Представители на бизнес и потребителски организации представиха на пресконференция на 17 март 2026 г. проблеми в системите за разширена отговорност на производителите (РОП) и въвеждането на депозитната система за опаковки от напитки. Повод за пресконференцията бе проведената на 10 март 2026 г. работна дискусия „Прозрачност в разширената отговорност на производителите (РОП)“, която ясно очерта редица сериозни предизвикателства пред бизнеса, произтичащи от липсата на прозрачност, предвидимост и ефективен диалог при формирането на държавната политика за устойчиво екологично управление и РОП в редица браншове.
В пресконференция участваха: председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев, председателят на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) Меглена Русинова, председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) Никола Газдов, генералният секретар на Асоциацията на производителите на домакински електроуреди в България (APPLiA България) Габриела Чифличка, изпълнителният директор на Съюза на пивоварите в България (СПБ) Ивана Радомирова и председателят на „Активни потребители“ Богомил Николов.
Те изразиха съвместната позиция на общо 15 организации, които на 12 март т.г. излязоха с отворено писмо до министър-председателя, ресорните министри и медиите. Освен от изброените дотук организации, писмото е подписано още от: Асоциацията на вносителите на автомобили, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Асоциацията на рециклиращата индустрия, Браншова асоциация Полимери, Българска асоциация Кръгов текстил, Българската асоциация на електротехниката и електрониката, Българската асоциация на металургичната индустрия, Сдружението за модерна търговия и Съюза на международните превозвачи.
Според представителите на бизнеса, системата на РОП се управлява непрозрачно и неефективно, липсва яснота относно начина, по който се формират и разходват събраните лицензионни възнаграждения, а съществуващите порочни практики в системата водят до необосновано покачване на продуктовите такси, което рефлектира върху крайната стойност на стоките, респективно – покачва цените, плащани от потребителите.
По време на пресконференцията бяха представени данни за размера на продуктовите такси в други европейски държави, от които става ясно, че таксите в България са от 3 до 9 пъти по-високи от средните в Европейския съюз.
Според председателя на БСК Добри Митрев, подобна среда не само вреди на бизнеса – тя подкопава доверието в политиките за кръгова икономика и екологичен преход. Той подчерта, че напоследък се наблюдава значително увеличение на продуктовите такси в редица направления: при електрическо и електронно оборудване, моторни превозни средства, батерии и акумулатори, соларни панели и други продукти. Тези увеличения неизбежно се пренасят в цената на стоките и услугите и, в крайна сметка, се плащат от българските потребители. Още по-тревожно е, че редица пазарни участници сигнализират за практики, които създават съмнения за ограничена конкуренция, непрозрачни процедури и дори предпоставки за корупционен натиск.
Бизнес и потребителските организации настояват за:
- Временен мораториум върху увеличението на продуктовите такси, докато се направи обективен анализ на разходите и ефективността на системата;
- Повишаване на конкуренцията чрез издаване на разрешения за нови организации по оползотворяване;
- Ясна методика за определянето на таксите и пълна прозрачност при формирането и разходването на средствата в системите за разширена отговорност на производителите;
- Прозрачност в работата на комисиите, които издават разрешения и лицензи, с участието на бизнеса и ресорните министерства.
***
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОДУКТОВАТА ТАКСА?
Чрез продуктовата такса се прилага принципът „Замърсителят плаща“ и се събира от пускащите на пазара (производители и вносители). Целта е да се покрият разходите за екологосъобразното управление на отпадъците от съответните продукти (електроуреди, машини и оборудване, компютри, осветителна техника, медицински изделия, фотоволтаични панели, детски играчки, уреди за спорт, автомобили и др).
НА КОГО СЕ ПЛАЩАТ ПРОДУКТОВИ ТАКСИ?
Производителят или вносителят на съответния продукт внася продуктовата такса на една от лицензираните организации за оползотворяване на отпадъци или на държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕРЪТ НА ПРОДУКТОВАТА ТАКСА?
От лятото на 2025 г. досега продуктовите такси бяха увеличени със 700 до 1000 процента, без реална обосновка кое налага подобен ценови скок. Това, естествено се отрази на цените на стоките, тъй като продуктовата такса е част от тяхната себестойност.
Размерът на продуктовата такса зависи от вида и теглото на продукта, като обикновено варира от няколко стотинки до няколко лева на килограм. Съответно – колкото е по-голям (по-тежък) един продукт, толкова по-висока е продуктовата такса, начислена в неговата цена.
