Иван Василев, министър на иновациите и дигиталната странсформация
Иван Василев има дългогодишна експертиза в сферата на икономиката и финансите, както и в създаването и управлението на икономически политики и технологични проекти. От 8 май 2026 г. е министър на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ). Новото министерство обединява Министерството на електронното управление и Министерството на иновациите и растежа.
***
Г-н министър, България има силен ИКТ сектор, талантливи специалисти и успешни технологични компании. Какво трябва да направим, за да превърнем това предимство в устойчиво конкурентно предимство на цялата българска икономика?
Поставихме си амбициозна цел - България да стане най-доброто място до 2030 г. за стартиране и развитие на бизнес с висока добавена стойност, базиран на иновации. Страната да се утвърди като европейски лидер в дигитализирането на публичния сектор и иновационен хъб, където администрацията работи за гражданите и бизнеса, и където новите технологии създават висококвалифицирани работни места и устойчив икономически растеж.
Да запазим нашите таланти тук, а паралелно с това да работим за улеснен достъп до финансови инструменти и повече стимули за научноизследователска и развойна дейност. Дълбоко вярвам, че иновативните компании са двигателят на икономическата трансформация. Имаме политическата воля и амбицията държавата да стимулира развитието на бизнеса с висока добавена стойност, за да се откриват високоплатени работни места. Държавата вече трябва да бъде ускорител на иновациите и технологичното развитие, а не пасивен наблюдател.
Безспорно в България имаме изключително успешни компании. Преди броени седмици, в началото на септември, българската компания „ЕндуроСат“ подписа ключов космически меморандум с „Арианспейс“ в Елисейския дворец. Това стана в присъствието на премиера Радев и на президента Макрон в рамките на Международната среща на върха по космическите въпроси в Париж, в която участвах. България има повече от 50 години история в космическите изследвания и технологии, и тази история продължава с български компании, които днес изграждат технологии, привличат инвестиции и работят с едни от най-големите компании в европейската космическа индустрия.
Как изглежда България, която бихте искали да видите през 2030 г.?
Искам да видя България с трансформирана икономика, основана на знания, технологии и производителност. Като утвърден европейски лидер в дигитализирането на публичния сектор и иновационен хъб, където администрацията работи за гражданите и бизнеса и където високите технологии създават устойчив икономически растеж. За тази цел е необходимо да наблегнем върху изграждането на капацитет в стратегическите и критично важни технологии като изкуствен интелект (AI), роботика, дронове, микроелектроника и всичко друго, което ще допринесе за високотехнологични производства и услуги. В Програмата ни за управление ясно и с конкретни срокове е записано какви са стъпките, за да го постигнем. Целите, които са поставени пред Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, са смели и амбициозни. Вярвам, че ще успеем да ги реализираме в рамките на мандата.
Как държавата може да помогне на малките и средните предприятия да дигитализират бизнеса си, без дигиталната трансформация да се превърне просто в поредната програма за закупуване на техника и софтуер?
Дигитализацията на българските предприятия винаги е била във фокуса на подкрепа на Министерството. Цифровизацията е ключова предпоставка за напредване на бизнес моделите на компанте, постигане на по-голяма ефективност и насърчаване на тяхната устойчивост, както и за създаване на нови възможности за по-висока рентабилност, особено за малките и средни предприятия. Подкрепа за това се осигурява през двете европейски програми – „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. За да се постигне дигитализация на бизнеса, процесите неизбежно са свързани с придобиване на съответните активи, софтуер и технологии, но подкрепата е насочена не само към инвестицията, а към постигането на измерим резултат – реално повишаване на нивото на дигитализация. Предвиждат се обучения за работа с внедрените решения, интегриране и управление на системите и проследяване на тяхното ефективно използване, съобразено с дигиталната зрялост на предприятието. Дигитални решения се включват и в мерките за предприемачество, енергийна ефективност и иновации. Съществена роля в процеса по дигитализация имат Европейските цифрови иновационни хъбове, които подпомагат предприятия и публични организации чрез експертни услуги, технологични знания и достъп до оборудване и софтуер, включително за внедряване на изкуствен интелект.
AI вече променя цели индустрии. България има ли шанс не просто да бъде потребител на AI технологии, а да създава продукти и компании, които са конкурентни на световния пазар?
Да, България има този потенциал, а вече виждаме и конкретни резултати. INSAIT разработи и доразвива BgGPT – модели, адаптирани и дообучени за български език върху водещи международни разработки. Това е пример как научен екип в България може да създава технологии с практическа стойност за гражданите, институциите и бизнеса. Google вече е инвестирал над 6 млн. долара в института под формата на финансиране, изчислителни ресурси и подкрепа за развитието на таланти, а през 2026 г. предостави допълнително финансиране в размер на 500 хил. евро за изследвания в областта на изкуствения интелект и роботиката.
