Светослав Бенчев е възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил-Философ”. Той продължава образованието си в университета „Робърт Шуман” в Страсбург в областта на международно и европейско право. Завършва магистратура „Общностно право” в университета на Люксембург, след което специализира в Съда на Европейския съюз. Работил е в частния сектор във Франция. Има и магистратура „Право на интелектуалната собственост” от Центъра за изследване на интелектуалната и индустриална собственост в Страсбург. Съосновател е на Асоциацията на българските студенти в Елзас. Автор е на статии, свързани с правото на ЕС в областта на данъчната политика и двойното облагане. От февруари 2010 г. е част от екипа на БПГА.
Пазарът на суров петрол през последните две-три години преживя много. Цената варираше от няколко долара за барел през април 2020 г. до 130-135 долара през пролетта на 2022 г. Вариациите следваха икономическата логика, а именно спад на цените при забавяне на икономическата активност и намаляване на търсенето, до скок при военни конфликти, които потенциално могат да засегнат един от основните производители на петрол, съответно и доставките на продукта. Това, което бе различно в случая, бяха размерите на събитията, определящи резките движения в едната или другата посока, а именно – глобалната пандемия и въоръженият конфликт на европейска територия, както и решенията, произтичащи от него. Събития, които не са случвали от почти век, и то – в един съвсем друг свят. Не на последно място, двата фактора се допълват и от трети, съвсем изкуствено създаден компонент, а именно – зле преценените решения, свързани с намаляването на емисиите, заради климатичните промени.
Според мен, тези три фактора основно ще влияят върху пазара на петрол и останалите горива и през следващите няколко тримесечия. Прогнозата ми поне до второто тримесечие на 2023 г. е, че цените имат потенциал да се задържат на високи нива и дори до повишат своите стойности до 120 долара за барел през зимните месеци, освен ако наистина икономиката не се забави рязко и рецесията не обхване и развиващите се пазари. Стойностите на суровия петрол вероятно ще са волатилни, поради несигурността в световен мащаб, но все пак с тенденция за задържане на високи нива.
Кой са основните причини за подобна прогноза?
На първо място, разбира се, е конфликтът в Украйна. Макар пазарът да се адаптира до известна степен към намаляването на потоците руски нефт за Европейския съюз и пренасочването им към азиатските пазари, изненади тук могат да се очакват. Все още не е особено ясно колко руски нефт се използва към момента в съюза. Макар и официално много западни компании да са се отказали да го купуват, то в смесите, които преработват, все още има голямо съдържание на руски сортове. Интересно ще е доколко това ще се промени след въвеждането на санкциите от 6-ия пакет в края на годината, насочен срещу Руската федерация. Ако наистина се стигне да почти пълно отказване, то това ще повиши сериозно цените на ресурса в ЕС за сметка на азиатските пазари, които ще го получават на все по-изгодна цена. В този случай ефектът ще е по-скоро локален – на ниво ЕС, и допълнително ще повиши цените на готовите продукти. Балансът на световно ниво няма да се промени, но ще се получават все по-големи отклонения в разликите между цената на петрола и преработените продукти в Европа. С всички последствия за Съюза, които могат да са тема на цяла дисертация.
Трябва да се следи с особено внимание и заявката за въвеждане на вносни мита или пределни цени за руски сортове. Това решение на страните от Г-7 е взривоопасно и поне засега, особено след кризата с природния газ в Европа, може би няма да се реализира. Още повече след заявките на руски представители, че те просто няма да продават петрол на страни, които въведат подобни мерки. Ако все пак това се случи, цените спокойно могат да видят стойности от 150-180 долара за барел – в оптимистичния вариант.
Кризата в Украйна има и друго измерение. Това са повишаващите се цени на природния газ. Замяната му с горива от нефтен произход ще е процес, които си заслужава да бъде следен. Все пак тук трябва да се има предвид, че количествата, които могат да бъдат заменени, са предимно в индустриалното производство, но това е доста по-трудно при производството на електроенергия, особено в ЕС. В този смисъл, връщането към мазут и използването на втечнен нефтен газ ще е по-скоро ограничен процес, но всичко зависи от това колко тежка ще е кризата с природния газ в Съюза, а също така и дали и, например, Китай не би увеличил сериозно потреблението на тези продукти, ако цената е изгодна в сравнение с газа.
Повишаващата се инфлация, високите цени на енергийните ресурси и мерките, които се предприемат от централните банки, имащи ефект на „охлаждане“ на икономиката, свързани отново с конфликта в Украйна, могат да имат и негативен ефект върху цените на суровия петрол. Спадът на стойностите през първата половина на август се дължат именно на тези страхове у инвеститорите. Все пак поне към момента прогнозите са за растеж на световната икономика с 3,2-3,5% (нека имаме предвид, че светът вече не се върти единствено около Европа), което поне за момента изглежда реалистична прогноза, освен ако не се върнем към най-тежките моменти на пандемията. Това обаче ми се струва малко вероятно. На първо място, тъй като в държави като Китай мерките са изключително строги, но и краткосрочни, което има влияние върху пазара на петрол, но в рамките на няколко дни. Второ, западните правителства едва ли ще могат да си позволят да въведат отново тежки и дългосрочни мерки, тъй като те могат да доведат до сериозни икономически и социални проблеми. А повечето важни за световната икономика държави са и доста по-подготвени, отколкото преди две години. В този смисъл, коронавирусът може да има осезаем, но по-скоро краткотраен ефект през следващите няколко месеца и по-скоро той ще допринася за волатилността на цената, но няма да бъде решаващ фактор за дългосрочното ценообразуване.
И тук се връщаме към фундаменталния принцип на пазара на петрол, а именно – търсенето и предлагането. Както ОПЕК, така и Международната агенция за енергетиката предвиждат увеличение на търсенето през 2023 г. с между 2,6-3 млн. барела дневно, които обаче няма откъде да се появят. Ценовата война между саудитските и американските шистови производители преди няколко години доведе до изкуствено ниски цени, препятстващи инвестирането в проучване на нови находища и добив. Това се допълни и от политиката на западните петролни компании, под натиска на правителства и екологични организации, да преминат към разработването на възобновяеми технологии, струващи скъпо, без особено бъдеще, но политически коректни, за сметка на обичайната им дейност. Сега цената, която плащаме всички, е недостатъчен капацитет за производство, който води до недостиг на продукт и този проблем ще се задълбочава. ОПЕК нямат капацитет за увеличаване на производството, а американските производители са притиснати от все повече екологични регламентации, както и от желанието за сериозни дивиденти за акционерите, които имаха тежки периоди досега. Тези фактори са гаранция за задържане на високи цени на суровия петрол.
