ГЛОБАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ
Глобалната търговия е изправена пред сериозни предизвикателства. През януари 2026 г. Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) излезе с доклад, според който световната търговия се намира на критичен кръстопът. Геополитическите съображения, икономическите предизвикателства, пренареждащите се вериги на доставки и изискванията за устойчивост предефинират начина, по който държавите търгуват. Тези предизвикателства се отразяват особено дълбоко на развиващите се страни. Правителствата и бизнесът са изправени пред необходимостта да се ориентират бързо в тази сложна обстановка и да осигурят своите вериги на доставки и търговски потоци, без да компрометират своя устойчив растеж.
В следващите 2-3 години се очертават следните тенденции пред търговията, които ако се управляват правилно и с адекватно стратегическо предвиждане, биха могли да помогнат на компаниите да се пренастроят и дори да извлекат ползи от динамиката на световното търсене и предлагане на стоки и услуги.
Забавяне на икономическия растеж, което от своя страна води до по-слабо търсене, по-малко инвестиции, колебания на цените и по-ограничен достъп до финансиране.
Непредвидимост, породена от използването на тарифите като геополитически инструмент – това води до повишени разходи за внос, като по-малките и недиверсифицирани икономики ще понесат шока от ограничения си капацитет за преориентиране на износа.
Реконфигуриране на глобалните вериги на стойност в резултат от непредвидимостта – фирмите търсят нови локации и пътища, което е прекрасна възможност за държавите с добра инфраструктура, образовано население и стабилни дългосрочни политики да привличат инвестиции.
„Сервисификация“ на търговията – износът на услуги в глобален мащаб расте много по-бързо отколкото износа на стоки. Растежът на световната търговия се дължи на търговията с услуги и тази тенденция ще продължава да се ускорява и развива благодарение на безпрецедентната технологична трансформация.
Търговията в глобалния Юг се ускорява и ще продължава да расте, водена от динамиката на развиващите се пазари в Южна и Югоизточна Азия, Африка и Южна Америка.
Търговията със зелени технологии ще продължава да расте, тласкана както от регулаторните мерки (например, европейското законодателство), така и от търсенето на чисти енергийни технологии и от технологии за ресурсна ефективност.
Геополитиката ще продължава да дестабилизира търговията с критични суровини и минерали. Сигурността на доставките на ресурси ще остане за дълго стратегически търговски приоритет и правителствата ще продължават да се намесват във веригите на доставки чрез управление на цените и конкуренция за източниците на критични суровини.
Търговията със селскостопанска продукция и храни ще продължава да бъде ключова, като 1/3 от световната търговия е именно с храни и селскостопански продукти.
Нетарифните бариери ще продължават да изкривяват търговските потоци и да водят до допълнително разместване на веригите на доставки, водени от зелени и социални политики, както и от съображения за сигурност.
ПОТЕНЦИАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС
Очертаните тенденции носят в себе си скрит потенциал – пренастройване и поглед към нови пазари, особено в глобалния Юг, технологична трансформация, разработка и предлагане на нишови продукти, развитие на добивната индустрия и енергетиката.
С влизането си в Шенген и еврозоната България постигна ключова стратегическа интеграция в европейското икономическо пространство. Основните търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Турция, Полша, което показва силна зависимост от европейските пазари и особено от немските вериги на доставки.
Държавите, чиято структура на износа е по-сложна, имат потенциал за по-голям и устойчив растеж. В този смисъл, структурата на износа на България все още остава в спектъра на продуктите с ниска и средна сложност.
Ето защо България може да използва пренареждането на веригите на доставки в своя полза, като се позиционира стратегически чрез:
- Използване на благоприятното географско положение в съчетание с интеграцията в Шенген и еврозоната като актив за привличане на инвестиции във високотехнологични сектори.
- Диверсификация към пазари извън ЕС – в Средна Азия, Южна и Югоизточна Азия, Африка и Южна Америка.
- Инвестиции в нови технологии и автоматизация и работа по нови продукти с по-висока сложност. Инвестиции в развойна дейност и активно управление на интелектуалната собственост.
СПОРАЗУМЕНИЯТА ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ НА ЕС ОТВАРЯТ МНОЖЕСТВО ДОПЪЛНИТЕЛНИ БИЗНЕС ВЪЗМОЖНОСТИ
Европейският съюз сключи две ключови търговски споразумения с държавите от Меркосур (Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай) и Индия. Те откриват редица допълнителни възможности за българския бизнес.
Българският търговски обмен с държавите от Меркосур е изключително скромен, като износът за 2024 г. възлиза общо за четирите държави на близо 67,5 милиона евро. Вносът на страната за същата година общо от държавите от Меркосур е на стойност около 539 млн. евро, от който над 93% се пада на Бразилия. България, обаче, има косвени експозиции към тези пазари чрез европейските вериги на доставки, които представляват може би най-същественият канал за навлизане на български стоки с добавена стойност на тези пазари.
Търговското споразумение между ЕС и Индия е най-голямото, което ЕС и Индия някога са сключвали и дава на европейския бизнес значителни конкурентни предимства в ключови индустриални сектори.
Следващите години са определящи и дългосрочният растеж зависи преди всичко от по-задълбоченото стратегическо планиране, диверсификацията на пазари и вериги на доставки, използването на технологиите за оптимизация, реорганизация на производството, промяна на бизнес моделите и разработката на нови продукти и услуги.
Целия брой на списанието вижте ТУК.