Развиваме и условията за следващите подобни успехи. Проектът BRAIN++ предвижда фабрика за изкуствен интелект със суперкомпютъра Discoverer++ и услуги за разработване и внедряване на AI решения. Важна роля има и институт GATE към Софийския университет със своята работа в областта на големите данни, изкуствения интелект и подготовката на специалисти.
За технологиите с гражданско и отбранително приложение се открива още една възможност. M.A.D.A.R.A. – новият център в София тех парк, който ще е част от акселераторската програма на НАТО DIANA от 2027 г. Това ще даде на избраните иноватори достъп до експертиза, изпитвания и международни партньорства.
Нашата задача е да свържем научните резултати с финансиране и реално пазарно търсене. Националният иновационен фонд към МИДТ е един от инструментите за подкрепа на научноизследователската и развойната дейност на предприятията. Целта ни е повече български екипи да преминават успешно от разработката и прототипа към собствен продукт и международни клиенти.
Каква трябва да бъде ролята на държавата при внедряването на AI – регулатор, инвеститор, клиент или „първи потребител“ на новите технологии?
Държавата трябва да изпълнява четирите роли едновременно, но без да замества предприемаческата инициатива и пазарната динамика. Нейната задача е да създава средата, инструментите и условията за развитие, а не да измества бизнеса.
Като инвеститор – чрез съществуващите инструменти за подкрепа на иновациите държавата поема риск в най-ранните фази, който частният капитал обичайно избягва. Стратегическата ни цел е да разширяваме устойчиво достъпа до финансиране за иновативни предприятия, а не да разчитаме на еднократни интервенции.
Като регулатор – тази роля не се изчерпва с изграждането на техническа инфраструктура за тестване. Тя означава преди всичко да осигурим стабилна, предвидима и съответстваща на европейските стандарти нормативна среда, в която бизнесът може да планира с увереност и без излишна административна тежест.
Като клиент и „първи потребител" – в този аспект все още има неизползван потенциал. Публичният сектор може да се превърне в първи реален клиент за българските AI решения, преди те да излязат на международните пазари.
За да работят тези роли заедно, а не фрагментирано, наскоро беше одобрено създаването на нов Съвет за иновации и технологично развитие, който представлява консултативен механизъм, свързващ изпълнителната власт с бизнеса, стартъпите, инвеститорите и научните организации за подобряване условията за развитие на технологичните компании. Дейността му ще бъде насочена към по-добра координация на политиките за иновации и разработване на препоръки за законодателни и административни промени.
В Министерството вече използвате AI в ежедневната си работа, а създадохте и неформален „Съвет от роботи“. Какво научихте от този експеримент и има ли области, в които бихте поверили на AI реална аналитична или консултативна роля при вземането на решения?
Експериментът тръгна от един въпрос: ако МИДТ не тества новите технологии върху собствената си работа, от кого да го очакваме?! Започнахме с Робърт, но идеята е този съвет да се разширява и с други интелигентни системи.
Вярвам, че AI е най-полезен там, където информацията е много, а времето е малко: обобщаване на обемни документи и анализи, сравняване на варианти, проверка на логиката в един аргумент, подготовка на въпроси преди заседание. А качеството на резултата зависи изцяло от качеството на данните и от това колко прецизно е поставена задачата. И, може би, най-важното, технологията задава неудобни въпроси без политически ограничения и без личен интерес. В държавното управление това е рядка и ценна перспектива.
Има области, в които вече виждам реална аналитична и консултативна роля. Анализът на големи масиви данни, идентифицирането на припокриващи се процедури и процеси между институциите, оценката на въздействието на дадена мярка, подготовката на сценарии при дългосрочни решения. Точно в тази посока работим и при подготовката на реалистични процеси за автоматизация. Тук AI може да спести месеци работа на екипите.
Граница обаче има и тя е, че роботите могат да имат консултативна роля, но не и решаваща. AI няма да замени напълно администрацията, защото не може да носи отговорност за решенията. Подписът ще остане човешки, посоката се задава от хората, а личните данни на гражданите не влизат в такива системи без анонимизация и защита.
Предстои все по-сериозно навлизане на AI в бизнеса. Има ли риск България да се окаже неподготвена откъм кадри, инфраструктура и регулаторна среда? Какво прави държавата още сега, за да не изостанем?
