По темата разговаряме с Елена Лалова, председател на УС на Националната организация на митническите агенти (НОМА)
Как бихте описали мястото на България в глобалните търговски вериги днес – транзитен коридор, регионален хъб или пазар с неизползван потенциал?
България има всички предпоставки да бъде повече от транзитен коридор. Географското ни положение – на външната граница на Европейския съюз и на пресечната точка между Европа, Азия и Близкия изток – естествено ни поставя в ролята на входна точка към европейския пазар. Тази позиция е причина през българската територия да преминават и няколко от основните коридори на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).
На практика обаче страната все още използва този потенциал частично. Причината не е в липсата на интерес от страна на бизнеса, нито в липсата на логистични възможности. По-скоро става дума за административна среда, която не винаги успява да бъде достатъчно бърза, предвидима и технологично модерна. Въпреки стратегическото си географско положение, България продължава да се сблъсква и с редица инфраструктурни ограничения, които възпрепятстват пълноценното използване на транзитния потенциал на страната. Част от основните международни транспортни направления са прекъснати или функционират с ограничен капацитет поради незавършени инфраструктурни проекти.
Ако митническите и регулаторните процедури се превърнат в конкурентно предимство и ако изградим необходимата транспортна инфраструктура, то България би могла реално да се позиционира като логистичен вход към ЕС за значителна част от търговията между Европа и Азия.
Кои са стратегическите предимства на България в международната търговия?
Най-силните ни предимства са няколко:
Първо – членството в Европейския съюз, Еврозоната и Шенген, което дава на страната достъп до един от най-големите вътрешни пазари в света и до единна митническа система.
Второ – географското положение. България е естествена връзка между Черноморския регион, Балканите, Близкия изток и Централна Европа.
Трето – логистичният потенциал (пристанища, сухопътни транспортни и енергийни коридори, както и възможности за развитие на интермодален транспорт).
Четвърто – опитът на българския бизнес. Все повече компании работят активно на международните пазари и натрупват експертиза в сложната среда на глобалната търговия.
Предизвикателството е тези предимства да бъдат подкрепени от ефективни институции, модерна регулаторна рамка и инвестиции в транспортна инфраструктура.
До каква степен митническите процедури у нас са конкурентно предимство или пречка за бизнеса?
Митническата система в България функционира в рамките на европейското законодателство, което осигурява висока степен на хармонизация. Предизвикателствата обикновено възникват на равнище практическо прилагане – административни процедури, различия в практиката между отделни митнически учреждения или непълна дигитализация на процесите.
В практиката бизнесът често се сблъсква със своеобразно „скрито забавяне“ – допълнителни проверки, необходимост от паралелна комуникация с различни институции или технически ограничения на информационните системи.
В глобалната търговия обаче времето е ключов ресурс. Дори малки административни забавяния могат да пренасочат логистични потоци към други държави. Затова модерните митници все по-често се разглеждат като част от икономическата конкурентоспособност на една държава, а не само като контролна администрация.
Изостава ли България в развитието на „умни“ митници и автоматизация?
В Европейския съюз се развива бързо концепцията за „умни митници“ (например, концепцията Оne stop shop), основана на автоматизация, анализ на данни и електронен обмен на информация между институциите. България участва в този процес, но внедряването на някои решения се случва с доста по-бавни темпове в сравнение с водещи държави в ЕС.
Един практически проблем е ограничената трансгранична съвместимост на някои национални дигитални решения. Например, чуждестранни компании понякога срещат затруднения при използването на национални електронни услуги или електронни подписи, което създава допълнителни бариери пред търговията. Понякога се дублират транзитни операции в рамките на едно и също митническо гранично учреждение, вместо стоките да бъдат директно вписани в отчетността на декларатора.
За бизнеса ключовият въпрос не е просто дигитализацията, а реалната оперативна съвместимост на системите в рамките на ЕС. Надеждите на всички са насочени към митническата реформа в ЕС, която предвижда изграждането на единен митнически орган в ЕС (EU Customs Authority) и единна информационна система за обработка на вноса, износа и транзита на стоки (EU Data Hub).
Как глобалните сътресения – войни, санкции и прекъсвания на веригите за доставки – промениха ролята на България?
Последните години показаха колко уязвими могат да бъдат глобалните вериги за доставки. В резултат на това много компании започнаха да търсят по-близки и по-стабилни логистични и производствени локации. Това открива нови възможности за България. Страната може да се възползва от тенденции като регионализация на производството и т.нар. nearshoring, при които компании преместват дейности по-близо до европейските пазари. За да се случи това обаче, е необходима предвидима регулаторна среда и бързи административни процедури.
Къде виждате най-голям потенциал за партньорство между държавата и бизнеса?
Една от най-важните области е дигитализацията на митническите и граничните процеси. Бизнесът разполага с практически опит и технологични решения, които могат да помогнат на институциите да модернизират системите си. Ако този потенциал бъде използван чрез реален диалог между администрацията и браншовите организации, резултатът може да бъде значително по-ефективна и прозрачна система. Такова партньорство е важно и при идентифицирането на проблеми в законодателството, където обратната връзка от реалната търговска практика е изключително ценна.
Какво най-често спира чуждестранните партньори да работят с български компании?
В повечето случаи това не е свързано с качеството на българския бизнес. По-скоро става дума за несигурност в административната среда – различни процедури, непредвидими срокове или сложни регулаторни изисквания. Международните компании търсят преди всичко предвидимост и стабилност. Когато правилата са ясни и се прилагат еднакво, интересът към партньорство с български компании е значително по-голям.
Ако можехте да промените нещо в митническата и търговската среда в България, какво би било то?
Най-важната промяна би била пълната и реална дигитализация на митническите и търговските процеси, съчетана с прозрачни и предвидими процедури. Това означава интегрирана система, в която институциите обменят информация автоматично и бизнесът не трябва многократно да подава едни и същи данни. Подобна трансформация би ускорила търговията, би намалила административните разходи за компаниите и би повишила международната конкурентоспособност на България.
Накрая внимание заслужава и въпросът относно бъдещето на професията на митническия представител, тъй като то се очертава като все по-динамично и високотехнологично, в контекста на дигитализацията, автоматизацията и засилените изисквания за сигурност в международната търговия. Новото поколение има реални възможности за успешна професионална реализация в тази област, тъй като браншът изпитва нарастваща нужда от добре подготвени специалисти с интердисциплинарни знания – от митническо законодателство и логистика до информационни системи и анализ на данни. Съществуват отлични перспективи за изграждане на експерти от най-високо ниво чрез последователен образователен път – започвайки още в специализираните професионални гимназии, преминавайки през професионални обучения и сертификационни програми, и достигайки до университетско образование, което дава стратегическа и управленска перспектива. Тази цялостна екосистема създава стабилна основа за кариерно развитие и утвърждаване на висок стандарт на компетентност в митническото представителство. В този процес НОМА има активна роля чрез инициативи и партньорства, насочени към подготовката и развитието на бъдещите специалисти в сектора.
Целия брой на списанието вижте ТУК.
