Димитрина Горанова, заместник-председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА)
Експертите дават различни оценки за дела на туризма в българската икономика. Как бихте оценили реалното му значение за платежния баланс, регионалното развитие и заетостта?
Според последни данни на Министерството на туризма секторът генерира над 8,5% от БВП. Туристическата индустрия има и силен мултиплициращ ефект върху редица други отрасли – като хранително-вкусовата промишленост, търговията и услугите. По оценки на експерти този ефект може да доведе до четирикратно увеличение на приходите за местната икономика.
Затова смятаме, че реалният принос на туризма към БВП е значително по-голям. За някои региони в страната той е и основен поминък на местното население. В този смисъл туризмът има съществена роля и за демографското развитие – той помага за ограничаване на обезлюдяването и миграцията към големите градове.
По данни на НСИ през 2025 г. в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“, който е най-големият работодател в туризма, са заети 102 646 души – около 4,5% от работещите в България. Ако към тях добавим заетите в туристически агенции, транспортни компании, музеи, атракции и други съпътстващи дейности, броят им със сигурност ще се удвои.
Още от студентската скамейка бъдещите експерти научават, че туризмът е „износ на място“. Защо тогава България все още няма ясно очертана и финансирана експортна стратегия за него?
Развитието на туризма трябва да бъде национален приоритет, подкрепен с ясна и дългосрочна стратегия. За съжаление, това често остава на ниво декларации. На практика – с изключение на Министерството на туризма – изпълнителната власт не полага достатъчно усилия за развитието на сектора.
Показателен е бюджетът на Министерството на туризма за 2025 г. – едва 28,8 млн. лева – сума, която покриват всички разходи на институцията. Увеличението спрямо предходната година е само 1,7%, докато бюджетите на други министерства бяха увеличени няколко десетки пъти. За настоящата година се очаква средствата да останат приблизително в същите граници.
Освен централната власт, важна роля има и местната. Все повече големи общини започват да работят активно в тази посока. Добър пример е Столична община, която през 2025 г. предприе стъпки за по-ефективно използване на приходите от туризъм. Със съгласието на бизнеса туристическият данък беше увеличен, като средствата ще се използват целево за подобряване на туристическата инфраструктура на града.
Освен финансовата страна на проблема, за осъществяването на една успешна стратегия е много важна и колаборацията между институциите. На национално ниво е ключово сътрудничеството между министерствата на туризма и на културата, защото развитието на културния туристически сегмент е изключително важно за постигането на устойчив целогодишен туризъм, по-равномерно разпределение на туристическите потоци между сезоните и дестинациите и избягване на негативни ефекти като свръхтуризъм.
Естествено, координацията между централната и местната власт също е от съществено значение. Може би трябва да се помисли как държавата да подкрепя и консултира по-малки общини, които нямат знанията и капацитета, но имат туристическите ресурси, които са основна предпоставка за развитие на туризъм.
Съществена е и ролята на публично-частните партньорства. Бизнесът и администрацията трябва да работят заедно с ясни цели. АБТТА активно участва в подобни инициативи – например, чрез ежегодния форум „Среща на бизнеса с местната власт“ и чрез съдействие за намиране на финансиране за дигитализацията на продажбата на билети за Боянската църква.
Без да противопоставяме масовия туризъм на специализирания, какъв трябва да бъде балансът между сезонния модел и целогодишния продукт с по-висока стойност?
С оглед на географското положение на страната и климатичните промени, ако искаме устойчив и развиващ се туристически сектор, не можем да разчитаме само на морския и ски туризма.
Летата стават по-кратки – през последните години хотелите по Черноморието регистрират пълна заетост основно през юли и август. Зимите пък са по-топли и със значително по-малка снежна покривка, въпреки наличието на съоръжения за изкуствен сняг.
Това неизбежно се отразява и върху цените. За да бъдат сезонните бизнеси рентабилни, те трябва да компенсират краткия активен сезон с по-високи цени, така че приходите от два-три месеца да покриват разходите през цялата година.
Доколко използваме потенциала на немасовите сегменти – културен, СПА и уелнес, винен, приключенски туризъм?
Краткият отговор е – в недостатъчна степен, въпреки че потенциалът е огромен.
България разполага с богат ресурс за разнообразяване на туристическия продукт. Затова беше много позитивен сигнал, че Министерството на туризма обяви културния туризъм за един от основните приоритети в маркетинговата стратегия за 2026 г.
Съвременните тенденции показват, че изборът на дестинация все по-често се определя не толкова от луксозния хотел или самата локация, колкото от преживяванията, които мястото предлага. В този контекст, комбинирането на различни туристически продукти – култура, гастрономия, СПА, винен туризъм – може да се превърне в сериозно конкурентно предимство за България.
За съжаление, страната ни все още е сравнително малко позната като СПА дестинация, въпреки отличните природни дадености за развитие на този сегмент.
При отлива на традиционно силни пазари като германския и липсата на руския през последните години – накъде трябва да насочим усилията си?
Този въпрос е пряко свързан както с националния бюджет за реклама на туризма, така и с транспортната свързаност на страната. За да бъде рекламата ефективна, маркетинговите дейности трябва да са насочени към ключовите пазари – а това продължават да бъдат европейските държави. Към тях бих добавила и Турция, където интересът към България като ски дестинация нараства.
От гледна точка на транспортната свързаност, ситуацията остава предизвикателна. Почти четири години след пандемията авиацията все още не е възстановила напълно веригите си на доставки. Има сериозни забавяния при производството на нови самолети, което затруднява авиокомпаниите при планирането на нови маршрути. В същото време цените на самолетните билети продължават да растат. По наши данни през 2025 г. те са се увеличили с над 30% спрямо предходната година. С навлизането на биогоривата и предвид геополитическата обстановка тази тенденция вероятно ще се запази. Затова смятам, че фокусът върху европейските пазари трябва да остане водещ.
Ако днес трябва да „препозиционираме“ България на световната туристическа карта, кои акценти бихме запазили?
През последните години България вече не се възприема като евтина дестинация, а по-скоро като „value for money“ – място, което предлага добро съотношение между цена и качество. В тази посока има постигнат напредък и трябва да продължим да работим.
Необходимо е обаче да поставим по-силен акцент върху качеството на услугите, защото именно там изоставаме спрямо някои конкурентни държави. Това е нещо, което и самите ние като потребители на туристически услуги ясно усещаме.
Освен традиционните акценти върху морския и зимния туризъм, трябва по-активно да представяме разнообразието от продукти, които страната предлага – особено културния и СПА туризма.
Каква е ролята на туроператорите в прехода към модел с по-висока добавена стойност?
Тя е определяща. В крайна сметка именно туроператорите превръщат идеите и концепциите в реални туристически продукти и пакети.
Вероятно и в бъдеще ще съществуват различни модели – туроператори, които работят основно с масовия турист, както и такива, които се специализират в персонализирани пътувания и преживявания.
България е дестинация, която може да предложи и двете – и те не се изключват взаимно.