България има силна основа: оптичното покритие е над средното за ЕС, а общото 5G покритие се доближава до него. Разполагаме и със суперкомпютъра Discoverer, върху чийто опит стъпва развитието на нов капацитет чрез BRAIN++. Наличието на технология обаче не означава автоматично, че всяко предприятие може да я използва. Нужни са хора, които разбират конкретния производствен или управленски проблем, разполагат с подходящи данни и могат да оценят резултата. Затова приоритет е по-тясната работа между университетите, научните организации и бизнеса, както и достъпът на предприятията до обучение, експертиза и възможности за тестване. Подкрепата трябва да достига и до компаниите извън София. По отношение на иновационната политика актуализираме Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Тя трябва да насочи подкрепата към променените технологични и регионални потребности. Регулаторната готовност изисква отделна работа: ясно разпределение на отговорностите, практически насоки към предприятията и условия за изпитване на AI решения под компетентен надзор. За нас успехът трябва да се измерва с повече подготвени специалисти и повече предприятия, които използват технологиите безопасно и продуктивно.
Една от заявените Ви цели е гражданите и бизнесът да не предоставят на администрацията документи, с които самата държава вече разполага. Кога можем реално да очакваме това да се превърне в стандарт, а не в изключение?
Това трябва да се превърне в принцип на работа на администрацията, а не в отделна услуга или добра практика на някоя институция. Гражданинът не трябва да бъде посредник между две администрации, които вече разполагат с необходимата информация.
Реалистичният ни подход е това да се случва поетапно – първо при най-често използваните административни услуги и при данните, които вече са налични в ключови регистри, а след това да се разширява към всички процеси, при които има правно и техническо основание.
Важно е обаче да кажем ясно, че дигитализацията не означава просто да заменим хартиения документ с PDF. Истинската промяна е администрацията сама да извлича необходимите данни от държавните системи, вместо да ги изисква повторно от гражданина или бизнеса.
Целта ни е принципът „само веднъж“ – данните да се предоставят от гражданина веднъж, а след това държавата да може да ги използва повторно, когато законът позволява. Това е един от най-ясните измерители дали електронното управление действително работи за хората.
Какво е мястото на данните в тази трансформация? Можем ли да говорим за истинска дигитална държава, ако различните държавни регистри и системи все още не комуникират ефективно помежду си?
Данните са в основата на дигиталната държава. Ако системите не могат сигурно и ефективно да обменят информация, ние всъщност просто дигитализираме отделни ведомства, но не създаваме единна дигитална държава.
Затова следващата стъпка не е всяка институция да прави още една собствена система, а съществуващите системи да започнат да работят като части от една обща екосистема. Това означава оперативна съвместимост, ясни стандарти за данните, надеждна идентификация и проследим обмен на информация.
Същевременно, трябва да има много ясна граница между споделяне на данни между институциите, когато това е необходимо и законово допустимо, и безконтролното им използване. Дигиталната държава трябва да бъде не само по-бърза, но и по-сигурна и по-прозрачна.
В крайна сметка, успехът няма да се измерва с броя нови информационни системи или електронни регистри. Ще се измерва с това дали човекът може да получи услуга, без да носи папка с документи от една институция до друга. Когато държавата започне сама да „свързва точките“, тогава вече можем да говорим за истинска дигитална държава.
NIS2 поставя нови изисквания пред бизнеса и администрацията. Къде виждате най-сериозните рискове при прилагането им и как държавата ще помогне на компаниите да се адаптират?
NIS2 не трябва да се превръща в поредната административна тежест за бизнеса. Целта на МИДТ е да подпомогне повишаването на реалната киберустойчивост на българските компании и институции.
Най-сериозните рискове при прилагането на директивата са три. Първо – недостигът на квалифицирани специалисти по киберсигурност. Второ – финансовата тежест, която за малките и средните предприятия може да бъде значителна. И трето – риск фокусът да бъде върху формалното изпълнение на изискванията, вместо върху реалната защита на системите и данните.
Затова държавата трябва да бъде партньор, а не само контролен орган. МИДТ работи за ясни правила и практически насоки, обучения и повишаване на експертизата, както и за използване на европейски и национални инструменти за подпомагане на бизнеса.
Особено внимание министерството обръща на малките и средните компании, защото за тях инвестициите в киберсигурност често са много по-трудни за поемане. Чрез проект „Национален координационен център – България“ през 2025 – 2026 г. МИДТ предостави безвъзмездна финансова помощ от 2 млн. евро на 60 МСП. Процедурата позволи на тези предприятия да въведат съвременни решения за киберсигурност.
