Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия
Да започнем с най-ключовия въпрос – ще има ли празни рафтове по големите магазини тази година?
Европа е нетен износител на храни. Не очаквам дефицити, докато общият европейски пазар функционира безпрепятствено. България няма съществена експозиция към Украйна или Русия по отношение вноса и логистиката на хранителни стоки, така че по тази линия някакви затруднения може да дойдат единствено косвено. Истината, обаче е, че и двете държави в конфликта също са износители на селскостопански суровини и е в техен интерес търговията да върви под една или друга форма – може да бъде през неутрални държави, под чужд флаг, но стоките трябва да се разменят срещу пари и това важи както за Украйна, така и за Русия. Транзакционните разходи може да се повишат, но търговията няма да спре.
Чисто логистично в много по-трудна ситуация бяхме изправени преди две години, когато избухна пандемията от Covid-19, но и тогава компаниите, членуващи в СМТ, не допуснаха недостиг на стоки (за разлика от ситуацията в редица страни от ЕС). В България нямаше празни рафтове тогава, не очаквам да има и сега.
Кои са суровините и продуктите, които пряко усещат влиянието на войната?
Практически при всички хранителни стоки се наблюдава поскъпване, което е породено основно от повишаване цените на енергията. Тези процеси започнаха още през последното тримесечие на миналата година. Що се отнася до военния конфликт в Украйна, то неговите ефекти ще се консумират тепърва от пазара през идните месеци, когато ще стане ясно каква глобална реколта очакваме при основните зърнени и маслодайни култури. Обичайно през летните месеци се наблюдава дефлация, но тази година това едва ли ще е така, особено с високите цени на горивата, които се очаква да се запазят.
Най-лошото, което може да се случи, е да се постави под въпрос нормалното функциониране на общия пазар. Икономиките в ЕС са изключително тясно обвързани, особено по отношение доставките на храни и всяка директна намеса на национално ниво потенциално може да наруши този баланс. Ето защо, всякакви залитания в посока ограничаване на износа, контрол на цените, пазарни интервенции и други видове административна намеса са много опасни за бизнеса и за потребителите. Социалната цена на кризата ще расте. Затова е много важно да има навременна и адекватна директна подкрепа за уязвимите групи от населението. Това е много по-ефективно и по-евтино решение, отколкото вмешателството на държавата на пазара или резките промени в данъчната политика.
Кои са най-належащите за решаване проблеми, които отчитат членовете на СМТ?
Цената на енергията. Търговските вериги са голям потребител на енергия, заради естеството на техния бизнес – охлаждане/отопление на търговските площи, поддържане на хладилни витрини. Второ, поскъпването на петрола и газа увеличават всички транспортни разходи почти двойно. Освен пряк ефект върху разходите на търговците, това създава и напрежение по веригата на доставки, защото себестойността на продуктите и услугите расте твърде бързо. Заради увеличените разходи за транспорт и енергия, се работи по оптимизирането на веригата на доставки – от опаковките до палетизацията на продуктите. При някои продукти се сменя и произходът на суровините, като се търсят локални източници, за да се избегне проблемът с доставките.
Друг проблем, който се очертава, е закъснението по веригите на доставки, поради преустановено движение на влаковете и отклоняване на въздушния трафик от Китай. Това касае не само продукти, които са произведени в Китай, но и опаковъчни материали и отчасти суровини, които идват оттам.
Като се абстрахираме от актуалните теми, има много проблеми, които стоят нерешени с годините и се натрупват. Такъв проблем най-общо е институционалната среда. Основните му характеристики са липсата на диалог с бизнеса, непредвидимостта на решенията, липсата на оценка на въздействието при подготовката на нормативни актове, електронизацията на управлението, проблеми с върховенството на закона и други, които сме изтъквали през годините и в нашата анкета за бизнес климата. Транспонирането на европейските директиви в националното законодателство е особено проблематичен процес, който мога да регистрирам. И по-специално - налагането на свръх-изисквания, които надхвърлят европейските директиви. Такъв пример е директивата за нелоялните търговски практики. Зарядните инсталации за електромобилите също заплашват да се превърнат в проблем, заради погрешно тълкуване от страна на администрацията.
Как Сдружението помага за разрешаването на проблемите?
СМТ е изключително активно що се отнася до средата за правене на бизнес. Само за миналата година имаме регистрирани 20 становища, коментари и предложения по нормативни актове, по шест от които е постигнат частичен или пълен успех, а по други шест все още чакаме разрешение. Това показва, че аргументите на Сдружението успяват да си пробият път в диалога с институциите. Участваме в различни работни групи към отделните министерства и се стараем да допринасяме с огромния опит и експертиза, който е натрупан в компаниите-членки на СМТ, за да постигаме качествена промяна в средата за правене на бизнес в България.
Нещо конкретно, което се надявам да постигнем след близо десетгодишна борба, е разрешение за продажбата на зеленчуци и цветя на открито в зона 2 на София. Ефектите от това решение са многобройни – като започнем от стимулирането на потреблението на плодове и зеленчуци, минем през облекчаването положението на малките търговци и стигнем до рекламата на тези емблематични за страната ни стоки за прясна консумация пред растящия брой чужди туристи в столицата. Това е една прекрасна инициатива с дългосрочни ефекти.
Преминахте единни през всички изисквания на здравните власти за справяне с пандемията от Covid-19. Какви поуки си извадихте от натрупания опит?
Компаниите, членуващи в СМТ, изнесоха на плещите си основната тежест от хаотичните и често нелогични ограничения от страна на няколко правителства, които управляваха в рамките на кризата. Компаниите спазваха стриктно мерките и работиха с грижа към потребителите и служителите си. Нашите членове практически изнесоха на гърба си една част от ваксинационната кампания сред населението покрай изискването за „зелен сертификат“. Разкривахме пунктове, разяснявахме, информирахме. И всичко това с цената на огромни загуби за бизнеса. Ето защо, мога да кажа, че общественото здраве винаги е стояло на първо място за нас.
Същевременно, се видя, че колкото и да сме стриктни, дисциплинирани и диалогични, ако няма единство в останалата част от обществото, в политическото лидерство, сами не можем да постигнем нужния ефект, а обираме негативите.
Занапред думата на сектор „търговия“ ще трябва да се чува по-силно и по-надалеч.
БЛИЦ КОМЕНТАР
Внос на стоки извън правилата
До нас достигат сигнали за нелоялни практики при вноса на плодове и зеленчуци от трети страни. Държавата има всички механизми и е длъжна да спре подобен род практики, защото те ощетяват бюджета и изрядните търговци, каквито са веригите.
Работна ръка
Липсата на работна ръка е сред най-големите предизвикателства пред развитието на страната. Проблемът е много комплексен и наемането на работници от трети страни е само част от решението. Необходими са реформи в образованието, но най-вече целенасочени усилия България да се превърне в желано място за живот.
Продукцията от български производители за големите вериги
Българските производители са желан и търсен партньор от търговските вериги. Тяхното присъствие по регалите е снимка на състоянието на агрохранителния сектор у нас. Ако на някой политик то му се струва недостатъчно, редно е да се замисли как се разходват близо двата млрд. лв. на година за подкрепа на българското производство на храни, които идват по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС.
Най-големите предизвикателства пред членовете на СМТ
Растящата инфлация и пазарът на труда.
