Представители на държавни институции, парламента, регулаторни органи, бизнеса, дигитални платформи за труд и академичните среди се събраха на 17 септември 2026 г. в София на кръгла маса на тема „Бъдещето на работата през платформи в България: осигуряване на гъвкавост, защита и иновации“, организирана съвместно от Българската стопанска камара (БСК) и Българска Е-комерс Асоциация (БЕА).
Събитието предостави платформа за открита и конструктивна дискусия относно прилагането на Директивата за работата през платформи (PWD) в България и последиците от това за работещите, дигиталните платформи, бизнеса, регулаторните органи и икономиката като цяло.
Сред участниците бяха представители на Министерството на труда и социалната политика, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Национален институт за социално осигуряване (НОИ), Националната агенция за приходите (НАП), членове на парламентарни комисии, експерти от академичните среди, представители на бизнеса и водещи компании от платформената икономика.
Дискусията беше открита от представители на БСК и БЕА и подкрепена с представянето на ново проучване, изготвено от Ipsos, което дава представа за обществените нагласи към работата през платформи и очакванията на хората, полагащи труд през дигитални платформи.
Основни изводи от проучването в България:
- 92% от анкетираните подкрепят идеята, че хората, участващи на пазара на труда, трябва да имат контрол върху това кога и колко работят;
- 61% смятат, че платформите за доставки подкрепят местния бизнес, като 82% от потребителите са открили нови местни търговци чрез тях;
- 70% подкрепят запазването на достъпа до гъвкава заетост през платформи;
- 57% посочват, че платформите за доставки подобряват ежедневието им, като пестят време, осигуряват удобство или улесняват достъпа до стоки и услуги.
По време на дискусията участниците обмениха мнения по редица ключови въпроси, свързани с прилагането на новата европейска рамка, включително:
- Практическите последици от Директивата за работниците, платформите и регулаторните органи;
- Презумпцията за наличие на трудово правоотношение и необходимостта от правна сигурност;
- Балансът между защитата на работниците и гъвкавостта;
- Въздействието върху иновациите, предприемачеството и конкурентоспособността на цифровата икономика;
- Ролята на алгоритмичното управление и изискванията за прозрачност;
- Опита, почерпен от усилията за прилагане в други европейски държави;
- Очакваните ефекти върху МСП, потребителите и участието на пазара на труда.
Участниците постигнаха широко съгласие относно значението на балансираното прилагане, което защитава правата на работниците, като същевременно запазва гъвкавостта и иновациите, допринесли за развитието на платформената икономика.
В хода на дискусията беше подчертано и значението на предоставянето на ясни насоки на заинтересованите страни, осигуряването на правна сигурност и проследяването на икономическите и социалните последици от новата рамка по време на периода на прилагане.
Три конкретни извода от дискусията:
- Необходимост от правна сигурност.
- Запазване на гъвкавостта за работещите.
- Наблюдение на икономическото въздействие върху МСП.
Като продължение на събитието организаторите ще изготвят обобщен документ, озаглавен „Работа през платформи в България: Гледни точки на заинтересованите страни относно прилагането на Директивата за работата през платформи (2026–2027 г.)“, в който ще бъдат откроени основните предизвикателства при прилагането, областите, изискващи разяснение, добрите практики от други европейски държави, както и препоръките, формулирани по време на дискусията.