Но държавата също трябва да даде пример. Ако искаме бизнесът да бъде киберустойчив, публичната администрация трябва да бъде също толкова добре защитена и подготвена. Чрез проект „Повишаване на националните способности за координация и реагиране при инциденти, свързани с киберсигурността“, изпълняван от МИДТ, се цели повишаване на националния капацитет за координация и реакция при киберинциденти чрез изграждане и модернизация на инфраструктурата и информационните системи за киберсигурност, както и интегриране на публичните организации в единна национална система за киберсигурност. В проекта участват 50 държавни администрации, за които е закупено хардуерно оборудване и на които се инсталират софтуерни решения за подобряване нивото им на киберсигурност и защита. Проектът представлява цялостна стратегическа визия за изграждане на централизирана Национална система за киберсигурност, основана на обща архитектура, споделена видимост, координирано наблюдение, анализ и реакция при киберинциденти.
Подходът ни е по-малко бюрокрация, повече реална сигурност, повече подкрепа за бизнеса и ясна отговорност при неспазване на правилата.
Къде според Вас е големият неизползван потенциал на България – AI, финтех, киберсигурност, роботика, deep tech, космически технологии или друг сектор?
Предимството на България е в комбинацията от няколко направления, в които вече имаме научен, технологичен и институционален капацитет, а стратегическата ни цел е тази комбинация да позиционира България като регионален център за иновации, високотехнологични инвестиции и развитие на стратегически технологии.
В областта на AI и високопроизводителните изчисления, както вече споменах, изграждаме национален капацитет чрез AI Factory BRAIN++ в СТП, вкл. второ и трето поколение изчислителни ресурси, свързани в единна национална AI мрежа. Това върви с дългосрочна институционална подкрепа за развитието на INSAIT като водещ европейски център за изследвания в областта на AI и информатиката, и на СТП като европейски център за иновации, научни изследвания и високопроизводителни изчисления. Развитието на този капацитет няма да стимулира само местната технологична и научна среда. Очакваме то да подпомогне и привличането на инвестиции, развитието на високотехнологични предприятия, внедряването в индустрията на решения, базирани на AI, както и повишаването на ефективността на публичните услуги. В областта на космическите технологии и сигурните сателитни комуникации развиваме капацитет чрез изпълнението на функциите на компетентен орган по инициативата GOVSATCOM на ЕС и участието ни в свързаните европейски инициативи.
Казвате, че „научните открития не трябва да остават в чекмеджетата, а да се превърнат в пазарна стойност“. Как практически ще бъде постигната тази промяна?
На практика това означава още при разработването на технологията да се търси отговор на въпроса кой има нужда от нея и при какви условия би я използвал. Научният резултат се превръща в пазарна стойност, когато бъде проверен в реална среда и намери клиент.
Това е една от големите ни задачи и основното е да изградим работеща връзка между науката и бизнеса. Успешният трансфер на знания и технологии изисква цяла екосистема. Точно в тази посока работим и програмата на наука и бизнес (ПНИИДИТ). Нейната роля, от една страна, е да инвестира в развитието и устойчивостта на научноизследователската инфраструктура и капацитета на научните организации. От друга – създава механизми, чрез които предприятията да могат реално да използват натрупаното в университетите и научните институти знание, експертиза и оборудване. Следващата стъпка е да преминем от отделни взаимодействия между предприятие и научна организация към по-мащабни партньорства, които могат да променят икономическия профил на цели региони.
Ако трябва да изберете само една дигитална промяна, която да бъде реализирана до края на мандата Ви и която хората и бизнесът да усетят непосредствено, каква би била тя?
Не бих посочил само една промяна до края мандата. Но бих посочил тази, по която в момента работим в ускорени темпове и ще положим всички усилия да стартира до края на тази година. Става въпрос за Европейския портфейл за цифрова самоличност. Когато влязох в Министерството, работата по него беше в застой от последните около две години и половина. В момента се работи активно по проекта. Чрез дигиталния портфейл гражданите ще могат електронно да удостоверяват самоличността си и постепенно да получават достъп до административни услуги – от подаване на данъчна декларация и справки в НОИ до здравни услуги, лични документи и услуги на КАТ. Крайно време е гражданите и бизнесът да получават услуги от държавата бързо, лесно и удобно – през телефон, таблет или компютър. Предвижда се и единно приложение, което постепенно да обедини услугите за гражданите, а след това и за бизнеса.
Какво бихте казали на българските предприемачи и ИКТ компании, които днес се колебаят дали да инвестират повече в нови технологии и иновации?
Бих ги насърчил да започнат от конкретен проблем в своя бизнес, който новата технология може да реши. Това може да бъде по-бавен процес, висок разход, пропуски в качеството или възможност за нов продукт. Изберете ограничен пилотен проект, определете как ще измерите резултата и разширявайте инвестицията, когато ползата е доказана. Инвестицията трябва да включва и подготовката на екипа, качеството на данните и сигурността. При AI тези условия често са решаващи за успеха. Партньорството с научна организация или технологичен екип може да помогне да се избере подходящо решение и да се намали рискът при изпитването му.
