Кадровият проблем в туризма е най-спешният за решаване
Илин Димитров е роден през 1983 г. Завършва средното си образование в гимназия с преподаване на немски език „Гео Милев“ в Добрич. Притежава 3 бакалавърски степени от различни университети и колежи (по управление на хотели и ресторанти, стопанско управление, маркетинг и мениджмънт), магистратура („Стопанско управление“) и докторска степен в направление „Туризъм“. Работи в сектора на туризма от 2000 г., като е преминал през различни длъжности. В периода 2020-2021 е председател на Варненска туристическа камара. От 11 години е преподавател в Колеж по туризъм-Варна и директор на център „Кариери, Маркетинг и Предприемачество“ в ИУ-Варна. От 2008 до 2021 г. се занимава паралелно с предприемаческа дейност. В 47-то Народно събрание е председател на постоянната Комисия по туризъм. Назначен за служебен министър на туризма от 2 август 2022 г.
***
Министър Димитров, още през февруари от водещи английски и германски туроператори се появиха обещаващи данни за ранните записвания за почивка на море в България за лято 2023 г. Какви са данните, с които разполага Министерството на туризма?
Така е. Първите обнадеждаващи резултати се появиха още през март, по време на най-голямото в света туристическо изложение ITB Берлин – там индикациите бяха за ръст на записванията средно с 20% повече от миналата година. Към днешна дата данните ни сочат, че предстоящият летен сезон ще надскочи с поне 5% считаната за върхова в туризма година, предпандемичната 2019-та. Ние изпълнихме голямата задача, която си бяхме поставили – да съживим туризма, и вече не говорим за възстановяване, а за ръст и за рекордни числа. Три примера: лятото на 2023 г. ще е по-успешно от това на знаковата 2019-та; приключилият зимен сезон, въпреки топлата зима и липсата на сняг в цяла Европа, надмина решително с ръст от 23% последния зимен сезон, преди COVID-19 да постави икономиката и пътуванията на пауза – 2019/2020. От друга страна, това лято ще се развее „Син флаг“ над рекорден брой български плажове – 21 и една марина, еко етикет, който по безспорен начин издига престижа на цялата дестинация. Разбира се, нашите амбиции винаги остават по-големи, но явно промяната в нагласите и съзнанието, предприемането на конкретни стъпки изискват повече време. Затова пък, можем да се похвалим, че за първи път в България стъпи другият еко етикет за устойчив туризъм – в сферата на местата за настаняване – „Зелен ключ“. Съвсем наскоро 10 хотела получиха престижното отличие и така те станаха 11. Ще бъда щастлив, ако успеем и в още едно наше начинание като държава и бизнес – в кратки срокове да видим и първите ресторанти със звезди Мишлен.
На какво се дължат тези положителни тенденции? Подходяща реклама, повече туристически изложения, на които родни хотелиери присъстват, или пък подобряване на съотношението качество-цена?
Дължат се преди всичко на работа, но както се досещате, отговорът не е еднозначен. Положителните данни са резултат от природните и културни дадености на страната ни, заедно с усилията на всеки един, пряко или косвено зает в туристическия сектор, на целия екип на Министерството на туризма и на всеки един от нас, защото всички ние сме посланици на дестинация България.
Силните рекламни кампании не просто поддържат видимостта на България на най-важните пазари, а правят страната ни достъпна и предпочитана туристическа дестинация. Те се провеждат своевременно, преди активните сезони – летен и зимен, но и целогодишно, като поддържащи и популяризиращи устойчивите форми на туризъм. За сезон Лято 2023 г. мащабната кампания стартира още миналата година, чрез телевизионни и дигитални канали, редица участия на изложения, на които все повече представители на българския туристически продукт представиха своите услуги на международния пазар. Голям отзвук имаха организираните от МТ презентации по пазари под формата на роудшоу – в Полша, Германия, Израел. Поддържащата реклама продължава и в момента чрез социалните мрежи.
Ние наблегнахме на развитието на вътрешния туризъм, започнахме да разказваме истории, защото това е начинът да привлечем още туристи – чрез емоция и преживяване и чрез качествен продукт, за да открият своята история и да пожелаят да се завърнат след това.
