Въвеждането на еврото е сред най-значимите събития в съвременната история на България. То е не само фундаментален икономически и социален процес, но и сложен комуникационен казус. В центъра му е валутата, която се явява както средство за разплащане, така и изразителен символ на идентичност, сигурност, стабилност и просперитет. В този контекст, ролята на етичната му комуникация е от решаващо значение за изграждането на обществено доверие.
Какво обаче означава етична комуникация?
В България PR специалистите работят с т.нар. Софийска харта за етични комуникации. Тя представлява своеобразен етичен кодекс, който дава общи насоки и препоръки за етично поведение. Хартата е обединена около три типа професионални ценности: към обществото и бизнеса, към комуникационната общност и към отделния индивид. От тях произтичат редица професионални ангажименти. Тук ще се спрем на един от тях – управление на промяната.
Базово правило на този процес е промяната да се ръководи с грижа за хората. Това означава, че прогнози, становища, мнения и препоръки трябва да се базират на достоверни факти и релевантни аргументи. В комуникацията за въвеждането на еврото ставаме свидетели на точно обратното – манипулации, особено такива, които всяват страх и несигурност в обществото. Пример за подобен тип манипулация е тази за „обедняването“ след въвеждането на еврото. Този тип апокалиптичните прогнози са не просто неетични – те са опасни. Защото дълбаят пропаст в обществото. Особено в страна, където споменът за банковите фалити през 90-те години на миналия век е все още жив. И макар подобни „новини“ да изглеждат добра възможност за политическите опортюнисти, те са залог за бъдещи огромни проблеми с общественото доверие.
Друго правило на управлението на промяната според Етичния кодекс на българските PR специалисти е подкрепата за организациите, които са въвлечени в нея. Може би най-важният аспект тук е вътрешната комуникация. Защото нейната липса води до кризи. За компаниите това означава да осъществяват ясна вътрешна комуникация със служителите си, преди дадена тема от техен интерес да достигне до медиите. Защото е неетично и опасно те да се информират само от външни източници и да станат неволна жертва на фалшива или откровено глупава и невярна информация.
Трето правило на етичното управление на промяната е свързано с баланса. Както казахме, еврото не е просто валута. И неговата комуникация няма как да бъде организирана само около рационалните, логически аргументи. Т.е. задача на PR специалистите е, не само да „преведат“ фактите на езика на съответната аудитория. Техен морален ангажимент е да не използват емоциите, за да манипулират обществения афект в една или друг посока на ниво послания, дейности и др. Страховете на обществото трябва да се адресират, без да бъдат подхранвани. За съжаление, реалността в последните месеци изобилства с примери в точно обратната посока.
Следващ момент от етичната комуникация е поддържането на информираност. Нека обаче подчертаем, че тук не става въпрос за фактологичен аранжимент. Към момента кратък преглед на комуникацията на процеса по въвеждане на еврото показва, че балансът, който дава обективен поглед върху ситуацията, или липсва, или е незабележим. Тази дихотомия, класическа логическа грешка, в крайна сметка, ще има само един резултат – разделение. И превръща еврото в комуникационен „гръмоотвод“ за нерешени проблеми от най-различно естество.
През следващите месеци комуникацията на различните аспекти на въвеждането на еврото ще се увеличи. Най-вероятно ще се увеличат и различните примери за неетични практики. И докато теоретизираме плюсовете и минусите на различните стратегии, PR специалистите не бива да забравяме едно: общественото доверие остава водещ фактор при приемането на еврото. А то зависи изцяло от комуникацията.
