Д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект
Д-р Драгомир Цанев е изпълнителен директор на ЕнЕфект и официален представител на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия. Координатор е на редица международни научно-изследователски проекти, между които и проектът BeSMART, осъществяван в партньорство с Българската стопанска камара. Цел на проекта BeSMART е създаване на постоянен дискусионен форум за съвместно разработване на политики и структурирането на новаторски финансови схеми, стимулиращи инвестициите в енергийна ефективност.
***
Г-н Цанев, в рамките на проект BeSMART организирахте серия от кръгли маси за устойчиво финансиране на програми за енергийна ефективност и възобновяеми източници. Какво е цялостното Ви впечатление по темата, след като често в дискусиите с професионалния сектор и институциите я засягате?
През последните години действително организирахме над 10 кръгли маси на тема „Инвестиции в енергийна ефективност“, като общо впечатление прави, че професионалната общност е с нагласата наличният публичен ресурс да се използва за стимулиране на частни инвестиции в сферата и да не задушава потенциалните бизнес възможности с интензивни грантови схеми, както се случи в някои сектори, като например обновяването на многофамилните жилищни сгради. Затова трябва да се използват възможностите на финансиращите институции да осигуряват оптимални условия за достъп до финансиране, трябва да се намалят административните тежести пред бизнеса и, естествено, да се работи в посока повишаване на квалификацията на кадрите.
Имате ли данни какъв е броят на сградите в България, които се нуждаят от обновяване с цел по-добра енергийна ефективност?
Да, разбира се. В България има над 66 000 многофамилни жилищни сгради, от които около 90% би следвало да имат нужда от дълбоко енергийно обновяване. За тях публичният ресурс просто няма как да е достатъчен и именно затова трябва да се работи за привличане на инвестиции от собствениците. Към тях трябва да прибавим и близо 1 300 000 еднофамилни сгради, в които няма абсолютно никаква проследимост на приложените мерки, но в които живее близо половината от българското население. За тях би следвало да има паралелни финансови механизми, които да стимулират инвестициите за подобряване на самите сгради и на техните енергийни характеристики.
Какъв е пътят да се случи това обновяване?
Пътят е постоянна и целенасочена политика на държавните институции и избягване на кампанийността, която виждаме в последните десет години. Няма как с грантово финансиране, осигуряващо 100% подкрепа за мерките за обновяване, което идва през няколко години, да се изгради капацитет от страна на бизнеса и да се доставят необходимите бизнес услуги. Именно това е огромната пречка, виждаме го и в този момент, в който при наличието на над 2 млрд. лева, които трябваше да бъдат „усвоени“ за по-малко от 9 месеца, бизнесът се изправи в абсолютна невъзможност да посрещне пазарното търсене, съответно – качеството на предлаганите услуги падна значително.
Кои са най-големите предизвикателства пред качественото енергийно обновяване на сградния фонд?
Най-голямото предизвикателство в този сектор е именно липсата на пазар и развити енергийни услуги, които бяха задушени от недалновидните национални политики. За да има напредък, е добре да има постоянна подкрепа от страна на държавата, но не и овладяване на пазара. Трябва да се даде възможност за развитие на конкурентни пазарни услуги в целия инвестиционен процес, така че да се подобри качеството от момента на енергийното обследване, което е основополагащата фаза при обновяването, през проекта, до завършването и качествения контрол върху приложените мерки, и естествено, проследяването на резултатите.
На прага на новия отоплителен сезон, как да постигнем енергийна ефективност в офиса и дома?
В нашите домове и особено в тези, в които не са прилагани мерки за енергийна ефективност, разходът на енергия около 70% е за отопление и охлаждане, така че основната мярка е да ограничим нуждата от тях. Това, естествено, може да стане най-добре с мерки за енергийна ефективност – подмяна на дограми, поставяне на външна топлоизолация, изолиране на покриви, изолиране на подове в определени ситуации. Ако в момента не можем да си позволим подобен тип мерки, преди всичко трябва да направим така, че да забравим за отоплителните уреди, използващи директно електричество като радиатори, печки с реотани, духалки и др. подобни. Да се опитаме да инвестираме в съвременни термопомпени инсталации и климатици с висок сезонен коефициент на преобразуване на електрическата енергия и, заедно с това, да не забравяме, че ако допуснем прекалено охлаждане на помещенията, когато се върнем у дома, се налага да усилим уредите на най-голяма мощност, което е всъщност най-голямата причина за преразход на енергия. Съветът е да се направи всичко възможно що се отнася за обновяването, да се модернизират отоплителните инсталации и уреди и, разбира се, да се поддържат в изправност, както и да се поддържат сравнително постоянни температури, без значителни температурни разлики в различните часове на денонощието.
