Йонко Чуклев, зам.-председател на PARAi
Йонко Чуклев е магистър по право от СУ "Св. Климент Охридски", а през 2015 г. учи "Алтернативни инвестиции" в London School of Economics. Професионалният му опит включва работа между София и Лондон, работил е и по проекти в Ню Йорк. Член е на УС на БСК и е заместник-председател и основател на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi). В сдружението работи по проекти като „ПАРА Робо Инкубатор“ (менторска и финансираща програма за развитие на прототипи на роботи и друга техника), Robotics Strategy Forum (най-големият специализиран форум за роботика у нас), ваучери за обучения по роботика на компании и други проекти за насърчаване на търговски връзки и образователни инициативи.
Как бихте определили мястото на България в развитието на изкуствения интелект и роботиката в Европа? В кои области имаме реално конкурентно предимство?
България постепенно преминава от ролята на регионален хъб за изнесени услуги към профил на създател и износител на технологии в Източна Европа. Тази тенденция не е абстрактна – вижда се конкретно в поне четири ключови вертикала.
Първо, фундаментални AI модели и пространствено зрение. Институтът INSAIT създаде първия европейски отворен модел SPEAR-1, обучен върху реални 3D данни за роботика - стъпка, която поставя България на картата на пространствения изкуствен интелект.
Второ, космическа инфраструктура и Edge AI. Българската EnduroSat се превърна във водещ европейски производител на сателитни системи, а партньорството им с NVIDIA за внедряване на AI в космоса нарежда България сред пионерите във високотехнологични орбитални решения.
Трето, медицинска и хирургическа електроника. У нас се сглобяват 3D ендоскопите и микрооптичните компоненти за глобалната платформа Da Vinci. Отделно, "БТЛ Индъстрийз" откри най-голямата чешка инвестиция у нас - високотехнологична фабрика за медицински устройства в Пловдив за 100 млн. лв., а българските болници са сред първите в Югоизточна Европа с опит в робот-асистираната хирургия, още от 2008 г. насам.
Четвърто, батерийни системи и индустриално съхранение. Проектът Factory X1 на българската IPS бе включен от ЕК в регистъра на стратегическите проекти по Акта за промишленост с нулеви нетни емисии, а в Ловеч заработи най-голямата система за съхранение на електроенергия в ЕС.
Това са само четирите вертикала, които се открояват най-ясно в момента. Сигурен съм, че ако погледнем внимателно, ще открием конкурентно предимство и в редица други ниши, които все още не са получили заслуженото си внимание.
Кои са секторите на българската икономика, в които AI и роботиката могат да доведат до най-голям ръст на производителността и конкурентоспособността?
Мисля, че няколко скорошни инвестиции очертават много ясно тези сектори. Храни, електроника, метали, онлайн търговия и логистика са пет сектора, в които инвестицията вече говори по-силно от всяка прогноза. Подозирам, че ако разширим обхвата на наблюдение, списъкът би нараснал. Ето няколко примера:
- Шуменският производител "Фикосота" и дъщерното му дружество "Фикосота Фууд" инвестират в автоматизация и роботизация над 10% от годишния оборот на двете компании. Това е впечатляващ дял за сектор, традиционно смятан за по-консервативен по отношение на технологиите.
- Пикинг робот значително ускорява работата в склада на българската транспортно-логистична компания TRANSPRESS, а онлайн търговецът eBag отбеляза 5700 поръчки, изпълнени само за един ден - показател какво постига автоматизацията при пиковo натоварване.
- Фабриката на "Телетек Електроникс" в София е инвестирала над 2 млн. евро в автоматизация и роботизация през последните две години.
- "Монтажинженеринг", компания за производство и монтаж на метални конструкции, инвестира в роботизирано заваряване, което носи над 70% по-висока скорост спрямо ръчното изпълнение.
Много компании вече използват AI инструменти, но кога можем да говорим за реална технологична трансформация на бизнеса, а не просто за използване на отделни AI приложения?
Реалната трансформация започва тогава, когато AI престане да бъде просто единичен помощник за генериране на текст или снимки и се превърне в съществена част от основните процеси. Говорим за трансформация, когато AI допринася за по-добрите решения в множество процеси като управление на веригите за доставки, предвиждане на нужди от поддръжка на оборудването и много други.
Какво е развитието на роботиката в България? Има ли достатъчно компании, които разработват и внедряват индустриални и други роботизирани решения?
Исторически България функционираше предимно като вносител на стандартно индустриално оборудване. Обаче през последните 10 години се оформи местно ядро от интегратори и инженерни компании, които проявяват гъвкавост към специфичните нужди на българското производство. Броят им обаче остава по-скоро ограничен спрямо реалните нужди на българското производство. Не липсва технология, липсват достатъчно ръце, които да я внедрят на терен, за всяка фабрика, която има нужда от нея. Именно тези компании са мостът между концепцията за роботика и реалното производство.
Ще доведат ли AI и роботизацията до съкращаване на работни места или по-скоро до промяна на характера на труда? Кои професии и умения ще бъдат най-търсени?
