С ОБЩИ УСИЛИЯ МОЖЕМ ЗНАЧИТЕЛНО ДА ПОДОБРИМ ИКОНОМИЧЕСКАТА И РЕГУЛАТОРНА СРЕДА

Пламен Биков е завършил Американския университет в България със специалност Бизнес администрация. Работи като експерт „Външна търговия“ в „Булгартабак Холдинг“ в продължение на 12 години. От 2016 г. е мениджър „Маркетинг“ в инженеринговата фирма „Рапид Прогрес“, която е лидер на пазара на CAM технологиите в България и е един от най-успешните официални представители на Hexagon в Европа. През 2021 г. става изпълнителен директор на Регионална стопанска камара - Благоевград, тъй като обича родния си град и вярва, че един бизнес може да бъде истински успешен, само когато е налице подходящата бизнес среда на регионално и национално ниво.

Кои са актуалните и най-наболели проблеми на бизнеса в Благоевград?

В първите двадесет години на прехода Благоевград се радваше на добър жизнен стандарт, който се крепеше на три основни стълба – фабриката на „Булгатабак“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Американския университет в България. Цигареното производство осигуряваше работа и добри доходи на между 800 и 1000 души – средства, които се вливаха в местната икономика. В определени периоди броят на студентите надвишаваше 10 000, по улиците на града кипеше живот, отвориха се десeтки заведения и клубове, локални магазини и бизнеси, много семейства се издържаха от отдаване на имоти под наем. Благоевград беше притегателен център не само за хората от областта, но и за млади кадри от цяла България.

За съжаление, последните десет години са изпълнени с трудности и това преобрази облика на града. През 2011 г. фабриката на „Булгартабак“ беше приватизирана и в рамките на следващите 5 години персоналът в нея почти изцяло беше съкратен. Това изпрати на трудовия пазар стотици специалисти, които съществуващата индустрия и бизнес в Благоевград не бяха готови да поемат. В резултат на това, голяма част от тях намериха работа в София или чужбина и се устроиха там. Това заложи бомба със закъснител за бъдещите бизнес начинания в града, поради очертаващата се липса на квалифицирани кадри.

Допълнителен негативен фактор за развитието на Благоевград се оказа и драстично намалелият брой студенти – тенденция, която се наблюдава в цялата страна. Преминаването към онлайн обучение по време на COVID задълбочи още повече този проблем.

Към всичкото това трябва да прибавим малкото инвестиции в града, които биха могли да доведат до отварянето на нови работни места. Сериозна пречка в това отношение е районирането по програмите за развитие, което поставя Благоевград и София в общ регион при наличие на сериозни разлики в икономическите показатели и характеристики на двата града. Все още се чака и завършването на магистрала „Струма“, което със сигурност ще раздвижи бизнес климата в Благоевград.

Разбира се, на фона на тези трудности има обнадеждаващ брой фирми, които с колективни усилия и правилна политика се справят добре. Създават се нови бизнес ниши и се откриват работни места. Като пример за светъл лъч бихме могли да посочим немската компания „Оттобок“, която в края на 2021 г. откри в града своя производствена и административна база и даде възможност за развитие на няколкостотин специалисти.

Вярваме, че добрите времена за Благоевград предстоят, защото той има всичко необходимо да се превърне в бизнес център на региона – близост до столицата и бърза връзка с нея, стратегическо разположение до две съседски граници, възможности за обучение на млади кадри и множество природни дадености за развитие на туризъм.

Чува ли се гласът на бизнеса в диалога с местната власт?

Моите по-задълбочени наблюдения обхващат период от една година след встъпването ми в длъжност. Представителите на местното управление осъзнават жизненоважната значимост на бизнеса за града и се стремят да поддържат топла връзка с него. Бяха организирани срещи с Президента на България, както и с Министъра на икономиката, на които бяха обсъдени голяма част от проблемите на региона. В края на 2021 г. Стопанската камара, съвместно с община Благоевград, проведе допитване до местни фирми с цел ясно очертаване на насоките, в които трябва да се концентрират съвместните усилия. Получените резултати акцентираха върху необходимост от подобряване на икономическата среда, осигуряване на индустриални площи, по-добро използване на възможностите, които предоставят двата университета с цел осигуряване на квалифицирани кадри и промотиране на Благоевград като атрактивна за инвеститорите дестинация. В тази връзка, вече се планира изграждането на зелена индустриална зона, която ще бъде със специфични правила и норми за строителство, с повишени критерии за зелени системи, използване на възобновяема енергия и управление на отпадъците.

През тази година РСК-Благоевград ще навърши 40 години от своето учредяване. Какво е чувството да сте изпълнителен директор на една от първите регионални структури на Българската стопанска камара?

Позицията ми е свързана преди всичко с отговорност - отговорност да се формира една нова нагласа в местния бизнес по отношение на съвместните действия и обединяване на усилията в обща организация. Ежедневните битки, които всяка фирма води сама, в известна степен са изместили нейния фокус от голямата картина и необходимостта от подобряване на цялостната бизнес екосистема в региона. Нашата работа се състои в това да убедим всеки предприемач, че когато зад него стои една значима организация с традиции и авторитет, неговият глас ще бъде чут, неговите проблеми ще бъдат отчетени и идеите му ще бъдат взети под внимание. Българската стопанска камара винаги е отстоявала интересите на бизнеса в България – без значение от политическите процеси и тенденции, и ние вярваме, че заедно можем да изискваме адекватни решения и по-добри условия за развитие.  

За какво най-често се обръщат предприятията от Благоевград и областта към Вас?

Основен интерес за фирмите представлява организацията на фирменото управление и оптимизацията на производството в духа на новите технологии. Което значи употребата на специализиран софтуер от типа на ERP система за цялостната организация на фирмата, който е подходящ за всички компании. Също така и софтуер за наблюдение и анализ на производствени данни за индустриални фирми, което подпомага за повдигане на общата ефективност на наличното оборудване, оптимизиране на процеси и, не на последно място – създаване на безопасна среда на работа.

Наблюдава се желанието на много фирми за участие в проекти, най-често по програмите за конкурентоспособност, модернизация и трансгранично сътрудничество. Въпросите в повечето случаи са свързани с процедурите по кандидатстване и изискванията към участниците. Институциите в България все още имат да извървят път в посока по-ясна комуникация с потенциалните кандидати и достигане на информацията до по-широка аудитория. Друга сфера на сътрудничество с представители на местния бизнес е дигитализацията на фирмите, в която много ни помага и нашият професионален опит.

Кои са актуалните проекти, по които работите?

Нашата цел е създаването на локален бизнес център за консултации в услуга на предприемачите в Югозапада, който да бъде своеобразен хъб за всички фирми в региона. В момента сме насочили усилията си към подобряване на компетенциите и уменията на нашите кадри. Планирали сме интензивни обучения в областта на кандидатстване за финансиране по Хоризонт Европа, Европейски иновационен съвет, обява за европейска обществена поръчка TED и ИНТЕРРЕГ програми.

Какви са изискванията за членство в РСК-Благоевград и какво е Вашето пожелание към предприемачите в Благоевград?

Вратите на РСК-Благоевград са широко отворени за всички коректни фирми с визия за развитието на бизнеса в региона, които вярват, че с общи усилия можем значително да подобрим икономическата и регулаторна среда, в която се развиваме. Пожелавам на местните предприемачи повече увереност в общия интерес и кауза.