Разполагате ли с данни колко българи са направили ранна резервация за почивка по родното Черноморие? Каква е тенденцията през последните години – кои държави избират българите за лятната си почивка и каква е причината за това?
Българинът е взискателен турист, който обича да пътува и това е прекрасно. Независимо дали ще се насочат към пътешествие до далечна екзотична дестинация, или почивка в съседните държави, българите винаги ще изберат и преживяване в родината. Данните сочат, че независимо от разнопосочните коментари, за последната година, след отпадането на ограниченията, ние съумяхме да запазим интереса на българския турист и дори да увеличим за година дяла на българите, избрали да почиват у нас – от 61% на 70%. Това са сериозни числа, които доказват, че след пандемията ние преоткрихме България като дестинация. С други думи, през летен сезон 2022 г. постигнахме рекордни резултати на вътрешния пазар – над 2,2 млн. пътувания на българи с отсядане в място за настаняване, като от тях 974 хил. бяха до областите с излаз на море – Варна, Бургас и Добрич, по данни на НСИ. Очакваме близки резултати през този летен сезон.
А иначе, българските туристи пътуват не само за морски туризъм, но и с цел практикуване на културен, СПА, планински, еко, селски, фестивален и събитиен, винен, гурме и много други видове туризъм през лятото. По традиция съотношението „качество – цена“ е с водещо значение при избора на дестинация. Желанието да се разгледат конкретни забележителности, които са уникални и не се срещат другаде, също понякога е фактор при избора на дестинация, например, Рилският манастир или Белоградчишките скали в България или пък Айфеловата кула в Париж.
Сред важните фактори, влияещи при избор на дестинация, е и добрият имидж. За да се изгради той, е необходимо добро качество на туристическите услуги, както и ефективен маркетинг и реклама. С нарастващо значение при планиране на пътуването са и възможностите за комбиниране на няколко вида туризъм в една дестинация.
Коя е най-добрата реклама за българското Черноморие?
Тук моят отговор е категоричен – положителната. Положителните послания, положителната нагласа – всичко това изгражда бранд България.
Бих искал да допълня, че позиционирането на България като привлекателна за туризъм и инвестиции дестинация не е функция само от графично лого или проведена рекламна кампания, а е резултат от множество фактори като държавни политики, инфраструктура и пътна мрежа, състояние и достъпност до културни и природни обекти, устойчиви политики, качество на туристическите продукти и услуги и др. „Ключовите думи за маркетинга са: качество, обслужване и стойност“, думи на проф. Филип Котлър.
От какво най-често се оплакват туристите, които избират за своята почивка България?
Туристите, които избират за своята почивка България, са по-скоро удовлетворени от своя избор. Природното и културното многообразие на България се цени високо от туристите.
Разбира се, има и оплаквания, най-често свързани с дейността на туроператори или от места за настаняване. Политиката на Министерството на туризма винаги е да решава проблеми, още преди да са възникнали, черпейки и чуждестранен опит, а както показват и цифрите, с ръст от 23% на посещения за зимен сезон 2022/2023 г. над най-силния сезон за България 2019/2020 г. туристите, избрали нашата страна, са доволни.
От ден първи на служебния кабинет ние се стремим да сме коректен партньор, да работим за утвърждаването на имиджа на дестинация България и да изсветляваме бизнеса. В проверките си по българските плажове сме безкомпромисни и мога да кажа, че миналото лято имахме едни по-чисти и подредени плажове. Нека да няма съмнения, че и това лято ще е така. От февруари текат съвместни проверки на няколко институции по ГКПП-та за пресичане на т.нар. „нелегални екскурзии“ и нелоялните практики в организираните пътувания.
В МТ постъпват сигнали и жалби от потребители главно за некоректно предоставени туристически услуги, които понякога се рекламират по един начин, а след това услугата не съответства на очакванията. Жалбите и сигналите се изпращат за проверка в КЗП, тъй като това е специализираният държавен орган, който прилага законодателството за защита на потребителите в България.
Същевременно, МТ е орган по категоризация на туристически обекти. От посещенията на проверяващите експертни работни групи на място в обектите е видно, че тези места за настаняване и заведения за храненe и развлечения отговарят на изискванията за обзавеждане, оборудване и обслужване.