В краткосрочен и средносрочен план AI представлява по-пряка заплаха за структурата на пазара на труда у нас и в Европа, отколкото роботиката. Вероятно офис дейностите, административното обслужване и аналитичните роли ще бъдат под сериозен натиск през следващите 5 години. Роботиката, от своя страна, по-скоро променя характера на физическия труд. Например, операторите се превръщат в контрольори на процеси. Много професии ще останат търсени. Наскоро управляващ директор на една от големите технологични компании в Полша ми каза, че AI обезценява рутинните умения, обаче прави специалистите, които могат да мислят критично, да работят с хора и да учат бързо, още по-ценни.
България има сериозен проблем с недостига на кадри. Може ли автоматизацията да бъде част от решението и докъде може да стигне заместването на човешкия труд с роботи и AI?
Автоматизацията е ключов елемент от решението, но не е панацея. Секторите с най-остър недостиг у нас са строителство, туризъм, здравеопазване и производство. Тук се крие една важна асиметрия. Докато при офис дейностите едва 4 години след пускането на ChatGPT вече виждаме натиск върху заетостта, физическото заместване с роботи в комплексни, непредвидими среди (напр., строителна площадка, болнична стая, хотелска кухня) не може да стане със същата скорост. Дигиталният труд се автоматизира експоненциално по-бързо от физическия.
Какви са основните бариери пред българските предприятия при внедряването на AI и роботика – инвестициите, липсата на специалисти, инфраструктурата, данните или регулациите?
Бариерите се различават сериозно според технологията, затова бих ги разделил на две отделни истории. При AI основната спирачка не са парите или инфраструктурата, а хората. Липсата на подготвени кадри и практическа експертиза забавя навлизането на AI в българските предприятия много повече, отколкото цената на самите инструменти. При роботиката картината е различна. Тук основното препятствие са високите първоначални инвестиционни разходи, съчетани с недостиг на подходящи местни партньори и системни интегратори, които да поемат изпълнението на специфични проекти. Инфраструктурата, достъпът до данни и регулаторната рамка играят роля, но в българския контекст остават вторични спрямо тези два фактора. Ако утре имахме достатъчно обучени специалисти и достатъчно системни интегратори, останалите бариери биха се преодолели сравнително бързо.
Как трябва да се промени образованието и професионалното обучение, за да подготвим хора, способни да работят в среда, в която AI и роботите са част от ежедневния бизнес?
Ще дам пример какво се случва в една гимназия - Seoul Digitech High School в Южна Корея. Там учениците на 15-18 години не работят с учебни платформи за блоково кодиране или конструктори за роботика. Те работят директно с индустриални библиотеки като PyTorch, TensorFlow, и специализиран хардуер. Отделно, вместо елементарни чатботове, те обучават модели за компютърно зрение върху реални индустриални данни – например, за автоматично откриване на микродефекти в полупроводникови платки или батерийни клетки. За дипломирането си те внедряват работещ модел, който се оценява по реални фабрични показатели. Ако трябва да изведем няколко неща от този пример, те са, че учебните програми се проектират пряко с индустрията и това води до работа с реална техника като промишлен хардуер или професионални AI среди. Също, трябва да се въведе възможността за завършването на гимназия, университет, дори и докторска дисертация да става чрез решение на конкретен производствен проблем, поставен от българско предприятие.
Какво е мястото на PARAi в процесите, свързани с развитието на роботиката в България?
В България има множество силни компании, нашата роля е да ги насърчим да работят заедно, а не поотделно. Една компания търси технология. Друга – партньор за съвместна разработка. Трета – инженер с конкретна специалност. Четвърта – достъп до международен пазар. Университетът търси връзка с реалния бизнес. Студентът търси първата си работна възможност, а индустрията търси следващото поколение кадри. PARAi е мястото, където всички тези търсения се срещат.
Как виждате българската икономика през 2030 г., ако успеем да използваме пълния потенциал на AI, роботиката и автоматизацията? И какво трябва да направим още днес, за да не останем само потребители на чужди технологии?
Виждам икономика, която през 2030 г. регистрира над 1000 патента годишно, имаме собствен български LLM с реално глобално приложение има десет български технологични компании, които се търгуват на най-големите борси в света като тези във Франкфурт или NASDAQ, икономика с 20 умни фабрики, всяка от които изнася над 50 млн. евро годишно, а плътността на роботизация в България да достигне 150 робота на всеки 10 000 служители – ниво, сравнимо с водещите европейски индустриални икономики. Също виждам български фондове за рисков капитал, които ще управляват активи над 500 млн. евро, годишните инвестиции в български технологични проекти достигат 1 млрд. евро и поне 50 000 души заети във високотехнологично производство, а 10 000 специалисти да работят конкретно в създаването на решения с роботика, автоматизация и AI.
За да се случи това, трябва да активизираме стимулите за развойна дейност, които бяха гласувани в ЗКПО, да направим образователна реформа, която да премахне финансирането на калпак (т.нар. "парите следват ученика"), да развием реален офис за технологичен трансфер, който да продава български научни разработки и да им намира партньори, привличане на световен образователен бранд в България, да въведем модел на ускорена данъчна амортизация за автоматизация и роботизация по доказани европейски примери (каквато Италия въведе с Transizione 4.0, довела до 30% ръст в роботизацията на малките фабрики само за две години), да изградим повече технологични паркове извън София, да реформираме държавните обществени поръчки, така че млади технологични компании реално да могат да продават на държавата и по този начин да получат първите си сериозни референтни клиенти и да продължим да разширяваме международните партньорства, вкл. чрез инвестиции в българските СТИВ в чужбина.
