалната картина на земеделската земя в България? Кои са основните проблеми и какви решения предлагате като браншова организация?

Земеделската земя е ограничен природен ресурс, от който зависи в голяма степен продоволствената осигуреност и сигурност на населението. Грижата и опазването ѝ имат първостепенно значение за членовете на БАСЗЗ.

2021 г. беше много добра за земеделските производители като добиви и борсови цени, което се отрази положително на пазара и нивата на рентите.

Негативен ефект продължават да оказват галопиращите цени на торове, препарати, семена, газ, горива и т.н. Допълнителен, невиждан през последните 70 г. страх, стрес и несигурност за пазарите оказва военният конфликт между Русия и Украйна.

В нормативната база, касаеща поземлените отношения, е необходима реформа. Състоянието на земеделските земи и хидромелиоративните съоръжения в комбинация дърпат земеделието и доходите в негативна посока. Липсват работещи решения за защита от градушки, за застраховане на земеделската продукция, за превенция срещу ерозия и други. Редица други проблеми продължават с години да бъдат нерешени. Такива са непазарните обезщетения, които изплаща държавата на собствениците при отчуждаване. Прилагането на Закона за кадастъра и имотния регистър показа редица проблеми, чието решение е крайно неотложно. Проблемите с т.нар.  маломерни имоти, които се получават при изработване на парцеларните планове за инфраструктурните проекти и т.н.

Воденичен камък на врата на собствениците на земеделски земи е проблемът с т.нар. комасация по ползване или „бели петна”. Свидетели сме на редица случаи, в които съзнателно се избягва сключването на договори за ползване (наем или аренда) на земеделска земя от страна на ползватели.

Що се отнася до земеделския бранш, то той би имал качествен скок напред, ако се обедини под формата на Национална земеделска камара, създаде се регламент за групирането на основния производствен ресрс, да стартират спешни мерки за възстановяване и модернизиране на ключовата хидромелиоративната инфраструктура, която е в критично състояние, а на следващ етап и изграждането на нова на ниво стопанство.

Как планирате да отбележите 15-годишнината на БАСЗЗ?

Това е важна дата за сдружението и неговите членове. Време за равносметка. Предвиждаме да инициираме експертна среща с участието на законодателната и изпълнителната власт, науката и неправителствения сектор, на която бъдат обсъдени състоянието, проблемите и перспективите пред земеделието през призмата на поземлените отношения. Планираме, също така, да поканим нашите членове и партньори на по чаша вино, за да отбележим годишнината.

Какво пожелавате на БАСЗЗ и нейните членове?

Пожелавам на всички българи, на членовете на БАСЗЗ, на собствениците на земеделски земи и всички земеделци мир, здраве, късмет, да дерзаят и да не спират да се развиват.

Бих се радвал да видя НПО организациите в земеделието обединени. Обединени да защитават интереса на българския земеделец и собственик. Да работят в екип и като равен с равен. Законодателната и изпълнителната власт да осъзнаят, че НПО са партньор на властта, а не неин противник. Решенията да започнат да се взимат от долу нагоре, както е в развитите и богати европейски страни.

Горд съм с постигнатото, с екипа и членовете на БАСЗЗ.

Дата: 09.05.2022

Прочетено: 484