Общият извод е, че качеството на българския туристически продукт с всяка изминала година става все по-добро. Това, надявам се, биха могли да потвърдят и потребителите. Но ние съдим по факта, че в сравнение с минали години жалбите и сигналите, постъпващи в МТ, са по-малко на брой.
Смятате ли, че клиентът винаги е прав?
Маршал Фийлд за първи път въвежда концепцията, когато основава първия универсален магазин в Чикаго през 1893 г., в Лондон Гордън Селфридж следва примера му. Почти 100 години по-късно Сезар Риц въвежда мотото в хотелиерската индустрия, когато основава The Ritz Carlton Hotels. Неговата мантра е Le client n'a jamais tort, което означава, че клиентът никога не греши. Винаги ще има безкрайни дебати дали „клиентът винаги е прав“. Но това е въпрос на баланс между отделянето на време за разбиране на проблемите на клиентите и предоставянето на решения за успешен финал. Това, което е вярно за първите пионери в търговията на дребно, е вярно и сега: за да задържиш един клиент, добре е да решиш проблемите му, дори и той не винаги да е прав. „Клиентът винаги е прав“ е добър постулат, стига да не става дума за неоснователни претенции или злоумисъл. Все пак, това, към което се стремим, е туристът да получава качествена услуга и винаги да остава удовлетворен.
А ако трябва да сме практични, за да няма недоволни потребители, е хубаво преди да направят своята резервация, да проверяват в Националния туристически регистър дали избраното от тях място за настаняване е категоризирано и вписано в регистъра. Добре е да проверят категорията на съответния хотел, тъй като тя определя нивото на туристическата услуга.
Кои са проблемите пред хотелиерите и туроператорите и как Министерството на туризма съдейства за разрешаването им?
Хотелиерите бяха изправени пред много предизвикателства, с които се справиха успешно. Войната в Украйна и пандемията. И сега пред тях стоят редица проблеми – като растящи цени, инфлация, ръст на електроенергия, храни, консумативи и др.
Но основният проблем в хотелиерския и ресторантьорския бизнес у нас е липсата на персонал, недостигът е от близо 30 хил. работещи. Двете години затваряне на предприятията от бранша и ограниченията на пътуванията доведоха до сериозен отлив на кадри, който все още не може да бъде преодолян. Част от мерките, които считаме, че биха допринесли за по-бързото възстановяване на сектора и повишаване на конкурентоспособността му, е запазване на ставката от 9% за ДДС в туризма. Смятаме, че това е от жизнено значение за бранша.
Кадровият проблем в туризма е най-спешният за решаване и той е един от основните приоритети на МТ. Има два варианта за обезпечаване на кадри. Единият е да бъдат взети от чужбина. Другият – да задържим българските кадри тук. За целта е необходимо освен държавните институции, всички страни в туризма да работят съвместно, включително работодателите, средните и висшите училища, за да не се къса връзката между образование и бизнес. Това е и причината да организираме кампания за сътрудничество на МТ със специализираните училища по туризъм. Стартирахме инициативата да организираме общо 28 регионални състезания за младите бъдещи професионалисти в туризма. Идеята е да започнем да работим целенасочено на ниво средно образование, за да останат бъдещите специалисти в туристическия сектор у нас мотивирани и готови да градят кариера в България.
С овладяването на кризата с пандемията от COVID-19 туроператорите рестартираха дейността си.
В момента работим активно с организациите, представляващи сегмента на туроператорите и туристическите агенти в сектора, за да може в разумен срок да се осигури на национално ниво необходимата защита за потребителите, произтичаща от изискванията на Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. Този фонд е също стъпка в посока изсветляване на сектора, както и начин да бъдат създадени справедливи условия за бизнеса в полза на всички заинтересовани страни.
Пред нас бяха споделени и притеснения на бизнеса, свързани с разрастването на сивия сектор в туризма. Като един от основните проблеми са превозвачите, които нямат регистрация като туроператори или туристически агенти, но упражняват дейност по извършване на еднодневни, двудневни пътувания до близки дестинации.
Ето защо, по инициатива на МТ, от началото на тази година бяха проведени срещи с представители на КЗП, МВР и ИА „Автомобилна администрация“, на които бяха обсъдени възможностите за сътрудничество в превенцията на нелоялни търговски практики в сферата на туризма. Действията и резултатите не закъсняха – съвместно с контролните органи започнахме проверки по границите за регламентирано извършване на туроператорска дейност, туристическа агентска дейност, както и за законово упражняване на професията „екскурзовод“. До момента са извършени проверки на ГКПП "Кулата", „Русе-Гюргево“, „Капитан Андреево“ и „Лесово“. Проверени са над 100 автобуса, които са пътували в посока Гърция, Румъния и Турция.
Прави впечатление, че засилването на проверките има положителен превантивен ефект и засиленият контрол е изключително добре приет от сектора. Съвместната дейност на институциите ще продължи – в различни часови диапазони, на всички ГКПП на страната.
Накратко, Вашето мнение за развитието на:
- Конгресния туризъм: Едно огромно поле от възможности, което може да съчетае силните страни на дестинацията ни. Имаме елитни хотели и конгресни центрове, атрактивни цени и приятна атмосфера. Четирите международни летища осигуряват лесен достъп от всяка точка на света.
- Балнео, СПА и Уелнес туризмът: Бързо набира скорост, но все още разполага със значителен, неусвоен потенциал за развитие. Това е бъдещето на устойчивия целогодишен туризъм в България – европейската страна, която може да се похвали с най-качествените лечебни води, на второ място по брой източници и с най-горещия гейзер в Европа. Трябва да развиваме здравен туризъм, комбинирани иновативни продукти като „Бизнес и СПА“, но най-вече да рекламираме този луксозен сегмент, с който разполагаме.
- Културен туризъм: В Европа България е на трето място по културни артефакти, редом до страни като Италия и Гърция, Пловдив е най-старият жив град, имаме съхранени уникални традиции, като мистичното нестинарство, което изумява гостите ни. Културно-историческият туризъм е още една възможност да изпъкнем с богатството, което се крие по земите ни от дълбока древност – успешна формула за развиване на градски и целогодишен устойчив туризъм и наша национална гордост, да не забравяме. Тук трябва да се работи още много, обаче…
- Еко туризъм: България е кътче в сърцето на Стария континент със съхранена дива природа и това е голямо предимство, изненада за мнозина, магнит за пътешественици, любители на бавния туризъм, дигитални номади и всякакви модерни млади хора, които търсят връзка и единение с природата, без да загърбват напълно цивилизацията. Не на последно място, добра възможност за развитие на местните общности и икономиката на по-изолираните райони.
- Селски туризъм: Също, чудесни дадености сред богата природа и местни традиции, както и възможност за подпомагане на местните общности.
- Винен и гурме туризъм: Една силна наша страна, предпоставка за развитие на целогодишен туризъм. България има прекрасна кухня и богати кулинарни традиции, 12 винени маршрута и този сегмент в туризма придобива все по-голяма популярност и притегателна сила, особено заради възможността да бъде съчетан с други разнообразни форми на туризъм. А филми като един нашумял български сериал му донесоха още популярност и изкушиха мнозина да тръгнат по следите на тези маршрути…
- Фестивален и събитиен туризъм: В редица български градове има утвърдени вече фестивали, които привличат ежегодно хиляди хора от страната и чужбина. Независимо дали говорим за музика – рок, джаз, опера по върховете на Белоградчишките скали, за лавандула или роза дамасцена, за фолклорни традиции, България се утвърди като място за стойностни фестивали, които привличат многобройна и разнообразна публика.
Ако министърът на туризма е турист в България:
- За лятната си почивка ще изберете почивка на: …Северното Черноморие, най-вероятно в голф комплекс.
- Ще пътувате с: … кола, защото искам да посетя няколко места – Двореца в Балчик, Мадарския конник, устието на Ропотамо и Камчия и задължително Сребърна и Перперикон.
- Със сигурност ще вземете в багажа си: …фотоапарат, който прави и добро видео.
- Ще предпочетете: …малки бутикови хотели.
- Най-хубавата гледка ще е: … семейството ми на фона на красивата българска природа.
